Синдромът на Гилен-Баре е заболяване на нервната система. Типичен симптом е парализа, която започва от ръцете и краката, и постепенно се разпространява към тялото. Ако курсът е лек, рискът от животозастрашаващи усложнения е нисък. Тежките курсове, от друга страна, завършват фатално в около 7 % от случаите. Основната причина за това е парализа на дихателните или сърдечните мускули.
Симптомите на синдрома на Гилен-Баре се дължат на неправилни реакции на имунната система. Имунните клетки атакуват покритието на нервните пътища. Причината за това е до голяма степен неизвестна. Известно е обаче, че много случаи са предшествани от инфекция с вируси или бактерии, научи MedConsult.bg.
В 70 процента от случаите синдромът на Гилен-Баре се лекува в рамките на около 8 седмици без никакви последствия.
С какво са свързани проявите на синдрома на Гилен-Баре
Синдромът на Гилен-Баре се среща в повече от дузина различни форми. Най-често срещаната (около 70 %) е възпалителна демиелинизираща полиневропатия (AIDP). Следва хронична форма.
Симптоми на остър синдром на Гилен-Баре
Основният симптом тук е нарастващата мускулна слабост. Първите прояви на болестта понякога са:
- леки сензорни нарушения;
- болки в гърба или в крайниците;
- изтръпване или необичайни усещания;
- парализа.
Обикновено мускулната слабост се проявява симетрично.
В този етап на синдрома на Гилен-Баре, парализата на лицевите нерви не е необичайна.
В допълнение към мускулните оплаквания, често има сензорни проблеми и вегетативни странични ефекти. Те включват, по-специално, свръхчувствителност, колебания в кръвното налягане, спад и увеличаване на сърдечната честота (включително сърдечни аритмии), повишено изпотяване и нарушения на изпразването на урината и изпражненията.
Дори и при най-тежката и пълна парализа, пациентите обикновено остават в пълно съзнание.
Симптоми на хроничен синдром на Гилен-Баре
Най-честата хронична форма на заболяването се нарича хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия. Симптомите обикновено се развиват много по-бавно и са по-леки, отколкото в острата форма. В допълнение, засягането на черепните нерви е доста рядко.
Какви са възможните причини за развитието на синдрома на Гилен-Баре
Точната причина е неизвестна. Смята се, че е автоимунно заболяване. Понастоящем не може да се обясни защо и как имунната система се обръща срещу нервните влакна.
Изглежда, че антителата от групата на имуноглобулините G и M атакуват обвивката на нервните влакна.
Ако са засегнати двигателни нервни пътища, възникват двигателни ограничения като парализа. Възпалителните промени в сензорните нервни пътища водят до симптоми като нарушение на тактилните и слухови или сензорни нарушения, разбра МедКонсулт.бг.
Търсенето на причините за разрушаването на имунната система е разкрила поразителна статистическа връзка между синдрома на Гилен-Баре и инфекциите. До 75 процента от всички пациенти са преминали през инфекция с вируси или бактерии в седмиците преди началото на заболяването.
Връзката между болестта и инфекциите е известна и за херпесни вируси като варицела зостер вирус, вирус на Епщайн - Бар и цитомегаловирус. Синдромът на Гилен-Баре рядко може да се наблюдава след ваксинации, например срещу грип и тетанус.
Как се диагностицира състоянието
По време на физическия преглед се проверява чувствителността, мускулната сила, мускулната парализа и рефлексите, както и функцията на черепните нерви. Ако има основателно съмнение за синдрома на Гилен-Баре, ще последват допълнителни изследвания.
Гръбначно-мозъчната течност се взема от гръбначния канал по време на костномозъчна аспирация. При лабораторно изследване на ликвора, в случай на положителен резултат, могат да се открият повишени концентрации на протеини с предимно нормален брой клетки. Кръвен тест с повишени нива на антитела срещу компонентите на нервната обвивка допринася допълнително за диагностицирането на синдрома на Гилен-Баре.
Електромиография и електроневрография се използват за задълбочено изследване на функционалността на нервните пътища и скоростта на нервната проводимост. Тези или други електрофизиологични тестове се повтарят на редовни интервали по време на лечението, за да се следи ефективността му.
В редки случаи е необходима магнитно-резонансна томография, за да се получи много подробно изображение на гръбначния мозък в областта на излизащите гръбначни нерви.
Как протича лечението
Терапията е ограничена до облекчаване на симптомите и овладяване на усложненията. Пълно излекуване обаче е възможно, стига заболяването да бъде открито навреме и лечението да започне незабавно.
Лечението обикновено се провежда в интензивно отделение. Това е необходимо за цялостно наблюдение на пациентите.
В особено тежки случаи понякога се правят опити за нормализиране на функцията на имунната система. В момента има три възможности това да бъде направено:
- пациентите получават лекарствена терапия с имуноглобулини. Това са антитела, които са получени от други живи същества или са произведени изкуствено, а функцията им е да държат под контрол автоагресивните антитела и по този начин да стабилизират имунната система;
- така наречената плазмафереза може да бъде полезна в случай на бързо прогресиращи и продължителни болестни процеси. С този плазмен обмен кръвта се освобождава от агресивни антитела и възпалителни посланици. Този процес обаче трябва да се повтаря редовно в продължение на няколко цикъла, тъй като патологичните антитела при синдрома на Гилен-Баре непрекъснато се обновяват.
В случай на хроничен синдром на Гилен-Баре опитът за лечение с кортизон си заслужава. В острата форма обаче глюкокортикоидите не са ефективни.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
