Множествената склероза (МС) е хронично автоимунно прогресиращо заболяване, проявяващо се от множество неврологични симптоми в комбинация с множество лезии в бялото вещество на мозъка. Главно засяга пациенти в трудоспособна възраст, което води до ранна трайна инвалидност.
Широкото въвеждане на патогенетична терапия даде възможност за съществено изменение на хода на заболяването и удължаване продължителността на живота при повечето пациенти. Независимо от това множествената склероза води до трайно ограничаване на инвалидизацията.
С настоящата статия Medconsult.bg ще ви запознае с клиничните особености на двигателните нарушения при множествена склероза и основните методи за коригиране на двигателния дефицит.
Етиология и епидемиология
Етиологията на множествената склероза не е проучена напълно; много данни показват сложна връзка между генетични и наследствени фактори. Проучвания установяват, че сред изследваните пациенти 11,2% от членовете на семейството и други роднини имат МС. Също така се отбелязва, че наследствената предразположеност увеличава риска от заболяване: честотата на множествената склероза в семействата е 5-26% от случаите.
Честотата на МС зависи от сезонността, етническия профил на населението, околната среда и други фактори. Факторите с висок риск за развитието на болестта включват неблагоприятната екологична ситуация, причинена от емисии от металургични и нефтопреработвателни предприятия. Високо разпространение на МС се наблюдава и в региони с ниско съдържание на мед и кобалт в почвата.
Според резултатите от епидемиологичните проучвания разпространението на МС в европейските страни е на средно и високо ниво: във Великобритания - 110 случая на 100 000 население; Северна Ирландия - 200/100 000; в Босна и Херцеговина - 27/100 000; в Унгария - 62/100 000; в Италия (Сицилия и Сардиния) - 166/100 000; във Франция 120/100 000; в Норвегия - 120/100 000; на север от Швейцария - 125/100 000, във Финландия - 105/100 000 и в Дания - 154/100 000.
МС може да се появи при пациенти от всяка възраст, но в повече от 50% от случаите началото на заболяването настъпва между 20 и 40 години. Появата на МС при пациенти преди 10-годишна възраст се отбелязва при по-малко от 1% от пациентите, в 10-20 години - при 15-20%, след 50 години - при по-малко от 1%, научи MedConsult.bg.
Съотношението мъже към жени е приблизително едно към две. Разпространението на болестта се увеличава от година на година, което се свързва с увеличаване на разпространението на алергични и автоимунни заболявания.
Множествената склероза е спешен проблем на съвременната неврология. Тя се характеризира с различни клинични прояви с увреждане на много телесни системи. Основните клинични прояви са свързани с лезия на пирамидалния тракт. Сред типичните често срещани симптоми са:
- двигателни нарушения - спастичност, пареза, парализа;
- исфункция на уриниране, черва, генитална област;
- намалена физическа сила в горните и долните крайници, понякога водещи до парализа;
- моно- и хеми- и парапареза;
- миоклонус;
- високи проприорефлекси.
Характеристики на двигателните нарушения при множествена склероза
Клиничната картина на МС е многостранна; няма нито един специфичен симптом, характеризиращ тази нозологична единица. Синдромът на "клинична дисоциация" е характерен за множествена склероза, което отразява несъответствие между симптомите на увреждане на една или повече функционални системи.
Една от основните причини за трайни нарушения на професионалната и социалната активност на пациентите са двигателните нарушения. Традиционно те означават пирамидална пареза и парализа. Според съвременните представи обаче генезисът на двигателните нарушения при множествена склероза е значително по-сложен. Отразява мултифокалните лезии на различни части на главния и гръбначния мозък, докато патологичните огнища в централната нервна система могат да имат както възпалителен, така и невро дегенеративен характер. В допълнение към лезиите на пирамидните пътища на различни нива на централната нервна система:
- координационните нарушения от различен произход (чувствителни, вестибуларни, мозъчни);
- различни промени в мускулния тонус;
- астеничният синдром;
- когнитивни и афективно-поведенчески синдроми -тяхното значение може да варира значително в зависимост от стадия на заболяването и от индивидуалните характеристики на пациента.
Нарушаването на пирамидните пътища се наблюдава в 85-95% от случаите, координационни нарушения - в 65-85%, невропсихологични - в 32-95%.
При пациенти с множествената склероза походката се променя, тя може да бъде паретична, спастично-паретична, атактична, спастично-атактична. Според изследователите разстройствата на ходене при МС най-често са свързани с увреждане на пирамидалната и мозъчната система; повече от 80% от пациентите развиват по-ниска спастична парапареза.
Системата за постурален контрол се характеризира с различна степен на тежест на движенията в ставите, свойствата на тоничните и динамични мускули, тонус, стабилност на гръбначния стълб, както и неговата еластичност и гъвкавост . Medconsult.bg обръща внимание, че за по-добър баланс и намаляване на нивото на неврологична нетрудоспособност, рехабилитацията на мускулите на долните крайници трябва да бъде включена в рехабилитационните програми.
Всички описани клинични симптоми могат да се появят при пациенти с МС в различни периоди и могат да се комбинират в голямо разнообразие. Когато типът на курса на МС се промени от рецидивиращ към вторично прогресиращ, структурата на неврологичните синдроми се променя, значимостта на пирамидалната пареза (100%), тазовите нарушения (86%) и когнитивното увреждане (47%). В същото време сензорните и мозъчните нарушения стават по-слабо изразени. Патологичната умора остава непроменена, независимо от вида на хода и е най-важната причина за функционалните разстройства.
Методи за коригиране на двигателния дефицит при пациенти с МС
В момента в света се обръща много внимание на въпроса за рехабилитацията на пациенти с множествена склероза. Подходите за коригиране на двигателните увреждания се състоят от комплексни ефекти: лечение с медикаменти и методи за физическа рехабилитация.
За да се възстанови по-добре двигателната функция при множествена склероза, през последните двадесет години са разработени нови терапевтични подходи. За целите на тренирането на мускулите на краката се използва тренировка на бягаща пътека без система за поддържане на телесно тегло. Група пациенти с множествена склероза (n = 19 души) получават 3 занятия седмично в продължение на 4 седмици с увеличаване на продължителността на класовете в зависимост от толерантността до максимум 30 минути, с не повече от 3 периода на почивка. Изследването включва пациенти, които могат да изминат 10 метра за по-малко от 60 секунди. Дълготрайната пътека за пациенти с МС е добре поносимо натоварване, което води до увеличаване на скоростта на ходене и повишена издръжливост.
Има упражнения, насочени към промяна на дължината на мускулните влакна поради максималното разтягане на спастичните мускули . Ефективните упражнения за намаляване на спастичността обикновено се свързват с релаксация и разтягане на тоничните мускули. Пациентите с МС се нуждаят от ежедневни упражнения за разтягане .
Medconsult.bg обобщава, че физическата рехабилитация е важна терапевтична насока за предотвратяване на прогресирането на увреждане при множествена склероза. Използването на нелекарствени терапии изглежда много обещаваща област и изисква по-нататъшно подобряване и разширяване.
Изпитваме постоянно главоболие какво да правим ?
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
