Кардиомиопатията (КМП) е група от сърдечни мускулни заболявания, свързани с нарушената функция на сърцето. Терминът обобщава 5 вида заболявания, които имат различен произход и разнообразни прояви. Следователно говорим за дилатативна, хипертрофична и рестриктивна кардиомиопатия. Специфичен вид е аритмогенната КМП на дясната камера. Съществува и група редки, некласифицирани кардиомиопатии.
Кой вид се среща най-често и защо
Най-честата е така наречената дилатативна кардиомиопатия. При нея дилатацията на сърдечните отдели, особено лявата камера, се нарушава, заедно с изпомпването на кръвта, подобно на пациентите със сърдечна недостатъчност след миокарден инфаркт. Понякога се развива в резултат на вирусно възпаление на сърдечния мускул, наречено миокардит. Наследяването играе роля при някои пациенти. Отчасти болестта се причинява от имунно разстройство, което произвежда антитела срещу собствените клетки. При други пациенти заболяването може да бъде причинено или обострено от повишен прием на алкохол.
Как се проявява и лекува дилатативната кардиомиопатия
Болестта се среща предимно в средна възраст, много по-често при мъжете. Клинично се проявява като сърдечна недостатъчност, т.е. главно диспнея от различна степен, умора, неефективност и подуване на долните крайници. Пациентите имат повишен риск от животозастрашаващи аритмии като камерно мъждене или камерна тахикардия. Болестта може да се диагностицира чрез ехокардиография. Разширяването на лявата камера и дисфункцията могат да бъдат открити и чрез КТ ангиография или ядрено-магнитен резонанс. Коронарна ангиография (инжектиране на контрастно вещество в коронарните артери) също се извършва, за да се изключи исхемична болест на сърцето. В много случаи днес тя може да бъде заменена с КТ ангиография.
Лечението на дилатативната кардиомиопатия е толкова трудно, колкото и при други форми на сърдечна недостатъчност. В допълнение към лекарствата е възможно да се подобри функцията на сърцето при някои пациенти чрез така наречената ресинхронизираща терапия. В някои случаи се изисква и евентуална трансплантация. Много пациенти имат имплантиран кардиовертер дефибрилатор паради риск от внезапна смърт.
Какво е хипертрофичната кардиомиопатия
Това е много по-рядка форма и се проявява чрез подчертано удебеляване (хипертрофия) на стените на лявата камера и други отделения на сърцето. Изпомпването на кръв от двете камери тук не е засегнато, но пълненето на сърцето с кръв е нарушено. При нормални обстоятелства стените на сърцето са гъвкави и двете камери се пълнят бързо, когато контракцията се освободи. При хипертрофичната кардиомиопатия пълненето е по-бавно и налягането вътре в камерата се увеличава бързо. Предава се на белите дробове и това създава проблеми. Понякога подуването на мускула е толкова голямо, че също така предотвратява преминаването на кръв. Тогава говорим за обструктивната форма на заболяването. Хипертрофичният форма обикновено е наследствено заболяване - гените, които са отговорни за производството на протеините, които правят контракта на сърдечния мускул, са дефектни. Описани са редица генни мутации и непрекъснато се добавят нови.
Хипертрофичната кардиомиопатия може да се прояви с широк спектър от симптоми. Въпреки това болестта може да бъде асимптоматична и първата проява понякога може да бъде внезапна смърт особено при млади спортисти. В противен случай най-честият проблем е задух с различна степен, понякога болка в гърдите, както при исхемична болест на сърцето (ангина пекторис). Друг път има загуба на съзнание особено по време на упражнения (синкоп). Много пациенти също се оплакват от мускулна слабост и умора. Ехокардиографията отново е независим диагностичен метод. Следователно активните спортисти трябва да бъдат изследвани превантивно, информира MedConsult.bg.
При лечението на хипертрофичната кардиомиопатия се използват няколко метода. От една страна, се използват лекарства, които потискат прекомерното свиване на мускулите и правят възможно удължаването на пълненето на сърцето. При пациенти с риск от внезапна смърт като предпазна мярка се имплантира кардиовертер дефибрилатор. При някои пациенти експулсирането на кръв е намалено поради мускулно разширяване и поради тази причина често се извършва така наречената перкутанна алкохолна аблация. Същността на този метод на катетеризация е да се затвори един от клоновете на коронарните артерии, които снабдяват подутата област и да се приложи малко количество алкохол, за да се създаде малък, контролиран инфаркт в тази област. Може да се имплантира и пейсмейкър. Стимулацията променя електрическото активиране на сърцето и може значително да подобри неговата функция. Понякога горните методи могат да се комбинират. В крайните стадии на заболяването е възможно да настъпи:
- дилатация на лявата камера;
- намалена функционалност;
- сърдечна недостатъчност.
Прояви на рестриктивна кардиомиопатия
Този вид кардиомиопатия също е рядък. Това е смесено сърдечно заболяване, което включва както помпени, така и сърдечни заболявания. Произходът е различен, най-често поради отлагането на анормален протеин - амилоид - в стените на сърцето. Друг път е наследствено заболяване. Когато състоянието се влоши, често се появява подуване на долните крайници или се появява течност в корема (асцит). Диагнозата отново включва:
- ехокардиография;
- катетеризация;
- биопсия.
Прогнозата варира в зависимост от причината. Някои пациенти може да се нуждаят от трансплантация. Най-лошите перспективи са при пациенти със сърдечна амилоидоза, която е трудна за лечение, разбра МедКонсулт.бг.
Какво означава терминът аритмогенната кардиомиопатия на дясната камера
Това е специална форма, при която дясната камера е засегната главно и мускулът й постепенно се замества от мастна и съединителна тъкан. Отново това е предимно наследствено заболяване. Тъй като дясната камера не е толкова важна за помпената функция на сърцето, заболяването не води до сърдечна недостатъчност, но може да се проявят животозастрашаващи аритмии. Следователно първата проява на болестта може отново да бъде внезапна смърт или кратка загуба на съзнание особено при спортисти.
Въпреки това за разлика от хипертрофична кардиомиопатия, аритмогенният тип се открива по-трудно. Ехокардиографията може да улови подозрение, но обикновено само в напреднал стадий на заболяването. Магнитен резонанс може да докаже наличието на мастна тъкан в стената на сърцето. Понякога е необходимо да се направи карта на дясната камера и може да се използва специална система за картографиране, за да се открие наличието на белег или мастна тъкан. В други случаи се взема мускулна проба чрез биопсия.
При сърце и кръвоносни съдове. сърдечна дейност.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
