С раждането на бебето в много семейства настъпва промяна в емоционалното състояние на родителите. Пораждат се страх и притеснения дали ще се справят като родители, могат ли да опазят детето от различни външни фактори и какво бъдеще ще му осигурят. Новородените обаче също имат свои собствени емоции, които в повечето случаи изглеждат неразбираеми за възрастните, но те са свързани с първичните чувства и нужди като глад, жажда, закрила, топлина и обич.
Емоциите при децата
През първите години от живота, за нормалното емоционално развитие на детето, е достатъчно майката своевременно и качествено да задоволи неговите биологични нужди. Ако детето има недостиг на основните си нужди от детството си, ще се формира постоянна тревожност, което автоматично води до развитие на емоционален дискомфорт, който придружава човек през целия му живот. Промяната в емоционалното развитие се свързва преди всичко с формирането на социални мотиви, когато детето започне да прехвърля собственото си „аз“ на обществото.
Какви емоции изпитват и развиват децата в различните години от развитието си
Емоциите на детето всъщност отразяват неговите разбирания за света, които се променят с течение на порастването. Ако бебето плаче, защото е гладно, то детето в по-напреднала възраст, например годинка - две, вече разбира тази емоция и съобщава за нея.
- Децата на около годинка и половина вече несъзнателно възприемат нормите и ценности на поведение, гледайки своите родители и близки. На около 2 годишна възраст детето започва да разбира забраните, налагани от възрастните и се опитва да разбере къде точно е границата им;
- При децата на около 2,5 години вече се появява усещането, че детето може да влияе на определени събития. Тогава обикновено то е в контакт с други деца, може да изпита гняв и несъгласие, когато някой му вземе играчка в детската градина или яслата. Разстройва се или се срамува от срещи с хора, които не са от неговото обкръжение, проявява повече самостоятелност и активност;
- Детето на около 3 годинки вече успява само за разбере къде са границите на поставените забрани, кога поведението му се отчита като добро или лошо. Проявява чувство за собственост, знае кои играчки са негови и кои чужди. Изразява чувства като гордост, разочарование, очаква похвали от близките си, изразява на глас първични усещания като например - глад, страх, усещане за топлина или студ. На база на действия в книжки може да изрази чувствата на героите и да извади поука:
- Във възрастта на детската градина и предучилищните години, детето възприема отношенията си с връстниците като с приятели. Избира с кого да си играе, иска да прилича и да се идентифицира с приятелите си, различава отделните роли при различни игри.
Как се отразява семейната среда на децата
Психичното здраве изисква баланс на емоциите, така че при повишаване на емоциите е важно не само да научите децата да се стимулират в процеса на волеви действия с помощта на положителни емоции, но и да не се страхуват от негативни емоции, които неизбежно възникват в процеса на дейност, творчество, защото е невъзможно да си представим каквато и да е дейност без провали и грешки.
Дисбалансът на чувствата допринася за появата на емоционални разстройства, водещи до отклонение в развитието на личността на детето, до нарушаване на социалните контакти. Когато родителите не могат да се справят емоционално с даден проблем, децата усещат и копират тази негативна емоция.
Според проучванията децата имат емоционално напрежение в резултат на неспокойна семейна среда или детска общност като ясли и градини.
С развитието на възраст между 5 и 7 години повечето деца вече могат по-добре да контролират емоциите си и дори да мислят два пъти, преди да реагират емоционално.
Родителите трябва да са търпеливи и да им помогнат да разберат своя вътрешен свят, да намерят по-цивилизован начин да се изразят.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
