Проф. д-р Пламен Панайотов: Доверието между пациент и лекар е това, което лекува

 - Проф. Панайотов, какво означава за Вас признанието което получихте от Българския лекарски съюз, който Ви отличи като „Лекар на годината“?

- Точно това, което казахте - признание. И то е признание не само за 2019-а, годината, в която получавам наградата, а и за всичките години, в които съм работил и най-вече за последните близо 15, през които работя във Варна, тъй като номинацията ми в случая е направена от варненската колегия на БЛС. Предполагам, че инициативата е на проф. Валентин Игнатов, който е директор на УМБАЛ „Света Марина“ – болницата, в която работя, и на проф. Красимир Иванов - ректора на Медицинския университет във Варна. Изключително ценно е, че хората, с които работя през последните 15 години са повярвали на възможността да получа тази награда и са застанали зад номинацията. Затова отличието е толкова стойностно, защото е признание за работата ми.

- Очаквахте ли да я получите?

- Беше изненада за мен като цяло. Разбира се 10-ина дни преди самата церемония ми поискаха автобиография, да опиша къде и какво съм работил през годините, каква научна и преподавателска дейност имам до момента. Но като цяло наградата ме изненада, тъй като никога не съм работил за награди от този тип, никога не съм мислил, че мога да бъда „Лекар на годината“. Мисля си, че това е правилният начин. Човек трябва да работи така, както вярва, че е правилно, ако получи признание това е добре дошло, аз имам този късмет. Смятам, че във Варна има много други лекари, които са не по-малко достойни да получат приза за лекар на годината в различните категории. Щастлив съм, че признанието тази година дойде при мен, но смятам, че всеки има своя шанс да бъде признат, да бъде оценен заради това, което прави за пациентите си, за своите студенти и колеги.

- Аз вярвам, че Вие всеки ден получавате и друго, също толкова ценно признание - от пациентите...

- Всеки ден е силно казано, тъй като не всеки ден е толкова хубав. Има дни с много проблеми, има дни, в които независимо от това, че са положени много усилия от страна на целия екип, нещата не завършват по начина, по който на нас ни се иска. Няма такава хирургия, която да е със сто процента успеваемост никъде по света. Сто процента успеваемост може да има само там, където хирургът си подбира такива пациенти, които да не го изненадат и да не му създадат проблеми. В реалния живот обаче ние оперираме пациенти от цяла Североизточна България, макар и рядко, но имаме пациенти и от други райони на страната. Около 20-22 % от нашите пациенти се оперират по спешност или т.нар. отложена спешност, т.е. няма много възможност да се изчаква да се стабилизира пациентът. Но, да има дни, в които има благодарни пациенти и това е много приятно и вдъхновяващо. Аз не случайно въведох инициативата картичките, които получаваме от пациентите да бъдат слагани на таблото пред клиниката. Първо, защото това е тяхното признание и по този начин ние засвидетелстваме уважението си към добрата дума, която те са казали. Второ, мисля, че за пациентите, на които тепърва им предстои сърдечна операция е добре да видят и тази директна връзка между нас и пациентите, които вече са преминали по този път. Разбира се, подготвили сме и една книжка, направена специално за пациентите, за да могат те да се информират...Много е важно да се гради доверие между лекари и пациенти. Твърде много време се отделя в медиите, за да се руши това доверие, в търсенето на сензации, на негативни примери, и понякога тези негативни примери са дребни, а от тях се прави сензация за дни наред. Вземете, като пример случаят на жената която стояла 6 часа в скенера. Изключитело неприятно, но това ли е най-важното за българското здравеопазване, което трябва дни на ред да бъде коментирано. Бях изключително впечатлен, че в една от медиите бяха поканили юристка, която да дава съвети за това пациентите да съдят лекарите си и не знам защо хората не си дават сметка, че в България има дефицит на лекари. И има много начини този дефицит да стане още по-тежък. Така че, ние трябва да работим за да подобряваме доверието между лекари и пациенти, защото това в крайна сметка лекува. Само пациент, който повярва в екипа който го лекува може да бъде активен участник в лечението. Да бъде позитивен и в крайна сметка да извлече полза. Човекът, който се съмнява на всяка крачка, него започват да го ръководят други механизми - променя лечението, което му се предписва, тъй като няма доверие, започва да търси един, втори, трети, пети лекар и това води до лоши резултати. Така че, за това бих искал да се говори повече и да се говори позитивно, защото не е добре българските лекари да заминават, не е добре тези млади и умни хора, които говорят по няколко западни езика да отиват и да се реализират в други държави, които не са инвестирали един лев в тяхното образование.

- Защо избрахте тази не лека професия?

- Ако ви кажа, че друго не мога да правя, как ще Ви прозвучи (смее се)... Всъщност харесвам хирургията. Аз започнах да влизам в хирургична клиника още като студент. Бях завършил втори курс медицина, по това време учех в София, където Институтът за спешна медицинска помощ "Пирогов" даваше огромни възможности – да се работи нощно време и в късните следобеди с хирургичен екип. Това ми даде възможност, когато завърших медицина да имам една нелоша хирургична активност, бях правил апендиктомии, шев на перфорирала стомашна язва и бях участвал в много други спешни операции... Ходех всяко лято поне за по два месеца в сърдечно-съдовата хирургия на Военномедицинска академия. Първият хирург, който видях как свещенодейства по време на сърдечна операция беше проф. Генчо Кръстинов, по-късно проф. Йовчо Топалов. Много дълги години съм вървял в тази посока. Разбира се, беше шанс, да се създаде кардиохирургията в софийската болница "Лозенец". По това време работех в "Пирогов" и в дните, в които бях свободен от дежурства, ходех в тази кардиохирургия. Явих се след това на конкурс и имах щастието да попадна на точното място по точното време, за да започна да работя кардиохирургия, както винаги съм искал и съм мечтал.

- Работил сте и в чужбина, защо решихте да се върнете в България?

- Вярвам, че всеки, който е работил в чужбина може да намери достатъчно добър начин да се реализира в България, стига да го пожелае. Да започна работа в една нова структура, една нова кардиохирургия, каквато не беше съществувала преди това във Варна беше страхотна възможност... На територията на Варна са правени преди това сърдечни операции, но кардиохирургия не е съществувала до 2005 г. Да се включа в този екип беше голямо предизвикателство и бях убеден, че връщайки се в България ще мога да бъда много по-пълноценен, отколкото работейки в Кувейт и вярвам, че времето доказа, че наистина е така.

- Какви възможности за развитие Ви дава УМБАЛ "Света Марина"?

- Университетката болница "Света Марина" е една от най-високотехнологичните в България. И това е заслуга, както на администрацията на самата болница, така и на ректора на Медицинския университет проф. Красимир Иванов. Работата тук дава много неща... Първо дава възможност за развитие и въвеждане на нови технологии и нови методики и ние сме въвели не по малко от 7-8 такива през последните 10 години. Работата в университетската болница "Света Марина" дава възможност да се срещаме с млади хора - да ги учим и ние да се учим от тях. Аз вече 10 години имам кръжок по кардиохирургия и е много вдъхновяващо, когато виждам как млади хора - студенти от III, IV, V, даже VI курс отделят от времето си, лишавайки се от различни удоволствия, за да дойдат два пъти в месеца поне на тези сбирки, на които разговаряме по теоретични проблеми, подготвяме презентации, правим занимания, които да им дадат базисни хирургични умения. Два или три път в учебната година успявавме да направим уъркшоп със свински сърца или с модели, които са направени от силикон или пластмаса и това им дава умения, върху които могат да стъпят и след това да ги развият. За мен това е много стимулиращо. До този момент има 4 или 5 души, които са започнали работа в кардиохирургията, след като са били мои кръжочници. За съжаление 2-3 от тях заминаха за Германия, две момичета, които завършиха миналата година работят в клиниката по кардиохирургия тук при нас, има един колега, който беше измежду първите, с които започнахме тези занимания, той сега е в детската кардиохирургия в Национална кардиологична болница. Има още един колега, който от 4-5 години работи кардиохирургия, първо в София, сега е доколкото знам е в Плевен. Вдъхноняващо е да работиш с млади хора, особено когато виждаш, че има почва и това, което се опитвам да им покажа и да ги науча се възприема много позитивно. От две години заниманията се водят на английски, тъй като половината кръжочници са представители на англоезичното обучение в МУ-Варна.

- Кое е най-важното, на което искате да ги научите?

- Да бъдат последователни... Да си дадат сметка каква цена са готови да платят за успеха. Да бъдат последователни в стремежа си към развитието и към постигането на успех в определена специалност.

- Това ли е най-важното, което Вие научихте от Вашите преподаватели?

- Може би да... От моите учители съм научил много чисто хирургични неща, но и някои човешки истини. Вярвам, че един хирург става завършен специалист, тогава когато сглоби мозайката на собствения си стил от онези парченца, които е получил от учителите си, които е видял от колегите си, както и гостувайки в други държави. По този начин виждаш онези части, които искаш да сложиш в собствената си мозайка и онези другите, за които си казваш - не, не, това няма да го правя никога, не ми харесва, резултатът не е добър.

- Кои са трудностите, които срещате в работата си?

- Първото, разбира се, е недостигът на медицински сестри. Знаете, че се говори много за това и аз много съжалявам, че има сестри, които отиват в други държави на работа като болногледачи или в старчески домове, където работят една по-добре платена, но по-ниско квалифицирана работа. Има разбира се и такива, които отиват, осъзнават, че не им е достатъчно да получават малко повече пари и се връщат за да работят това, което наистина умеят - във вътрешни и в кардиологични клиники, в реанимация и операционна.
Винаги, разбира се, има какво още да се желае в сферата на апаратура, медицината е една много бързо развиваща се област на човешкия живот, и винаги има нещо към което да се стремим. Аз с огромно нетърпение очаквам сега инструментариума за минимално-инвазивна хирургия, който да издигне нашата работа на още по-високо ниво. През 2017 година получихме изключително съвременна ехо-кардиографска апаратура, която има възможност за 3D изобразяване на клапите и на структурите на сърцето. Това прави и работата на хирурга по-добра, тъй като по-лесно може да бъде възприето виждането от ехо-кардиографията. Високите технологии винаги поставят по-високи цели и по-високи стремежи, но и това, с което разполагаме в момента в УМБАЛ „Св. Марина“ е достатъчно добро, за да можем да работим на високо ниво.

- Един последен, по-обощаващ въпрос. Какво е нивото на кардиохирургията у нас?

- Аз имам възможност да сравнявам кардиохирургията в нашата клиника, донякъде и в другите клиники в България, с работата в съседни държави, и смея да твърдя, че кардиохирургията в България и във Варна в частност е на едно добро европейско ниво. При нас идваха на обучение колеги от Румъния и от Украйна, за това как по-щадящо да бъдат изготвяни присадки от артерии с ултразвуков скалпел. Имали сме също гости от Канада, от Германия, от Англия, които са споделяли техния опит, така че, разговаряйки с тях ние сме надграждали нашата работа. Без никакво притеснение мога да кажа, че работата ни тук е на едно добро европейско ниво.

Началникът на Клиниката по кардиохирургия при УМБАЛ „Света Марина“ – Варна проф. д-р Пламен Панайотов бе удостоен с отличието на БЛС „Лекар на годината 2019“

Визитка: Проф. Панайотов има над 30 години лекарска практика, като повече от 25 са в кардиохирургията. От 15 години е преподавател в МУ-Варна и водещ кардиохирург в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Участвал е в научни форуми по кардиохирургия, кардиология, инвазивна кардиология, ехокардиография и др.в България и други страни в Европа, САЩ и Кувейт.

Проф. Панайотов е завършил Медицинската академия в София, специалност кардиохирургия и обща хирургия. Бил е на 4-месечна специализация в САЩ. В началото на кариерата си е бил лекар в Стара Загора, след което е работил в софийските болници „Пирогов”, „Лозенец” и Национална кардиологична. 2 години е кардиохирург в програма за специализация към медицински факултет на Истанбулския университет в Турция, а от 2002 до 2005 г. работи в Кувейт. От 15 години проф. Панайотов е началник на Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

Проф. Панайотов извършва около 400 сърдечни операции годишно

Проф. Панайотов извършва около 200 сърдечни операции годишно през последните години, но в периода 2008 – 2012 броят на операциите му е достигал 350 - 400. През последните години интересите му са в областта на клапно-съхраняващата хирургия (винаги, когато е възможно да бъде запазена собствената клапа на пациента със съответната пластика за да функционира добре) на митралната и аортната клапи. Голямата част от интервенциите са аорто-коронарен байпас и комбинирани операции. Останалите случаи са: хирургия на възходящата аорта и дъга на аортата, междупредсърдни дефекти, сърдечни тумори и др.

Обучава студенти по медицина и специализанти по кардиохирургия , кардиология, гръдна и съдова хирургия по време на модулите им по кардиохирургия в Медицински университет – Варна.