В пет областни града в страната няма нито един ревматолог. Пациентите с ревматологични заболявания, живеещи в Перник, Благоевград, Хасково, Монтана и Кюстендил, няма как да се консултират със специалист в градовете си. Това съобщи в интервю за Дарик един от най-добрите ревматолози в България проф. Румен Стоилов. Медикът, който е част от Клиниката по ревматология към столичната болница „Св. Иван Рилски”, изтъкна, че към момента действащите ревматолози в България са 125. Според Стоилов тази бройка не е е драстично малка, но проблемът е, че специалистите по ревматология са изключително неравномерно разпределени, заради което не могат да задоволят нуждите на населението. Стоилов, който е и председател на Българското дружество по ревматология, добави, че по този въпрос е разговаряно и със Здравното министерство, и с Лекарския съюз, но решение така и не било предложено.
Според думите на проф. Стоилов ревматолозите в България са около 125 човека и още толкова са в процес на обучение. Основният проблем е , че ревматолозите в страната са разпределни неравномерно. Те са струпани предимно в големите градове, но за съжаление в много областните градове няма ревматолози.
В Перник, само на 30 км от София няма ревматолог, в Монтана, в Кюстендил, в Благоевград няма ревматолог, в Хасково също. Имаме областни градове, които наистина трябва да помислят за кадровото си окомплектоване. Ние сме разговаряли много пъти на заседания на Дружеството по ревматология, и в Министерството на здравеопазването, и в Лекарския съюз по тези проблеми, но те остават нерешени, коментира още проф. Стоилов. Този въпрос може да се реши само със съдействието на министерството и ако се разработи единна стратегия за обучението и за специализацията на лекарите, допълни той.
Според проф. Съоилов сред ревматологичните заболявания с най-голяма социална значимост е ревматоидният артрит. „Особеното на възпалителните ставни заболявания и в голяма степен на всички ревматични заболявания е, че те са преди всичко инвалидизиращи. Тези пациенти живеят дълги години, но в един момент се инвалидизират, даже и най-добре да ги лекуваме“. На второ място след ревматоидния артрит, това е болестта на Бехтерев. Идвете болести се срещат много често в млада възраст и за 10-15 години водят до инвализация на пациентите.
Шиповете е друго често срещано заболяване, което протича по-леко от възпалителните ставни заболявания и се среща в по-късен етап от живота на хората. До 25% от хората във възрастта над 65 години имат шипове или т.нар артрозната болест. Когато са засегнати големите стави – коленни, тазобедрени или гръбнакът, инвалидизацията е значително по-честа,” информира ревматологът.
Могат ли диетите да повлияят положително на ревматологичните заболявания?
„Диетите станаха много модерни напоследък. Там, където те безусловно влияят, това са някои заболявания като например подаграта. В тези случаи се ограничават месните продукти. Иначе нямат много съществено значение при решението на другите възпалителни заболявания. Диетите имат значение дотолкова, доколкото като ограничим солта, сладките продукти или въглехидратите – намаляваме теглото и оттук става по-леко за ставите. Доста популярно е сега ограничаването на белтъчните продукти или на месото, защото се счита, че това е един вид очистване и по този начин се влияе благоприятно на артритите. Разбира се, доста мои пациенти, които са спазвали такива диети, са се похвалили, че имат добри резултати, но не бих казал, че има кой знае какво мотивирано обяснение, за да се приеме това,” обеснява проф. Стоилов.
Костната болка е един от първите симптоми на остеопорозата. „Остеопорозата има честота подобна на тази, каквато е в европейските страни. Ние се научихме да я диагностицираме много добре вече, но по-важното е, че се научихме да лекуваме правилно болната остеопороза. Не само намалената костна плътност означава, че пациентът е с остеопороза и, че той трябва да се лекува. Ние търсим вече тези пациенти, които имат повишен риск към счупвания и ги лекуваме тях. Така че, има различни тестове и прийоми, с които отчитаме възможността за повишен риск от счупвания. Диферинцираме болните, които би следвало да ги лекуваме, както и тези, при които не е необходимо медикаментозно лечение в момента. Костната болка е един от тези първи симптоми. Вече счупванията, когато се явявят, това е късен симптом. Ние се стремим с нашите изследвания и тестове да стигнем до тези пациенти и да ги лекуваме,” споделя специалистът в интервюто.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
