Най-голямото притеснение при употребата на разредители на кръвта е от най-опасния страничен ефект: интрацеребрален кръвоизлив. Ето защо лекарят трябва да избере правилното лекарство за всеки пациент, като се имат предвид неговите специални нужди.
Инсултът става по-чест с възрастта, но има тенденция да се появява в по-млада възраст поради рискови фактори. Той може да бъде предотвратен в голяма част от случаите, според медицинските експерти.
Кои са рисковите причини, водещи до инсулт
Инсултът може да се прояви при следните случаи:
- хора с висок холестерол;
- хипертония;
- диабет;
- затлъстяване, което причинява липиди в кръвта;
- тютюнопушене.
Всички тези рискови прояви могат да доведат до атеросклероза и кръвни съсиреци. Аритмиите като предсърдно мъждене и нарушения на коагулацията са други важни причини за инсулт.
Инсулт се причинява след продължаващо състояние на атеросклероза. Това, което причинява блокиране на кръвоносните съдове в края на процеса, е кръвен съсирек и в резултат на липса на кръвоснабдяване на мозъчната тъкан се причинява мозъчен инфаркт, подобен на процеса, който причинява инфаркт на миокарда.
Медикаментозното лечение на тези, които са изложени на риск от инсулт, се извършва с помощта на различни антикоагуланти, наречени разредители на кръвта. Тяхното действие не е да разредят кръвта, а да намалят механизма на съсирване, за да предотвратят съсирек, който запушва кръвоносните съдове и причинява инфаркт.
Какво е лечението с медикаменти за инсулт
Има 3 групи лекарства, които пречат на дейността на коагулационния механизъм и се дават според различните етапи.
Първата група са лекарства, наречени тромболитични и се дават на ограничен кръг пациенти с остър инсулт.
Втора група лекарства се наричат антикоагуланти и действат върху коагулационните фактори и предотвратяват образуването на съсиреци. Тези медикаменти са ефективни при нарушения на механизма на коагулация, които причиняват образуване на съсиреци в артериалната и венозната система и при предсърдно мъждене. Обикновено лечението с тези лекарства е дългосрочно.
Най-голямата група пациенти с антикоагуланти включва пациенти с предсърдно мъждене. При това болестно състояние предсърдията на сърцето трептят и не се свиват правилно. Тяхното произволно и неефективно свиване, което не е в синхрон с останалата част от сърдечно-съдовата система, кара кръвта да се движи неорганизирано. При тези пациенти основната грижа е образуването на кръвен съсирек в сърдечните кухини, който ще се отнесе към мозъка. Лекарствата се дават на пациенти както за първична, така и за вторична профилактика, а лечението се определя според оценката на риска, в зависимост от различни променливи като: възраст, хипертония, диабет и други заболявания.
Класическото лечение на тези пациенти с медикаменти изисква редовна поддръжка и внимателно наблюдение.Препоръчва се да се прави кръвен тест на всеки няколко седмици, за да се провери нивото на лекарствената активност в кръвта на пациентите и, ако е необходимо, да се направят корекции на дозата, така че да не се надвишава целта, определена за пациента.
Третата група лекарства са антитромбоцитни (аспирин). Целта на тези медикаменти е да инхибират тромбоцитите. Лекарствата, принадлежащи към тази група, предотвратяват натрупването на тромбоцитната агрегация, което причинява съсирек.
Важно е да се прави разлика между първична и вторична превенция. По отношение на вторичната превенция има консенсус, че след инсулт трябва да се прилагат лекарства, за да се предотврати втори инцидент. По повод първичната превенция има разногласия.
Американският подход смята, че всеки мъж над 45-годишна възраст и всяка жена над 55-годишна възраст трябва да получат профилактично първично лечение с аспирин, тъй като рискът от инсулт е възрастта. В Европа препоръката се извлича в зависимост от риска на пациента- не само от неговата възраст, но и от други рискови фактори като диабет и холестерол, споделя medconsult.bg.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
