Механизмът на тази неволна физиологична реакция включва диафрагмата и междуребрените мускули, които при неистово свиване, инициират кратък дъх, а внезапното затваряне на дихателните пътища от епиглотиса се придружава от характерен звук, информира MedConsult.bg.
Видове
- Ако продължителността на хълцането не надвишава 10-15 минути, то се нарича краткосрочно или епизодично;
- Понякога състоянието продължава по-дълго - до два дни, и се нарича нарича постоянно;
- И накрая, е възможно нелечимо, т.е. неспиращо, упорито хълцане, което продължава два или повече месеца.
Само упоритото или невъзможното хълцане са причината да отидете на преглед при лекар, тъй като това може да е симптом на заболявания или наранявания, причиняващи конвулсивни контракции на диафрагмата.
Функцията на диафрагмата е подчинена на работата на нервните структури на мозъка, разположени в продълговатия мозък и хипоталамуса. Диафрагмата се инервира от два (отдясно и отляво) диафрагмални нерви, които произхождат от шията.
Причината за постоянни състояния са патологии, т.е. това води до увреждане на структурите на рефлексна дъга.
В зависимост от степента на увреждане се разграничават централни и периферни хълцания.
Хълцането с централен произход възниква с увреждане на главния мозък или гръбначния мозък, а периферното - с увреждане на финичния нерв, което може да възникне поради заболявания на стомашно-чревния тракт и сърдечно-съдовата система. Има и друг вид лезия - токсична, която се причинява от въздействието на алкохол, никотин, токсични метаболитни продукти и лекарства, влияещи върху нервните окончания, които могат да възникнат поради заболявания на стомашно-чревния тракт и сърдечно-съдовата система.
Възможни причини
При възрастни, краткото хълцане служи като еволюционно развит механизъм, насочен към изхвърляне на въздух от стомаха. Попадането на излишния въздух в стомаха, може да бъде причинено от неправилен и бърз прием на храна, смях, по време, на който се появяват серия от резки вдишвания.
В допълнение, дразненето на вагусния нерв, което води до хълцане, може да бъде предизвикано от препълване на стомаха, прибързано хранене, суха храна, хипотермия. При малки деца хълцането често се появява в резултат на навлизане на въздух в стомаха по време на хранене, както и разтягане на стомаха поради прехранване. Ако хълцането спре след няколко минути, това не изисква специално внимание. МедКонсулт. бг обръща внимание, че при продължително хълцане е необходима консултация с лекар.
Продължителните, непрекъснати хълцания от централен произход могат да се появят при мозъчен инсулт при възрастни хора или при пациенти със съдови заболявания, системен лупус еритематозус. Продължителното хълцане може да е симптом на тумор в мозъка. Мозъчната аневризма също може да доведе до хълцане. Хълцането може да показва мозъчно нараняване, придружено от образуването на хематом.
Хълцането, причинено от дразнене на периферните нерви, е симптом на заболявания като хиатална херния, неоплазми на хранопровода, панкреаса и стомаха.
Устойчиви хълцания могат да се наблюдават при патологии на сърдечно-съдовата система: инфаркт на миокарда, сърдечни аритмии, тъй като те повишават възбудимостта на окончанията на вагусния нерв. Респираторни заболявания, по-специално ларингит, бронхит и пневмония, както и медиастинални тумори, могат да причинят хълцане поради дразнене на френичния нерв. Има данни за постоянни хълцания при пациенти с херпес . В тези случаи патологичният процес се стартира от вируса на херпес, който се размножава в нервните ганглии. Хълцането може да бъде причинено и от компресия на гръбначния стълб на четвъртия шиен прешлен от херния, както и от тумор на шията. Други фактори, които причиняват хълцане в дългосрочен план, включват автоимунни заболявания множествена склероза, епилепсия, енцефалит, менингит, болест на Паркинсон .
Токсичните хълцания възникват при метаболитни нарушения, дължащи се на увреждане на нервите от токсини, които се натрупват в кръвта. Такова хълцане може да възникне при диабетна невропатия със захарен диабет, интоксикация с уремия (последен стадий на бъбречно заболяване ), електролитен дисбаланс с хипокалциемия ( паращитови и щитовидни заболявания ) и хипокалиемия (синдром на Кушинг, повръщане, диария и др. ). Токсичните хълцания могат да се развият при прием на лекарства: антипаркинсонови лекарства, лекарства, използвани в психиатрията, антибиотик и др. Химиотерапевтичните лекарства, използвани при лечението на пациенти с рак, както и лекарства, прилагани по време на анестезия, с епидурална анестезия, също могат да причинят хълцане.
Диагностика и прегледи
Диагностичният алгоритъм за продължително хълцане понякога включва цялостен преглед на пациента, за да се установят причините за това патологично състояние. Лекарят провежда задълбочен преглед на пациента, изяснява имената на лекарствата, приемани от пациента, оценява неврологичния статус.
На първо място е необходимо да се изключи мозъчен инсулт и инфаркт на миокарда. За целта лекарите препоръчват консултация с невролог и кардиолог, както и ЯМР на мозъка, електрокардиограма, клинични и биохимични кръвни изследвания.
Необходимо е да се определят показателите на електролитния баланс, нарушенията на които също могат да доведат до хълцане.
Рентгенография, ултразвук на черния дроб, жлъчния мехур, панкреаса и ендоскопското изследване позволяват да се идентифицират проблеми на дихателната система или стомашно-чревния тракт.
Освен това трябва да се изключат гастрит, стомашна язва и гастроезофагеална рефлуксна болест, което изисква гастроскопия , pH манометрия и тест за дишане на уреаза.
Ако данните за ЯМР са в полза на автоимунни заболявания, като множествена склероза, са необходими изследвания на цереброспинална течност и кръвен серум, за да се открият олигоклонални антитела.
С кои лекари трябва да се свържа?
Първото посещение трябва да бъде при общопрактикуващ лекар, който въз основа на прегледа и в зависимост от резултатите от анализа може да насочи пациента към специалисти от тесен профил: невролог, кардиолог или гастроентеролог. Ако според резултатите от ЯМР се подозира неоплазма, пациентът се прехвърля на онколог за по-нататъшно лечение.
Какво трябва да се направи, когато се появи хълцане?
Има много начини да спрете краткотрайното хълцане при възрастен, но всеки има свой собствен подход: няколко глътки вода, задържане на дъха, навеждане напред и т.н. , Ако причината за краткотрайното хълцане е хипотермия, най-добрият начин да го спрете е чрез затопляне и топъл чай. Ако хълцането не спира след 15-20 минути и е придружено от други симптоми, трябва да се консултирате с лекар.
Лечение
Хълцането не е независимо заболяване, а симптом, така че лечението на пациенти с продължително хълцане зависи от неговата причина. Ефективната терапия за исхемично увреждане на мозъка допринася за спирането на хълцането. Ако хълцането е причинено от тумори, които могат да раздразнят нервите, отговорни за намаляването на диафрагмата, както и с голяма херния на езофагеалния отвор на диафрагмата, се извършва хирургично лечение. При токсичната форма на хълцане терапията трябва да е насочена към нормализиране на метаболизма: намаляване на кръвната захар при захарен диабет, стабилизиране на електролитния баланс при заболявания на бъбреците и щитовидната жлеза. Ако хълцането е свързано с автоимунни патологии, те прибягват до специфична лекарствена терапия.
Само лекар може да определи тактиката на лечението и да предпише лекарства след задълбочен преглед на пациента и да установи причините за продължително хълцане, припомня МедКонсулт.бг.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
