Делириумът е често срещано психично състояние при възрастни хора, характеризиращо се с остро объркване и често се причинява от физически проблем като инфекциозно заболяване, употреба на алкохол или забранени вещества, а понякога и като страничен ефект, който се развива поради употребата на различни лекарства. Въпреки високата честота на разстройството, то често остава недиагностицирано, което е възможно да доведе до последици за състоянието на пациента.
Какво всъщност е делириум и какви симптоми ще показват развитието на разстройството
Делириумът е явление, характеризиращо се главно с нарушаване на концентрацията и бдителността. В повечето случаи се развива за кратко време (часове до дни) и ще има тенденция към променливост през деня.
Наред с проблемната концентрация, могат да се развият и нарушения в други когнитивни области, като увреждане на паметта, езиковите функции и ориентацията в пространството.
Какви са рисковите фактори за развитието на делириум
Въпреки че са направени много изследвания по темата, причината за делириума все още е неизвестна. Всъщност явлението е обичайно да се третира като мозъчна недостатъчност, разбра МедКонсулт.бг.
Могат да се споменат някои общи фактори, които е възможно да доведат до развитие на делириум, включително:
- дехидратация;
- странични ефекти на лекарства;
- различни инфекции;
- прекратяване на употребата на медикаменти, наркотични вещества, алкохол и др.;
- състояние след операция;
- метаболитни нарушения.
Как може да се диагностицира
Много пъти възрастните хора не изглеждат болни и объркването е единственият намек за наличието на ново заболяване. В тези случаи е от първостепенно значение диагностицирането и лечението възможно най-бързо. Също така има тенденция делириумът да се сбърка с деменция, тъй като и в двете ситуации се случва когнитивен спад и могат да възникнат поведенчески нарушения.
Следователно, точна анамнеза, пълен физически преглед, който включва неврологичен преглед, както и различни лабораторни тестове ще помогнат при диагностицирането на разстройството и разграничаването му от деменцията.
Наред с всичко това, един от най-ефективните начини за точно диагностициране е цялостно разпитване на човек, който е добре запознат с пациента, неговото когнитивно състояние и поведение. Възможно е също да се изследват резултатите от предишни когнитивни тестове.
Следващата стъпка е да се извършат рутинни лабораторни изследвания, включително кръвна картина, бъбречни и чернодробни функции, електролити, кръвна захар и общ тест за урина.
Ако е необходимо и според клиничното подозрение, ще бъдат извършени допълнителни тестове, като компютърна томография и ЕЕГ тест. В ситуации, в които делириумът не е преходен въпреки лечението на фоновото заболяване, ще се обмислят допълнителни тестове за откриване на латентни причини за объркване.
Какви са методите на лечение
Делириумът има далечни прогностични последици, включително намаляване на качеството на живот, увеличаване на необходимостта от настаняване на възрастен в старчески дом и увеличаване на смъртността. Следователно диагностицирането на разстройството и правилното му лечение са безценни, споделя MedConsult.bg.
След като се установят причините, които могат да доведат до делириум, ще се извърши специфично лечение. Всъщност, колкото повече фактори се третират, толкова по-голям е шансът за излекуване. Ако пациентът страда от висока температура, ускорен пулс и високи нива на възпаление, много е вероятно това да е инфекция, която ще се лекува с антибиотици. Ако физическият преглед е показал признаци на дехидратация, ще бъде необходимо да се приемат повече течности.
Наред с лечението на първоначалното медицинско състояние, обикновено се предписва нефармакологична терапия. Тя включва контакт с пациента, неговата преориентация (например чрез поставяне на календар и часовник, семейни снимки), участие на членове на семейството, коригиране на сензорни недостатъци, подходяща физическа активност и други.
Много голям процент от случаите лечението протича и чрез приемът на антипсихотични лекарства.
Възможно ли е да се предотврати развитието на делириум
Различни превантивни мерки, като спиране на лекарства, които могат да доведат до развитие на състоянието, ако е възможно и препоръчано от лекуващия лекар, осигуряване на адекватен прием на течности, балансирано хранене, лечение на електролитни нарушения и предприемане на подходящи следоперативни стъпки може да помогне.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
