Диафрагмалната херния е навлизането на един или повече органи от коремната кухина в гръдната кухина през отслабена или отворена област на диафрагмата. В зависимост от произхода е възможно тези здравословни усложнения да се разделят на вродени, които са свързани с нарушение на развитието на хранопровода, и на придобити, които се образуват например поради нараняване.
Как се образува диафрагмална херния
Според лекарите виновни са недостатъкът или слабостта на съединителната тъкан в областта, където хранопроводът се свързва със стомаха, а също и в областта, където хранопроводът преминава през отвор в диафрагмата. Причините за диафрагмалната херния обаче варират значително в зависимост от това дали става дума за вроден проблем или здравословно усложнение, придобити по време на живота на пациента.
Развитието на диафрагмалната херния се влияе от няколко различни фактора и патологични състояния. Това включва например дългосрочното и прекомерно използване на коремна преса по време на запек и при практикуването на определени спортове. Повишаването на интраабдоминалното налягане, например при пациенти с хронична кашлица, също допринася значително. Рисковите фактори също включват:
- затлъстяване;
- тежък езофагит;
- изгаряния на хранопровода;
- вдигане на тежки товари;
- бременност.
Вродена диафрагмална херния
Диафрагмалната херния при новородено е спешно състояние, което обикновено изисква бърза намеса от хирург. Поради необичайното развитие на диафрагмата на плода по време на бременността възниква патологичен дефект (отваряне), чрез който белите дробове навлизат в гръдната кухина. Този тип представлява около 80% от всички вродени белодробни аномалии, научи МедКонсулт.бг.
Докато в някои случаи дефектът в диафрагмата може да бъде относително малък по размер, в други на пациента липсва практически цялата диафрагма. Съдържанието на хернията може да бъде стомахът, част от тънките или дебелите черва, черният дроб, далакът, но също и бъбреците. След това белите дробове се компресират от натиска на поставените органи и сърцето се движи напред. Основният проблем е белодробната паренхимна недостатъчност и белодробната хипертония.
Придобита диафрагмална херния
Този тип обикновено се свързва с някаква травма. Понякога е резултат от случайно нараняване на диафрагмата по време на коремна или гръдна хирургия, но в други случаи причината може да не е очевидна на пръв поглед.
Какви са симптомите на диафрагмална херния
Ако това е малка диафрагмална херния, тя обикновено не се проявява по никакъв начин и лекарите я откриват случайно, например по време на гастроскопия или КТ на корема. Въпреки това, дори по-големите “отвори” не трябва да причиняват на пациентите някакви характерни проблеми. Понякога те са придружени от неприятен натиск върху гърдите, който пациентите често интерпретират като остър инфаркт на миокарда и поради това търсят медицинска помощ.
Друг признак, че пациентът е развил диафрагмална херния, може да бъде притокът на стомашно съдържание високо в хранопровода или евентуално в ларинкса, което се случва главно през нощта, когато пациентът заема дълго време легнало положение. Връщането на стомашните сокове в хранопровода се нарича киселини, но техническото му име е гастроезофагеален рефлукс.
Освен това през нощта пациентът може да вдишва малко количество агресивно стомашно съдържимо, което да навлезе в белите дробове, причинявайки повтарящо се възпаление на дихателните пътища. В крайна сметка тази ситуация може да доведе до дългосрочно увреждане на белите дробове
Симптомите на диафрагмална херния включват силна болка в гърдите, придружена от нощна кашлица. Ако лигавицата на хранопровода е постоянно раздразнена от кисели стомашни сокове, може да възникне и хранопровода на Барет, когато лигавицата на долната част на хранопровода се трансформира в друг вид лигавица (чревна метаплазия). Това състояние е доста опасно, тъй като може да доведе до развитието на някои форми на рак.
Характерни прояви на заболяването са:
- затруднено преглъщане;
- киселини в стомаха;
- налягане на гръдната кост;
- повръщане;
- нощна кашлица;
- хронична анемия;
- язва;
- коремна болка;
- потискане на интраторакалните органи.
Прояви на вродена диафрагмална херния
Новородените, родени с този дефект, могат да имат проблеми с дишането в различни степени. В 10-20% от случаите заболяването започва да показва неопределени дихателни проблеми и стомашно-чревни симптоми, но при повечето пациенти симптомите на диафрагмалната херния са видими веднага след раждането, обикновено през първите 24 часа от живота.
Веднага след раждането, засегнатото дете развива респираторен дистрес синдром, който се характеризира със симптоми като цианоза, диспнея и тахикардия. Обикновено гърдите са асиметрично извити, дишането е слабо и има “скърцане” на гърдите.
За да оцелее пациентът, особено важни са грижите през първите 72 часа след раждането, тъй като по-късно се появяват усложнения под формата на хронични дихателни и стомашно-чревни проблеми. В допълнение, тежката белодробна хипоплазия може да доведе до белодробна хипертония и дясна сърдечна недостатъчност, споделя MedConsult.bg.
Симптоми на вродения вид са:
- задух;
- цианоза;
- тахикардия;
- декстрокардия;
- понякога лоша клинична картина.
Заболяването има висока смъртност (съобщава се, че е около 20-40%) и заболеваемост. Преживяемостта на новородените не се определя от размера на дефекта, а от степента на белодробна хипоплазия и успеха на интензивното лечение.
Методи за диагностика
Диафрагмалните хернии обикновено се откриват от лекарите по време на гастроскопия, но също и по време на прегледи като рентгенова снимка на стомаха или КТ на корема. В допълнение, ултразвуковите изследвания на корема и гръдния кош, кръвните тестове или магнитно резонансно изображение могат да помогнат. Също така не е изключение, че диагнозата на диафрагмална херния възниква, когато пациентът се свърже с лекар поради съмнение за инфаркт на миокарда.
Диафрагмалната херния при плода може да бъде открита чрез рутинен ултразвук между 16-та и 24-та седмица на бременността. За уточняване на обхвата му се използват специализирани измервания на ултразвук или ядрено-магнитен резонанс. Използвайки тази пренатална диагноза, лекарите могат също така да изключат свързаните хромозомни аберации.
По отношение на диференциалната диагноза се използват ултразвуково изследване на диафрагмата, преминаване на стомашно-чревния тракт с контрастно вещество и изследване чрез компютърна томография за разграничаване на диафрагмалната херния от други здравословни проблеми.
Лечение на заболяването
Разбира се, лечението на диафрагмалната херния винаги зависи от вида на проблема и дали това е придобита или вродена форма. Що се отнася до малката херния, която не създава големи проблеми за пациента, обикновено се използват по-скоро консервативни възможности за лечение и проблемът се наблюдава редовно.
Въпреки това, всички големи диафрагмални хернии изискват хирургично лечение. Те са високорискови, така че е необходимо коремните органи да се отстранят от гръдната кухина и да се върнат на първоначалното им място възможно най-скоро, за да се предотврати развитието на допълнителни здравословни усложнения или дори смърт на пациента.
Консервативно лечение
Ако пациентът изпитва гастроезофагеален рефлукс, трябва да се започне консервативна терапия, за да се предотврати проникването на агресивни стомашни сокове в хранопровода. Този тип лечение се състои в прилагане на лекарства, които трябва да предпазват лигавицата на хранопровода.
Пациентите приемат инхибитори на протонната помпа или Н2-блокери. В допълнение към лекарствата обаче е препоръчително да се спазват препоръчаните режимни мерки, които се състоят от забрана на тютюнопушенето, ограничения на алкохола и кафето, но диетата при също е важна.
Хирургична намеса
Операцията е необходима, когато консервативното лечение не постига желаните резултати.
По време на операцията лекарите могат да върнат стомаха и другите органи на първоначалното им място. Освен това се стеснява отвора в диафрагмата, за да се предотврати многократно проникване в гръдната кухина. Операцията включва репозициониране на стомаха, премахване на херниалната торбичка и затваряне на отвора.
Лечение на вродена диафрагмална херния
Въпреки че пълната корекция на дефекта не се извършва в пренаталния период поради високата смъртност, лекарите са в състояние да осигурят цялостно лечение. Освен това раждането трябва да бъде добре планирано, за да се избегнат усложнения.
Основният метод на лечението е операцията, която води до връщане на органите в коремната кухина и реконструкция на диафрагмата. Преди това обаче лекарите трябва да осигурят максимална циркулаторна и вентилационна стабилизация на малкия пациент.
Що се отнася до самата операция, лекарите се фокусират върху преместването на органи от гръдната кухина обратно към коремната кухина. Това е последвано от зашиване на дефекта на диафрагмата и понякога е необходимо да се използва заместващ изкуствен материал. Не по-малко важно обаче е постоянното следоперативно лечение, подпомагане на кръвообращението и лечение на белодробна хипертония.
Появата на болка в горната част на стомаха.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
