Едно от най-обсъжданите медицински състояния през последните години е синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Много митове и неточна информация са се разпространили около това разстройство, което прави живота още по-труден
Мит 1. Разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност е друга “преходна медицинска и социална мода”
Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността е истинско и изключително притеснително разстройство. Много хора в миналото са страдали от него, но тъй като не е бил познат на хората, болните не са били диагностицирани и нито лекувани, което е било причина някои от тях да развият тежки поведенчески и емоционални разстройства.
В клиниките за рехабилитация на наркотици, психиатричните клиники и затворите се помещават немалко такива хора.
Проучвания, проведени сред възрастни, които не са получавали лечение за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността, дори и да не са достигнали тези крайности, разкриват, че страдат от функционален спад през годините във всички области на живота и в същото време развиват емоционални проблеми.
Мит 2. Хората със СДВХ не са толкова интелигентни, колкото другите
Има много много успешни хора, които страдат от това заболяване. Те са толкова талантливи, колкото другите хора в своите области (и като цяло), имат много успехи в личния и професионалния си живот, но ежедневието им е придружено от тежки нарушения и затруднения във функционирането.
Примери за известни личности с такова разстройство са:
- Основателят на Microsoft Бил Гейтс;
- филмовият актьор Джак Никълсън;
- плувецът Майкъл Фелпс.
Мит 3. Синдромът всъщност е снизхождение и мързел
Днес сме свикнали, че всичко идва лесно и просто не полагаме достатъчно усилия.
Това твърдение граничи със злоба, тъй като от хората със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност полагат големи усилия за да се концентрират и фокусират, но през повечето време не успяват и живеят в чувство на разочарование от себе си.
Бихте ли се осмелили да твърдите, че астматиците страдат „защото са глезени“? Нима някой не би посмял да даде инхалатор на дете или възрастен с астма с мотива, че е „разглезен“ и трябва да се „вземе в ръце“ и да „преодолее себе си“? В крайна сметка инхалаторът съдържа и лекарство. Хората с разстройство на щитовидната жлеза също приемат лекарства от детството.
Мит 4. Разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност е резултат от лошо възпитание
Това твърдение не е вярно. В много семейства едното дете има СДВХ, а другото не. Разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност е резултат от дисбаланс на някои химикали в мозъка и няма нищо общо с възпитанието и образованието.
Някои също така твърдят, че по-строгото възпитание е правилното решение, но родителите, които са прекалено внимателни с деца с такъв синдром могат да влошат симптомите и да влошат психологическото състояние на детето.
Проучвания са установили, че съществува наследствена връзка: децата на родители, които са страдали от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, е много вероятно също да го развият, информира MedConsult.bg.
Мит 5. Синдромът преминава по време на юношеството
Докато в миналото синдромът се е третирал като заболяване, което е ограничено до детството и преминава в юношеска възраст, днес се смята, че около 70% от хората с СДВХ продължават да страдат от него дори в юношеска и зряла възраст.
Мит 6. Медикаментозното лечение е предназначено само за тежки случаи
Това твърдение е напълно погрешно, тъй като всеки „лек случай“ може да се превърне в „тежък“, ако не се лекува.
Проведеното изследване доказва недвусмислено, че днес, за съжаление, нямаме способността да лекуваме синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността без стимуланти.
От 90-те години на миналия век стимулантите като цяло, са най-добрите и най-ефективни лекарства. Препоръчваното лечение е чрез медикаменти, съчетани с рационално-емоционална поведенческа терапия и родителски напътствия, научи МедКонсулт.бг.
Твърдението, че лечението с лекарства е предназначено само за „тежки случаи“, изпраща изкривено и плашещо послание към хората с разстройства с дефицит на вниманието. Ако не се лекуват децата, които страдат чрез лекарства, те ще станат „трудни случаи“.
На какво се дължи пулсиращо главоболие ?
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
