Мазнините са една от трите основни групи хранителни вещества и тяхното значение за правилното функциониране на тялото ни не бива да се пренебрегва. В следващите редове ще обърнем внимание на видовете мазнини и ще поставим акцент върху разликите между тях.
Какво представляват мазнините?
В биологията мазнините наричаме липиди – това са неразтворими във вода молекули, в които се съдържа голямо количество енергия. Един грам от тях освобождава в тялото 9 ккал, което е над два пъти повече от енергията, която ни дават въглехидратите и протеините. Съществуват два основни вида мазнини – наситени и ненаситени. Разликата в усвояването и функциите им води началото си от техния строеж, дължината на веригите, които ги съставят и техните разклонения.
Мазнините изпълняват няколко основни функции, главните от които са:
• Защитна – голяма част от жизненоважните органи са обвити в мастна тъкан, която ги предпазва от нараняване;
• Терморегулаторна – играят важна роля при поддържането на нормална температура в организма;
• Енергетична – високата им калоричност ги превръща в най-големия източник на енергия за тялото.
Освен това те спомагат за усвояването на някои витамини / A , D, E , K/ , стимулират дейността на мозъка, поддържат нивата на хормоните в нормалните им стойности и участват в обмяната на веществата.
Ненаситени мазнини
Ненаситените мазнини са една от двете главни групи мазнини. Те се усвояват сравнително по-бързо от организма и се съдържат в рибата, маслините, ядките, семената и растителните мазнини. В зависимост от строежа им се разделят на мононенаситени и полиненаситени. Към тях спадат и известните омега 3,6 и 9 мастни киселини.
Омега 3 и омега 6 мастните киселини имат есенциална роля за функционирането на мозъка и на нервната система, действат противовъзпалително, подобряват работата на различните системи, изграждащи тялото ни, и намаляват нивата на така наречения „лош холестерол“. Те трябва да бъдат задължителна част от хранителния режим на всеки от нас. Съдържат се в мазните риби, зехтина, чиа семената, конопа, различните ядки и семена, както и в другите растителни мазнини. Други източници на ненаситени мазнини са авокадото, кашуто, сусамовият тахан, лененото, сусамовото и слънчогледовото олио.
Ненаситените мазнини са незаменим източник както на енергия, така и на важни хранителни вещества. Приемът им в разумни и съобразени с индивидуалните характеристики на всеки количества ще спомогнат за по-бързата обмяна на веществата и ще снабдят тялото с ценни вещества, които не могат да бъдат набавени чрез въглехидратите и протеините.
Наситени мазнини
Наситените мазнини са молекули, които се намират в твърдо състояние и се съдържат предимно в червените меса, яйцата и пълномаслените млечни продукти. Много диети и хранителни режими ги премахват от менюто, защото повишават нивата на холестерол в организма. Въпреки това те са лесно усвоими и предоставят на мускулите големи количества енергия. Според специалисти количеството наситени мазнини не трябва да превишава повече от 10% от общия дневен прием на храна.
Трансмазнини / Хидрогенирани мазнини/
Трансмазнините са изкуствено получени молекули, които съвременната хранителна индустрия използва, за да увеличи срока на годност на продуктите. Промишлено прибавените водородни молекули към течните растителни липиди ги втвърдява и създава несъществуващ в природата вид мазнини с широко приложение и дълга издръжливост. Както се досещате, всяко нещо, което не съществува в природата, няма как да бъде необходимо на тялото ни, за да функционира то оптимално. С други думи, организмът ни няма никаква нужда и никаква потребност от трудноусвояемите хидрогенирани мазнини.
Тези тежки молекули се разпадат бавно, затрудняват работата на сърдечно-съдовата и на храносмилателната системи, повишават нивата на „лошият“ холестерол и повишават риска от диабет. Освен това не носят на организма никакви хранителни вещества, не се усвояват и в повечето случаи се отлагат като подкожни мазнини.
Ненужно е да изброяваме храните, в които се съдържат трансмазнини, но остава въпросът как да ги премахнем напълно от менюто си. В днешно време това е почти невъзможно, тъй като те са може би най-широкоразпространената съставка в по-голямата част от храните. Въпреки това избягването на опаковани десертчета, шоколади, бисквити, кексове, чипсове, джънк фуудс, газирани напитки, пържени храни и всякакви производни, които не представляват естествена храна, може да сведе количествата им до минимум.
В заключение
Погрешно е схващането, че мазнините са враг на всички, които се стремят към покачване на мускулна маса или към редуциране на процента телесни мазнини / отслабване/ . Въпреки високата калорична стойност, мазнините са ценен ресурс, необходим на тялото ни за да функционира на максимални обороти и да бъде здраво. Докато балансирате калорийния прием, приемането на наситени и ненаситени мазнини няма да се отрази неблагоприятно на резултатите ви.
Старайте се да поддържате здравословен процент подкожни мазнини – имайте предвид, че двете крайности – над и под определените граници застрашават здравето ви и водят до редица проблеми. Високият процент телесни мазнини пречи на работата на сърцето и крие риск от развиване на хронични заболявания, докато твърде ниският нарушава хормоналните нива в организма, води до липса на енергия, а при дамите и до нарушение в месечния цикъл.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
