Професор Делийска, бихте ли представили накратко клиниката по нефрология, която ръководите?
Клиниката, която завеждам, е най-старата университетска клиника по нефрология в страната, основана е преди 50 години и се намира на територията на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”. Тук работим с пациенти както от София, така и от цялата страна, а екипът е с изключително висока професионална подготовка и опит.
Извършваме всички изследвания от областта на нефрологията, включително и по-инвазивните като пункционна бъбречна биопсия. През клиниката годишно преминават над 1000 болни с тежки бъбречни патологии.
Нашата клиника е център за обучение на студенти, стажант-лекари и общопрактикуващи лекари. Освен това тук се провеждат основните и допълнителни курсове за лекарите, които специализират нефрология. Повод за гордост е и фактът, че всички мои колеги са известни в страната с отличните си диагностични и терапевтични постижения от областта на нефрологията.
Да поговорим за хиперурикемията. Какво се крие зад диагнозата на това заболяване?
Хиперурикемията е относително ново понятие в медицината. Едно от заболяванията, което включва хиперурикемия, е подаграта, известна от хилядолетия, и описана от „бащите” на медицината в древността. Симптомите й включват основно болки в ставите, като за най-типична и показателна се счита болката на палеца на крака, съчетана със зачервяването и подуването.
Хиперурикемията от своя страна представлява повишаване на стойностите на пикочната киселина и през последните години все повече добива гражданственост не само сред медицинските среди, но и сред обществото като цяло.
Каква тогава е разликата между подагра и хиперурикемия?
Хиперурикемията атакува и руши без болка, докато подаграта – обратно – при нея се наблюдава и болка, за която вече стана дума. При повишаване стойностите на пикочната киселина, без ставна симптоматика, пациентът няма как да подозира, че има проблем, затова през последните десетилетия започна да се обръща внимание и на този „тих убиец” – повишената пикочна киселина, която води до сериозни усложнения и прогресиране на различни заболявания.
Кои са рисковите фактори за появата на проблема и кой е най-застрашен от появата му?
В едни по-стари понятия за метаболитен синдром, успоредно с повишеното телесно тегло, затлъстяването, хипертонията и нарушения въглехидратен толеранс и др., се включваше и повишената пикочна киселина. За съжаление, в годините честотата на хиперурикемията се увеличава все повече не само в страната, но и в световен мащаб.
Ситуацията няма как да бъде по-различна, защото в съвременния начин на живот наблюдаваме повишен прием на фруктоза, на безалкохолни подсладени напитки, на повече захари, месо и всичко това, съчетано с липса на двигателна активност предразполага към повишените нива на пикочната киселина.
Хиперурикемията е сериозен метаболитен фактор, който има отношение към влошения глюкозен толеранс и е не само следствие от него, но и причинява допълнително нарушаване на въглехидратния толеранс.
В подкрепа на това, искам да отбележа, че през последните 4-5 години излязоха категорични данни, че съществува връзка между повишеното артериално налягане и хиперурикемията, което доказа, че при резистентна хипертония трябва да се търсят нивата на пикочна киселина, тъй като повишаването им може да бъде причина за този тип хипертония. Хиперурикемията има пряка връзка със сърдечно-съдовите заболявания и прогресията им, което от своя страна създава един порочен кръг.
Един от новите бичове на съвременното общество е фруктозата, и по-специално нейният повишен прием. Трябва да се знае, че има „скрита фруктоза”, която ние поглъщаме във всички сладки неща, защото съвременната сладкарска промишленост използва не глюкозен сироп, а глюкозо-фруктозен като е по-евтин. Освен това, фруктоза има в безалкохолните напитки и прясно изцедените сокове, които се приемат масово в огромни количества.
Ето защо искам да обърна внимание, че нуждата на организма от фруктоза се съдържа в една неголяма чаша прясно изцеден сок. Бирата и алкохолът също увеличават нивата на пикочна киселина.
Друг фактор, който води до повишаване нивата на пикочната киселина, е прекомерният прием на месо. В тази връзка умереното и най-вече разнообразно хранене, но в никакъв случай гладуване, помагат за поддържане на нормалните й стойности. При повишени нива на пикочната киселина нашата препоръка е да се ограничи употребата на животински вътрешности, млади меса, богати на пурини, месни бульони, както и мазни риби.
Категорични данни за благоприятния ефект за намаляване на пикочната киселина има по отношение на някои храни каквито са черешите, мляко и млечни продукти и кафето.
На последно място, но не и по значение, за нарастване честотата на пациентите с хиперурикемия влияние оказва и приемът на някои медикаменти, като диуретиците и аспирина, които както знаем, водят до повишени нива на пикочната киселина.
Има ли връзка между бъбречните заболявания и по-специално хиперурикемията и артериалната хипертония?
Разбира се. Както вече споменах, през последните няколко години излязоха категорични доказателства за връзката между резистентната хипертония и нивата на пикочната киселина.
В това отношение, според някои проучвания, направени сред млади хора с хиперурикемия, лекуването на повишената пикочна киселина води до намаляване на артериалното налягане и влизането му в оптимални стойности. Това доведе до извода, че може би в началото на появата на хипертонията тя е чувствителна към стойностите на пикочната киселина, а по-продължителната във времето хиперурикемия превръща артериалната хипертония от ураточувствителна в солчувствителна и уратонечувствителна.
Според световните научни проучвания и според данните на колега от нашата клиника, повишената пикочна киселина трябва да се лекува системно поне две години, за да се отчете максимално добрият ефект върху прогресията на хроничното бъбречно заболяване.
Хиперурикемията е хронично заболяване и като такова се лекува по-продължително време, понякога и до края на живота. Тук е и мястото да обърна внимание, че както високите стойности на пикочната киселина могат да бъдат опасни, ниските също не се свързват с висок сърдечно-съдов риск.
Как се контролират нивата на пикочната киселина?
При установена хиперурикемия е редно да се препоръча диета, но според съвременните ръководства сама по себе си тя е крайно недостатъчна. Именно това налага включването и на медикаменти, намаляващи нивата на пикочна киселина, какъвто е алопуринолът например. Медикаментозното лечение, съчетано с подходящ диетичен режим от своя страна, категорично водят до намаляване на риска от всички усложнения на хиперурикемията.
Лечението на хиперурикемия трябва да бъде комплексно и моят съвет към колегите е да направят опит да разберат защо е повишена пикочната киселина на пациента. Когато се проследява нивото на пикочна киселина е добре да бъде успоредно с проследяване нивото и на серумния креатинин и на гломерулната филтрация които са белезите за бъбречна функция.
Нещо, което желаете да споделите с читателите?
Бих искала да обърна внимание на колегите, че много често повишената пикочна киселина е свързана с ритъмни и проводни нарушения. Нека, ако има такъв пациент, задължително да му назначат изследване на пикочната киселина, защото и тя е в основата на промените в сърцето, довели до предсърдно мъждене. Според някои големи проучвания в бъдеще коригирането на пикочната киселина ще бъде един от таргетите за лечение на предсърдно мъждене.
