Когато пациентът за първи път се диагностицира с припадък, е много важно да се оценят шансовете за рецидив. Важността на този въпрос произтича, наред с други неща, от необходимостта да се реши дали да се започне лечение с медикаменти.
Ако става въпрос за първи припадък, рискът от повтарянето му в рамките на две години е от 20% до 45%. С други думи: в повечето случаи няма да има втори припадък през следващите години.
60% до 70% от рецидивите се появяват през шестте месеца след първия припадък. Най-значимите рискови фактори за повторение на пристъпите са мозъчни увреждания, причинени от инсулт или травма, наличието на патологични находки при теста за образна диагностика на мозъка и припадък, появил се по време на сън.
Въпросът дали е необходимо да се започне антиконвулсивно лечение след първия припадък е спорен. Всяко решение по този въпрос трябва да отчита резултатите от спомагателните тестове, които прогнозират шансовете за рецидив и желанието на епилептика.
Колко време продължава епилепсията
Прогнозата (оценката относно хода на заболяването и относно шанса да се излекува) зависи от причината за епилепсията и вида на пристъпите. Около 60% до 70% от пациентите с епилепсия реагират добре на първото антиепилептично лекарство, което получават. Обикновено, когато има добър отговор през първите няколко месеца след започване на лечението, има голям шанс пристъпите да бъдат контролирани във времето с лекарства.
Има обаче ситуации, при които епилептици, които са контролирали заболяването си, могат да се появят гърчове. Най-честата причина е приемането на лекарства. Други фактори са лишаване от сън, ново заболяване като треска, екстремен психически стрес, приемане на нови медикаменти, които взаимодействат с антиепилептичните лекарства и влошават тяхната ефективност, употреба на наркотици или алкохол.
Как се поставя диагноза епилепсия
Епилепсията се диагностицира от невролог. Диагнозата се основава на описание на случая или случаите, в които - според подозрението - пациентът се дислоцира. Тъй като в много случаи пациентът губи съзнание по време на пристъпите и не помни самото събитие и определен период от време след него, информацията от очевидци е от голямо значение.
Неврологът трябва да извърши цялостен неврологичен преглед. В много случаи неврологичното изследване на епилептичен пациент, който не е в момента на пристъп, е нормално. Поради това неврологът обикновено инструктира пациента да направи помощни тестове. Имайте предвид, че диагнозата епилепсия е преди всичко клинична. Целта на допълнителните тестове е да помогнат при диагнозата (ако се съмнявате), да идентифицират вида на епилепсията, причината за заболяването, да се определи очаквания ход на болестта (прогноза) и да се предпише оптималното лечение. В много случаи епилепсията се диагностицира, въпреки че всички спомагателни тестове са нормални.
Спомагателни тестове, които позволяват анатомично и функционално изображение на мозъка:
- КТ (компютърна томография) - сканиране на мозъка с помощта на рентгенови лъчи, които създават изображения на напречно сечение на мозъчната тъкан. С помощта на КТ сканиране могат да бъдат идентифицирани необичайни находки, които могат да причинят гърчове, като тумори, кървене, кисти или белези от минали събития, като удар или нараняване;
- ЯМР (магнитен резонанс) - сканиране на мозъка с помощта на мощен магнит, който произвежда изображения на напречното сечение на мозъка. Чрез ЯМР може да разкрие структурни дефекти в мозъчната тъкан и да помогне за откриване на епилептичен фокус;
- Функционален ЯМР - този тест измерва промените в притока на кръв към различни области на мозъка, докато те са активни. Тестът обикновено се прави в етапите на подготовка за операция на епилепсия, за да се определи местоположението на зоните, отговорни за жизненоважни функции на мозъка, като реч и движение спрямо местоположението на епилептичния фокус и по този начин да се избегне увреждане на жизнените области по време на операцията;
- Еднофотонната емисионна компютърна томография (SPECT) - радиоактивно вещество се инжектира във вена и позволява създаването на триизмерна карта на мозъчната активност според притока на кръв към различни области на мозъка по време на припадък. Тестът се провежда главно в случаите, когато в други тестове не е установено точното местоположение на епилептичния фокус;
- ЕЕГ (електроенцефалограма) - това е най-често срещаният тест за диагностициране на епилепсия. Това е прост, безболезнен и неинвазивен тест. Извършва се чрез прикрепване на електроди към скалпа на пациента, които записват електрическите сигнали, получени от мозъчната кора. При някои пациенти с епилепсия може да се наблюдава необичайна електрическа активност, дори когато епилептикът не изпитва гърчове. Тестът може също така да идентифицира фокусна точка, от която започва анормална електрическа активност в случаи на фокална епилепсия. Изследването понякога разкрива необичайни електрически сигнали, които нямат характеристиките на епилептичната активност, научи MedConsult.bg. Такива промени в ЕЕГ не са специфични и могат да показват наличието на мозъчен проблем, но понякога те съществуват и при здрави хора.
Как се лекува епилепсия
Целта на лечението на епилепсията е да се предотвратят пристъпите и да се даде възможност на пациентите да се върнат към нормалното функциониране в ежедневието с възможно за най-малко странични ефекти. След диагностициране на епилепсията неврологът трябва да избере най-подходящото лечение. Първото лечение обикновено е фармакологично и само ако се окаже неефективно, се обмислят допълнителни опции като хирургия или специална диета. Решението кой метод на лечение да се приложи се взема от невролог, който е специализиран в заболяването.
Антиепилептичните лекарства не лекуват епилепсията. Целта им е да предотвратяват пристъпите, стига епилептикът да ги приема редовно. В повечето случаи те успяват ефективно да предотвратят пристъпите, но успехът на лекарственото лечение зависи от сътрудничеството на пациента. Ако той забравя да ги приема редовно, резултатът може да е незабавен припадък и дори серия от животозастрашаващи припадъци.
Около половината пациенти с епилепсия постигат пълен контрол върху пристъпите за дълги периоди от време чрез редовен прием на лекарства. В някои случаи след дълъг период без припадъци и когато рискът от рецидив не е висок, лекуващият невролог може, след консултация с епилептика, да реши да намали лечението с лекарството и дори да го прекрати напълно. Имайте предвид, че в такъв случай припадъците могат да се повторят, така че бъдете внимателни през този период.
Решението кое лекарство да се избере за първо лечение зависи от много променливи: вида на пристъпите, възрастта, пола, други заболявания, от които пациентът страда и други лекарства, които приема и които могат да взаимодействат с антиепилептичните. Повечето лекарства се дават през устата - хапчета или таблетки. Има лекарства, които се приемат веднъж на ден и такива, които трябва да се приемат няколко пъти на ден.
Коригирането на подходящата доза за всеки епилептик често отнема много време. Има лекарства, които могат да се дават и чрез интравенозна инфузия. Тази опция се избира в спешни ситуации, когато пациентът не е в състояние да поглъща лекарства и трябва бързо да стабилизира състоянието му.
Някои пациенти могат да получат странични ефекти от употребата на антиепилептични лекарства. Много е важно да докладвате нежеланите реакции на лекаря и да обмислите с него дали лечението трябва да се промени. Във всеки случай пациентът не трябва сам да спира лечението.
Vagus Nerve Stimulation (VNS) - тази терапия стимулира блуждаещия нерв. Може да предотврати или намали гърчовете, като изпраща редовни, леки импулси на електрическа енергия към мозъка чрез блуждаещия нерв. Терапията се състои от устройство, което се имплантира под кожата в лявата гръдна област. Електрод или проводник е прикрепен към генераторното устройство и поставен под кожата. Телта е прикрепена или навита около блуждаещия нерв на врата. Уредът е програмиран за доставяне на импулси или стимулация на редовни интервали. Човек с VNS устройство обикновено не е наясно със стимулацията, докато работи.
Дълбока мозъчна стимулация (DBS) - пейсмейкър, имплантиран под кожата в гърдите и електродите, имплантирани през малки дупки в черепа,
Имплантиране на електроди през малки дупки в черепа на 7-8 см от мозъка, които се свързват с пейсмейкър, разположен под кожата на гърдите.
Лечение за RNS ( Responsive Neurostimulation) - това лечение е предназначено за припадъци, чието начало е фокусно, и които не могат да бъдат контролирани с лекарства. Устройството за стимулиране (невростимулатор) се имплантира под скалпа и вътре в черепа. Системата непрекъснато следи електрическата активност в мозъка и когато открие модел на анормална активност, който би могъл да доведе до развитие на епилептичен припадък, се изпращат къси електрически токове, които стимулират областта и предотвратяват развитието на пристъпи.
Хирургическа операция - вариантът за операция се обмисля, когато пристъпите не могат да бъдат контролирани с лекарства. Преди да се вземе решение за операция е обичайно да се опитат различни лекарства в различни дозировки и комбинации. Ако заключението в крайна сметка води до операция, е неизбежно, пациентът трябва да премине цялостното оценяване, насочено към локализиране на точното местоположение на епилептичния фокус и да се увери, че планираната операция не уврежда мозъчните области, отговорни за важни функции като език, движение, памет или зрение.
Понякога операцията се прави, докато пациентът е напълно в съзнание, тъй като в мозъчната тъкан няма усещане за болка. Невероятната хирургия дава възможност да се наблюдава неврологичното състояние на епилептика по време на операцията и да се избегне нарушаване на жизнените функции.
Кетогенна диета - обикновено ние произвеждаме енергия от глюкоза, която получаваме от храната. Тялото не може да съхранява големи количества глюкоза и след пост от около 24 часа запасите от глюкоза се изразходват напълно. За да продължи да си набавя необходимата енергия, тялото започва да гори мазнини.
Кетогенната диета изисква внимателно лекарско наблюдение, тъй като може да причини:
- здравословни проблеми;
- запек;
- дехидратация;
- камъни в бъбреците;
- панкреатит;
- намалена костна плътност (остеопороза);
- проблеми със зрението;
- нередовна менструация при жени в детеродна възраст.
Тези, които спазват такава диета, трябва да внимават да приемат добавки в съответствие с препоръките на диетолога.
Възможно ли е да има усложнения от епилепсията
- Физически проблеми - припадъците понякога могат да причинят вреда на пациента или на неговата околна среда. Например: наранявания в резултат на падане, удавяне, автомобилна катастрофа. Обезопасете доколкото е възможно околната среда;
- Психични усложнения - пациентите с епилепсия са по-склонни да страдат от психологически проблеми, особено депресия, тревожност и дори загуба на паметта. Тези усложнения могат да се появят, като резултат от лекарствата или самото лечение.
Може да има и сериозни усложнения, които обикновено са доста редки:
- Епилептичен статус - състояние, при което пристъпите са налице повече от 5 минути или има някои повторни припадъци, без пациентът да възвърне обичайното си съзнанието между атаките на пристъпите. Това състояние е много опасно, тъй като може да причини необратимо увреждане на мозъка и дори смърт. Пристъпите, които продължават повече от 5 минути, изискват незабавна медицинска помощ;
- Внезапна смърт (SUDEP) - около 1% от пациентите с епилепсия умират от внезапна смърт. Установена е пряка връзка между честотата на поява на клонични тонични гърчове и риска от SUDEP. Предотвратяването на SUDEP е една от основните цели на лечението на епилепсия.
В статията на MedConsult.bg Насоки за епилепсия можете да откриете полезна информация за заболяването по време на бременност и дали трябва епилептиците да управляват превозни средства.
Има ли лекарство за силно главоболие ?
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.