Нервният тик представлява насилствено движение на мускулите, което се проявява в спонтанни мускулни контракции, не подлежащи на контрол. Въпреки че не представлява особена опасност за здравето и живота на човека, болестта причинява тежък психологически дискомфорт и може да доведе до психични и неврологични разстройства, споделя MedConsult.bg.
За да изясни естеството на нервните тикове, специалистите внимателно изследват пациента с помощта на физикален преглед, използвайки лабораторни и инструментални изследвания (КТ, ЯМР, ЕЕГ и др.). Това са необходими мерки, тъй като понякога хиперкинезата може да бъде само симптом на тежко органично увреждане на мозъка и нервната система.
Характеристики на лечението на нервните тикове
Ако процесите на инхибиране и възбуждане са нарушени, възникват фалшиви сигнали на мозъка, които са причина за основния тип нервни тикове. Ако хиперкинезата е резултат от друго основно заболяване, тикът се нарича вторичен.
В зависимост от продължителността на заболяването се разграничават тикове:
- преходен - болестта преминава в лека форма, в рамките на една година пациентите се възстановяват;
- хроничен - трае повече от 1 година.
Тиковете при дете и възрастен могат да бъдат провокирани от различни фактори:
- психологическа травма;
- стресови ситуации;
- предишни инфекции;
- наранявания на главата;
- невроинфекция.
Някои, специални форми на хиперкинеза се наследяват (синдром на Турет). Ако някой от родителите е имал тикове, тогава голяма степен на вероятност детето също да развие заболяването, но не непременно в същата форма.
Диагностика
Диагнозата на заболяването се основава на анкета на пациента и изследване на неговата система. Лекарят определя колко изразени са рефлексите на пациента, има ли мускулен тонус и оценява двигателните му функции. Неврологът предписва допълнителни диагностични мерки, за да се изключи възможността от тумори, психични разстройства, т.е. онези заболявания, които са свързани с органично увреждане на мозъка.
Диагностичните изследвания включват изследвания на биоматериала на пациента - общ кръвен тест, биохимичен кръвен тест и йонограма.
Ако е необходимо се назначават включително следните изследвания:
- ЯМР( ядрено-магнитен резонанс) на мозъка;
- КТ (компютърна томография) на черепа;
- ЕЕГ (електроенцефалография);
Ако лекарят определи, че тикът на окото, клепача или мускулната група на друга част на тялото е резултат от друго заболяване, той насочва пациента към специализиран специалист.
Лечение
Методите за лечение на неврологично заболяване зависят от причината за появата му, но на първо място всички терапевтични методи са насочени към намаляване на прекомерната възбудимост на централната нервна система на пациента.
Лечението се разделя на следните форми:
- Лекарствена терапия
Предписват се лекарства, които засягат психоемоционалното състояние на болния човек и неговата централна нервна система. Приоритет се дава на успокоителните. Ако появата на патология е провокирана от друго заболяване, успокоителните са неефективни. Лечението се провежда с лекарства против тревожност и антипсихотици, заедно с терапията на основното заболяване.
- Нелекарствени методи
Те включват: психотерапия, рационално редовно хранене, здравословен сън, спазване на режим на почивка и работа. Лечението без лекарства нормализира психоемоционалното състояние и възстановява нарушените функции на централната нервна система.
- Алтернативни методи
Те включват физиотерапия, релаксиращ масаж, акупунктура.
Комплексното лечение на тикове при деца и възрастни позволява:
- да се намали тежестта на тикозните движения;
- да се намали възбудимостта на нервната система;
- да се подобри кръвоснабдяването на мозъка;
- да се елиминира психоемоционалния стрес.
Medconsult.bg обръща внимание, че при лечение на първични нервни тикове обикновено настъпва пълно възстановяване, а при вторичните акцентът е върху лечението на основното заболяване.
Как да се справим със сутрешно главоболие ?
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
