Визитка: Доц. д-р Теодора Дърленска Завършва медицина в Медицински Факултет, Медицински Университет в София през 2005 г. В последващите години защитава две докторски степени в България (2009) и в Дания (2011) в областта на фармакологията и хранене. През 2010 г. получава специалност по фармакология, а през 2015 г. получава специалност по хранене и диететика. От 2016 г. е доцен в Катедрата по фармакология и токсикология в Медицински Факултет, Медицински Университет, София. Главен изследовател е в научните проекти DiOGenes (2005-2009) по 6-та Рамкова програма на Европейския съюз и на PREVIEW (2013-2018) по 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз. Доц. д-р Ханджиева-Дърленска е лекар-изследовател в евопейския проект за превенция на детското затлъстяване EPHE (2013-2015). Тези проекти са насочени към превенцията на захарен диабет тип 2 и повлияването на затлъстяването при деца и възрастни. Доц. д-р Ханджиева-Дърленска е съ-председател на Работната група по хранене към Европейската асоциация за изследване на затлъстяването. От 2016 г. до настоящия момент е председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. От юли 2021 г. е призната за Европейски специалист за лечение на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването. Научните й интереси са в областта на превенцията и лечението на предиабета и затлъстяването при деца и възрастни, метаболитните заболявания и фармакологиятаПо повод Световния ден за борба срещу затлъстяването, който се отбелязва на 4 март, ще акцентираме върху проблема с наднорменото тегло при деца и юноши и как се развива затлъстяването при тях със специално интервю с доц. д-р Теодора Дърленска. Тя споделя 15 стъпки, с който да предпазите детето си от затлъстяване.
- Доц. Дърленска, Как се измерва затлъстяването при децата и как се развива във времето?
Детското затлъстяване е сериозен здравен проблем и най-голямото предизвикателство за здравната система през XXI век.
Затлъстяването се характеризира с прекомерно натрупване на мастна тъкан и нарушение на регулацията на апетита. Златен стандарт за оценка на наднорменото тегло е индексът на телесна маса (ИТМ), който се определя по формулата - теглото в килограмите, разделено на ръста на квадратен метър. Обикновено ИТМ намалява от 2 до 5-7 годишна възраст с намаляване на процента мастна тъкан в организма и след тази възраст започва отново да се увеличава. Тъй като ИТМ зависи от възрастта и пола на децата, се използват възрастово- и полово-специфични ИТМ персентили, а не само стойността на ИТМ.
Установени са няколко критични възрасти за проблеми с теглото: до 3 годишна възраст, около 10 годишна възраст и периода на пубертета. Не забравяйте, че целият период на развитието на бебето, детето и юношата е период на усилен растеж и развитие на организма. До 7 годишна възраст от изключително значение е приучването на детето на правилни хранителни навици в семейството. Родителят е пример и за храненето на детето. Родителят трябва да упражнява и контрол върху времето, прекарано пред екран (0 часове до 3 годишна възраст, 1 час/ дневно от 3-6 години и 2 часа/ дневно след 6 до 18 годишна възраст). В научната литература има много данни за вредите от екрана, рекламите и промоцирането на висококалорични храни сред децата.
- Какви са последиците за здравето от затлъстяването при децата?
Детското затлъстяване се е удвоило по брой в последните 10 години. Данните показват, че в Европа 1 от 3 деца на възраст между 6 и 9 години страда от наднормено тегло или затлъстяване. Прогнозата е, че до 2030 година с 60% ще нарасне разпространението на детското затлъстяване в региона.
Детското затлъстяване може да повлияе върху здравето на детето (психическо, физическо и емоционално), както и върху неговото самочувствие. Свързва се с нисък стандарт на живот и с академична нереализация. Пълното дете става пълен възрастен. Децата с наднормено тегло/ затлъстяване страдат от високо кръвно налягане, захарен диабет тип 2, промени в липидите в кръвта, ортопедични проблеми, психични разстройства, в това число и хранителни разстройства, социална изолация и депресия.
- Има ли причини за наднормено тегло при децата, които не са свързани с начина на хранене?
Да, съществуват редки генетични синдроми като мутация в лептиновия рецептор/ лептина, мутация в меланокпртин 4 рецептора (MC4R), Prader-Willi синдрома и други, които са свързани с полифагия, затлъстяване и други симптоми.
- Какъв режим на хранене е препоръчителен за деца и юноши, който освен да им доставя всички необходими вещества, да ги предпази от наднормено тегло?
Това са едни от най-важните насоки в храненето: децата не трябва да гладуват, да бъдат, подложени на диетични режими (ако няма специфична медицинска индикация за това), да спазват хранителен модел като вегетарианство, веганство или друг, защото ще последват негативни за здравето ефекти. Всекидневното хранене на децата трябва да е разнообразно, балансирано и здравословно. Да съдържа поне 350 г плодове и зеленчуци (сезонни и регионални), зърнени храни като важен източник на енергия, пълнозърнест хляб, варива, белтъчини от животински произход като месо, риба, яйца, прясно и кисело мляко и млечни продукти, растителни мазнини и др. Прием на достатъчно количество вода и течности (6-8 чаши дневно).
- Колко и какви сладки храни и напитки са позволени за консумация при децата?
Глюкозата, която се съдържа в сладките храни е гориво за мозъка и е необходима за пълноценното функциониране на ЦНС, свързано с памет и запаметяване. Така, че децата не трябва напълно да се лишават от храни, съдържащи захар, тъй като това е енергия за тях. Препоръката за дневен прием на захар е 26 гр или около 6 чаени лъжички. Това е т.нар. добавена захар към храните. Не трябва да се страхуваме от плодовата захар и от плодовете като цяло, защото съдържанието на витамини, минерални вещества, целулоза и други биоактивни съставки са много повече от плодовата захар и имат изключително благоприятно действие върху здравето на децата и подрастващите.
- Каква са стъпките за лечение на наднормено тегло при дете?
15 стъпки да предпазим детето си от затлъстяване. Те зависят както от семейната среда, така и от училищната среда и средата на града, в който живеем:
1. Хранете се заедно с децата си, като им предлагате домашно приготвена храна и разнообразно и балансирано меню. То трябва да съдържа всекидневно мляко и млечни продукти, зърнени храни, сезонни плодове и зеленчуци, риба/ месо или бобови изделия, растителни мазнини.
2. Установете от ранна детска възраст часове за закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря. Храненето е като ритуал. Детето ще се научи да се храни в определени часове и ще огладнява на време.
3. Внимавайте с междинните хранения! Не предлагайте постоянно солети, бисквити и други подобни. Носете навън кутия с пресни сезонни плодове.
4. Не солете прекомерно и не предлагайте десерти под формата на сладкиши и други тестени захарни изделия. От вас зависи дали детето ви ще има предпочитания към соленото и сладкото! Вкъщи не трябва да има разнообразие от сладки изделия. Имайте 1-2 вида бисквити, например.
5. Предлагайте нарязани плодове на масата. Не очаквайте детето ви да си поиска само.
6. Сервирайте по една порция. Не дръжте тавата или тенджерата по средата на масата с възможност за допълнително сервиране. Избягвайте „Да си хапне, нищо няма да му стане от един път“.
7. Не се фиксирайте върху храненето на детето си и съответно на вашето. То е нормален, всекидневен ритуал, но се възпитава с постоянство и търпение!
8. Не обиждайте детето се по отношение на храненето или теглото му!
9. Не гледайте телевизия или компютър, докато се храните!
10. Говорете с детето си за храненето. Обяснявайте му защо някои храни са вредни, а други здравословни.
11. Не забранявайте на всяка цена! Забраненият плод е най-сладък. Нека да не е всеки ден и да е с мярка.
12. Движете се активно, ходете пеша и спортувайте заедно с детето си в съответствие с възрастта му. До 5-годишна възраст Световната здравна организация препоръчва по 3 часа физическа активност/ дневно.
13. Следете редовно теглото и ръста и нормалното развитие съответно за възрастта. Изисквайте информацията от педиатъра-общо практикуващ лекар, от детската градина или училището.
14. Вие сте постоянен прием за Вашето дете!
15. Ако детето ви има проблем с теглото или храненето, обърнете се към лекар-специалист! Не използвайте интернет като източник на диагноза и лечение!
Обществото не трябва да стигматизира пълното дете. Ние трябва да знаем, че затлъстяването е заболяване, свързано с нарушени сигнали към мозъка за ситост и глад и може да се превантира чрез подходящо хранене за съответната възраст в съчетание с добра физическа активност, достатъчен сън и контрол върху използването на екрани. В градовете трябва да има детски площадки, игрища на открито за практикуването на различни видове спорт, фитнес уреди на открито и подходящи вело алеи. Като стимулираме физическата активност на детето намаляваме пристрастяването му към екраните, което също е свързано с лоши хранителни навици.
- По време на пандемията увеличил ли се е броят на децата, които страдат от затлъстяване? Какви мерки трябва да предприемат родителите?
Данните показват, че хората, живеещи със затлъстяване два пъти по-често за хоспитализирани вследствие на инфекция с КОВИД-19, както и че изкарват много по-тежко заболяването в сравнение с хора с нормално телесно тегло. За деца все още няма описани такива данни в литературата. Мерките или съветите са описани по-горе като 15 стъпки да предпазим детето си от затлъстяване.
