Гастроезофагеална рефлуксна болест

20 / 08 / 2020

Написана от Е. Илиева

Какво е гастроезофагеална рефлуксна болест

Това е нарушение, при което киселинно съдържание, което обикновено остава в стомаха, се издига към хранопровода и причинява изгаряне във вътрешната обвивка на хранопровода. Увеличаването на съдържанието на киселина в хранопровода причинява различни симптоми, които влошават качеството на живот на пациента, включително киселини. В допълнение, това изгаряне може да причини дълготрайни щети.

Какво причинява заболяването

Най-честата причина за преминаване на киселина от стомаха към хранопровода е дисфункция на сфинктера, който отделя стомаха от хранопровода, но има и други причини за това разстройство, включително диафрагмална херния и повишено вътреабдоминално налягане, например в резултат на затлъстяване или бременност и др.

Заболяването може да се развие, като резултат от болести като диабет, забавяне на извеждането на съдържанието от хранопровода, в резултат на неговата слаба подвижност (перисталтика), или поради намаляване на количеството слуз, отделяна от хранопровода, или поради намаляване на количеството слюнка, достигащо до хранопровода.

Ефектът на различните храни върху симптомите на гастроезофагеален рефлукс е изследван в няколко проучвания, но изводите, направени от тях, не са еднозначни. Независимо от това, сега е обичайно да се препоръчва на тези, които страдат от явлението, да избягват следните храни:

кафе;

bez kafe

шоколад;
цитрусови плодове и сокове от тях;
чесън и лук;
пикантни, пържени и мазни храни.

Някои лекарства могат да раздразнят хранопровода и да причинят киселини:

антибиотици от семейството на тетрациклините;
бифосфонати за лечение на остеопороза;
добавки с желязо;
нестероидни противовъзпалителни средства;
обезболяващи;
добавки с калий.

Пациентите, страдащи от гастроезофагеална рефлуксна болест, трябва да се консултират със своя фармацевт или с лекуващ лекар относно ефекта на лекарствата, които приемат - особено ако приемат лекарства дълго време.

Какви са симптомите

Съдържанието на стомаха може да повреди хранопровода, както и близките органи, като белите дробове, фаринкса и устата. Фактът, че симптомите на гастроезофагеалната рефлуксна болест не са ограничени до хранопровода, понякога затруднява диагностицирането на явлението.

Често срещаните симптоми на гастроезофагеална болест:

киселини - усещане за парене зад гръдната кост, което може да стигне до устата. Трябва да се помни, че почти всеки човек изпитва киселини от време на време, но когато се появява два или повече пъти седмично, или влошават качеството на живот на пациента, той се счита за патологичен;

kiselini

регургитация - преминаването на кисела или неразградена храна в устата.

Най-рядко срещаните симптоми гастроезофагеална рефлуксна болест:

болки в корема или гърдите;
затруднено преглъщане (дисфагия);
болки или усещане за бучка в гърлото, дрезгавост и кашлица;
пневмония;
гадене и повръщане.

Трябва да се отбележи, че при 30% от пациентите, подложени на сърдечна катетеризация поради болка в гърдите, резултатите са нормални, разбра MedConsult.bg. Най-често причината за болка в гърдите, която погрешно се счита за сърдечен проблем, е гастроезофагеална рефлуксна болест.

Проучване, проведено от изследователска фирма в САЩ, е показало, че 43% от населението страда от киселини поне веднъж месечно, което е основният симптом на гастроезофагеалната рефлуксна болест. 13% от населението, според същото проучване, приемат лекарства срещу киселини поне два пъти седмично.

Колко време трае гастроезофагеалната рефлуксна болест

Болестта не отминава сама по себе си. Това е хронично заболяване, което изисква редовно лечение, което включва промени в начина на живот, медикаменти и понякога дори операция.

Как се диагностицира

Лекар може да диагностицира гастроезофагеална рефлуксна болест, като сравни типичните и нетипични симптоми на явлението и с помощта на физикален преглед. Друго средство, с което разполага, е експерименталното приложение на инхибитори на водородна помпа, като омепразол или лансопразол. Ако лекарството подобри симптомите, това вероятно е признак на гастроезофагеална рефлуксна болест. Трябва да се отбележи обаче, че последните проучвания показват, че ефективността на този метод е по-ниска от изчислената по-рано и че облекчаването на симптомите може да не се дължи непременно на използването на тези инхибитори.

Препоръчително е, пациентите, които използват такива лекарства, поне веднъж годишно да намалят дозата им и да проверят дали има ефект върху симптомите на заболяването.

В случаите, когато симптомите са извън хранопровода - като болка в гърдите и кашлица - се препоръчва пациентът да се подложи на цялостен преглед от УНГ лекар и да се направи рентгенова снимка на гръдния кош. Основният тест, който помага за диагностициране на рефлукс, е ендоскопията на горния стомашно-чревен тракт. Този тест използва оптично влакно, което позволява директно наблюдение на лигавицата на горния стомашно-чревен тракт. Тестът се извършва под частична анестезия със седативна инжекция и продължава около десет минути.

В следните случаи е обичайно да се извърши изследване с ендоскопия:

Ако експерименталното лечение с лекарства от семейството на инхибиторите се провали;
В случай на пациент с Хранопровод на Барет (състояние, при което клетките на хранопровода стават чревни клетки след продължително излагане на киселина от стомаха. Това състояние се счита за предраково);
Преди операция на горната част на стомашно-чревния тракт;
Ако се появят нови симптоми при възрастен пациент, страдащ от гастроезофагеална рефлуксна болест;
Ако страдате дълго време от тежки и чести симптоми на рефлукс;
В случай на възрастен пациент, който отива на преглед поради симптоми, които никога не са били изпитвани досега и които са подходящи за гастроезофагеална рефлуксна болест.

В специални случаи киселинността на хранопровода може да се следи за 24 часа. Този тест се нарича рН-метрия на хранопровода и се счита за тест за избор за диагностициране на рефлукс. Използва се в случаите, когато симптомите са неясни или преди операцията.

Лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест

Повечето пациенти с гастроезофагеална болест ще се нуждаят от лекарства за симптомите на заболяването. Въпреки това, първият етап от лечението е промяна на начина на живот. Подобна промяна включва:

Редовни физически упражнения;
Отказ от тютюнопушенето;
Поддържане на нормално телесно тегло;
Избягване на пикантни, пържени и мазни храни, кофеин и алкохол;
Последното хранене преди лягане трябва да е поне два до три часа по-рано;
Препоръчително е да се спи на висока възглавница (така че главата да е по-нависоко от останалата част на тялото).

В много случаи лекарят ще избере и лекарства за облекчаване на симптомите. Обикновено при лечението се прилага една или повече от следните три групи лекарства:

Антиациди;
Лекарства от семейството на Антагонистите на хистаминовите H2-рецептори;
Лекарства от семейството на инхибитори на протонната помпа (PPI).

antiacidi

Антиацидите са препарати, които съдържат соли,като магнезий, алуминий, калций и натриеви соли, които могат да бъдат закупени без рецепта. Понякога тези препарати съдържат и компоненти от морски водорасли, които покриват стомаха и неутрализират киселинността, научи МедКонсулт.бг. Продължителността им на действие е кратка, началото на ефекта е бързо, така че се дават няколко пъти на ден или при необходимост. Предлагат се както в таблетки за дъвчене, така и в суспензия. Антиацидите не предотвратяват секрецията на киселина и поради това са неефективни в случаите на тежък гастроезофагеален рефлукс.

Фамилията на блокерите на хистаминовите Н2 рецептори предотвратяват секрецията на киселина от клетките на стомаха и са по-ефективни от антиацидите, отчасти защото продължителността им на действие е по-дълга. Началото на действието им не е толкова бързо, колкото това на антиацидите и в повечето случаи те трябва да се приемат дълго време. Те се дават веднъж или два пъти на ден.

Семейството блокери на водородни канали (PPI) включва най-ефективните лекарства за лечение на гастроезофагеална болест. Тези лекарства действат на каналите в клетките на стомаха (водородните канали, наречени още протонови канали) и предотвратяват секрецията на киселина в стомаха.

Лекарите предписват лекарства от семейството на PPI в случаите на умерен до тежък гастроезофагеален рефлукс. Употребата на тези лекарства обикновено е предназначена за период от няколко седмици, но в някои случаи те се дават редовно, по преценка на лекуващия лекар.

Може ли заболяването да се появи отново

Човек, на когото е поставена диагноза гастроезофагеална рефлуксна болест, ще страда от нея до края на живота си. Въпреки това промяна в начина на живот, която понякога е придружена от лекарства и дори хирургическа намеса, може да премахне симптомите на това заболяване.

Възможно ли е да има усложнения

Продължителното нелекувано заболяване може да причини язви, възпаления и стесняване на хранопровода и дори синдром на Барет (наричан още "хранопровод на Барет"). Това е, както вече беше споменато, предракова промяна в хранопровода, която може да се превърне в злокачествен тумор в хранопровода.

Какви са предупредителните знаци, които изискват незабавна медицинска помощ

Неволно отслабване;
Болка и затруднено преглъщане;
Продължително повръщане;
Кървене при повръщане или в изпражненията;
Анемия и оплаквания от епигастрална болка (болка в горната част на корема).

Как да се научите да живеете с хронична гастроезофагеална рефлуксна болест или хронично стомашно-чревно възпаление

Важно е да се водите здравословен начин на живот, който включва, наред с други неща, поддържане на здравословно тегло, диета с ниско съдържание на мазнини, редовни физически упражнения и избягване на тютюнопушенето. Тези промени ще намалят усещането за киселини и могат да предотвратят хронична киселини. Поддържането на здравословен начин на живот, разбира се, има и много други ползи, включително предотвратяване на сърдечни заболявания и диабет.

Лечението с медикаменти може да отнеме много време, затова е по-добър вариант допълните терапията, като промените начина си на живот. Когато се почувствате по-добре, можете да опитате да спрете лекарството заедно с лекуващия лекар.