Сърдечна недостатъчност е синдром, който се развива на фона на нарушена сърдечна функция (систолно разстройство) и невъзможността на сърцето ефективно да подава кръв към органите на тялото в покой и при натоварване. Друга причина за развитието е нарушение на способността за запълване на лявата камера и затруднение при отпускане на сърдечния мускул (диастолично нараняване).
Обичайно е синдромът да се класифицира като лява сърдечна недостатъчност и дясна сърдечна недостатъчност:
- При лявата промените се проявяват главно на фона на нарушение във функцията на лявата част на сърцето. Когато има намаление на способността за свиване на лявата част се наблюдава натрупване на кръв в белите дробове и следователно недостиг на въздух;
- При дясната има нарушение в способността на дясната част на сърцето да се свие, която е отговорна за изпомпването на кръв към белите дробове. Основната му проява е натрупването на кръв във вените, а резултатът е подуване (оток) в глезените и долната част на гърба.
Клиничните прояви на заболяването главно се характеризират с:
- умора;
- лоша физическа способност;
- задух;
- задържане на течности;
- периферен оток;
- задръстване в белите дробове.
Епидемиология на сърдечната недостатъчност
Medconsult.bg информира, че сърдечните заболявания все още са водещата причина за смърт в развитите страни - над 70 000 смъртни случая годишно в Съединените щати или около 15 милиона смъртни случая по целия свят.
Честотата на това заболяване в световен мащаб продължава да нараства:
- Поради непрекъснатото увеличаване на случаите на хипертония и коронарна болест на сърцето, които са основните рискови фактори за този синдром;
- Значителна ефикасност при лечението на миокарден инфаркт.
Оценка на развитието на болестта
Резултатите от проучвания показват, че преди клиничното начало на болестта в повечето случаи има продължителен стадий на прогресивно структурно увреждане на сърцето и постепенно влошаване на миокардната функция. Акцентира се върху необходимостта от намеса по време на ранните стадии, за да се предотврати клиничното му проявление и ако е възможно да се забави.
Описани са четири етапа в хода на процеса:
- Няма структурно заболяване на сърцето и няма данни за сърдечна недостатъчност, но има възможност за развитие поради различни състояния и фактори;
- Има структурно заболяване, но без симптоми на заболяването;
- Има клиничен синдром на сърдечна недостатъчност и структурно заболяване;
- Тежка структурна болест на сърцето и синдром на тежка сърдечна недостатъчност, изискваща лечение със специални средства.
Оценка на пациента
Клиничната оценка на пациент трябва да бъде задълбочена и да включва подробна медицинска анамнеза и физикален преглед, за да се определи състоянието и степента на прогресиране на заболяването. Неинвазивните сърдечни изследвания, включително ЕКГ записи, рентгенография на гръдния кош и ехокардиограмите, позволяват да се определи заболяването, което е причинило синдрома и поражението на сърдечната функция.
Целта на функционалната оценка е да се провери дали има обратими медицински фактори, които могат да бъдат лекувани. Проследяването и лечението изискват обширни изследвания, включително:
- кръвна картина;
- бъбречна функция;
- чернодробни изследвания;
- щитовидни и телесни соли (електролити).
В рамките на 24 часа трябва да се прави запис на сърдечната честота, за да се оцени степента на риск от тежки аритмии.
Заслужава да се отбележи, че медицинската история и физикалният преглед са важни инструменти за оценка на пациентите, но могат да бъдат идентифицирани механични сърдечни заболявания, които могат да причинят заболяването, само като се използват инвазивни и неинвазивни методи за изобразяване.
Усложнения при сърдечна недостатъчност
Основните свързани проблеми са:
- Бъбречна недостатъчност;
- Анемия - като израз на хронично заболяване и като израз на нарушена функция на бъбреците.
Принципи на лечение
Тъй като заболяването се определя като неврохуморално с повишена активност на оста ренин, ангиотензин, алдостерон, повишена секреция на ендотелин, лечението с лекарства, насочено към тези фактори, се основава на използването на:
- Бета блокери ;
- Инвертиране на ензимни инхибитори;
- Инхибитори на хормона ангиотензин;
- Лекарство, за което се предполага, че неутрализира активността на хормона алдостерон, чиято функция е да подпомага реабсорбцията на натрий и хлорид в бъбречните тубули и намалява абсорбцията на калиеви и водородни йони;
- Диуретици;
- Нефармакологични лечения - пейсмейкър;
- Различни операции - на митрални клапани, лявата камера, байпасни операции;
- Рехабилитационни програми - физическата активност води до значително подобряване на функционалните способности, качеството на живот и продължителността на живота.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
