Острият миокарден инфаркт е една от острите форми на исхемична болест на сърцето. По принцип исхемичната болест е състояние, при което кръвоносен съд се запушва със съсирек - тромб, ембол - например в долните крайници (венозна тромбоза на долния крайник), белите дробове (белодробна емболия), сърцето (различни форми на исхемична болест на сърцето) и мозъка (напр. инсулт).
В резултат на запушени кръвоносни съдове, кислородната кръв не може да тече и по този начин не подхранва съответната тъкан с най-важното хранително вещество - кислород. Този процес води до смърт на тъкан, която след това не може да работи правилно.
Същото важи и за миокардния инфаркт. Сърцето, един от най-важните органи, може да се разглежда като пакет от съдове, излизащи от помпа. Ако една от коронарните артерии се запуши, най-често от гореспоменатия съсирек, ще има частично или пълно ограничаване на кръвния поток. Сърдечната тъкан в засегнатата област няма достатъчно кислород и умира (исхемия) - настъпва миокарден инфаркт.
Сърдечният удар най-често се появява в лявата камера на сърцето.
В 95% от случаите миокардният инфаркт се предшества от втвърдяване на коронарните артерии. Като цяло можем да опишем механизма на сърдечния удар в тази последователност от събития: атеросклероза - запушване на коронарната артерия - липса на кислород в тъканта - тъканна смърт (исхемия) - загуба на свиване на сърдечния мускул - болка - намален приток на кислород в кръвта (хипотония) спиране на сърцето - смърт.
Миокардният инфаркт се разделя според засягането на сърдечната стена. Това разпределение обаче се определя от лекаря според кривата на ЕКГ (електрокардиограма). Първият тип е трансмурален инфаркт на миокарда, при който се засяга цялата ширина на сърдечната стена. При нетрансмуралният е засегната само част от сърцето.
Статистиката показва, че повече случаи се срещат при мъжете. Друг фактор е възрастта над 50 години, но дори и това вече не е условие. Все по-често миокардният инфаркт може да се развие при млад човек (от 25-годишна възраст), който е изложен на чест стрес и лош начин на живот. Въпреки голямото развитие на медицинските грижи, диагностиката и изследванията на това заболяване, смъртността е около 25%.
Рискови, допринасящи за развитието на миокарден инфаркт
Рисковите фактори за появата на миокарден инфаркт могат да бъдат разделени на контролируеми и неконтролируеми.
Неконтролируемите фактори включват възраст, пол и фамилна анамнеза. Както бе споменато по-горе, рискът е по-висок при мъжете и при пациентите на възраст над 50 години. Освен това при хора, които са имали сърдечен удар в семейството, исхемична болест на сърцето, коронарната болест на сърцето или сърдечни дефекти. Дори и да са налице тези фактори, не е задължително да развиете миокарден инфаркт, но трябва да се опитате да предотвратите това заболяване.
Основните фактори, на които може да се повлияе, включват:
- затлъстяване;
- тютюнопушене;
- стрес;
- заседнал начин на живот.
Тези фактори са много тясно свързани и пораждат процеси, които могат да причинят сърдечен удар.
При 90% от хората, страдащи от затлъстяване, има повишено ниво на холестерол (хиперхолестеролемия), което причинява стесняване на кръвоносните съдове.
Освен това високото кръвно налягане (хипертония) е тясно свързано със затлъстяването, което е друг рисков фактор.
Заседналият начин на живот или малкото спортна активност отново влияят върху цялостните процеси в тялото, информира MedConsult.bg.
Трябва да се избягват стресови ситуации и общото натоварване от стрес, по време на което хормонът адреналин се изхвърля. Той има редица ефекти, но също така причинява спазми, които могат да освободят натрупаните мазнини от стената и да запушат други кръвоносни съдове, или може да причини самия сърдечен удар.
Други рискови фактори включват минали или съществуващи заболявания като захарен диабет, ангина пекторис или други форми на исхемична болест на сърцето.
Профилактика на миокарден инфаркт
Профилактиката на миокарден инфаркт е разделена на първична и вторична.
Първичната превенция означава въздействие върху рисковите фактори, особено при пациенти, които са по-склонни да развият заболяването.
- загуба на тегло при затлъстели хора;
- лечение на високо кръвно налягане;
- намаляване на високия холестерол;
- поддържане на физическа активност - колоезденето често се препоръчва на хора над 50 години;
- отказ от пушенето
Вторичната профилактика се случва след първия сърдечен удар, тъй като е много вероятно да се появи друг. Ето защо е необходимо редовно да посещавате лекаря и да следвате предписанията му.
Препоръчва се незабавно спиране на тютюнопушенето - смъртността при пациенти, които спрат да пушат, е два пъти по-ниска. Освен това се полагат грижи за намаляване на теглото, което става основно чрез намаляване на животинските мазнини и увеличаване дела на плодовете и зеленчуците в диетата.
И след това се полагат грижи за фармакологичната профилактика, като се използват антиагреганти и антикоагуланти, бета-блокери и други според нуждите на пациента.
Лекарят също така определя важна физическа активност в подходяща степен според състоянието - рехабилитация, аеробни упражнения, колоездене и т.н.
Признаци и прояви на миокарден инфаркт
Симптомите винаги се разделят на две групи - субективни (състояние, описано от пациента) и обективни (състояние, открито от апарат и лекар). Миокардният инфаркт има много характерни симптоми и от двете групи, но по изключение може да протече безсимптомно.
Пациентът съобщава за силна пронизваща болка до изгаряне зад гръдната кост (ангина). Тази болка може да засегне гърба, ръцете, челюстта, горната част на корема. Болката е еднаква във всяка позиция, вдишвайки и издишвайки, и продължава повече от 20 минути.
Налице са и гадене, повръщане, объркване и понякога агресия. Пациентът изпитва безпокойство и страх от смърт, особено при силен задух.
Обективните симптоми се определят чрез запис на ЕКГ. Повишено утаяване, левкоцити (бели кръвни клетки) и сърдечни ензими се откриват при изследване на кръвта.
Лечение на миокарден инфаркт
След измерване на кръвното налягане, сърдечната честота, запис на ЕКГ и определяне, че става дума за миокарден инфаркт, следва фармакологично лечение. Основните жизнени функции се наблюдават през цялото време, осигурява се венозен достъп за приложението на необходимите лекарства.
Фармакотерапията включва аналгезия, антитромбоцитни и антикоагулационни и други според състоянието. Прилага се кислород чрез кислородна маска.
След като болката в гърдите отшуми, започва постепенната рехабилитация и вторичната профилактика, описана по-горе.
В случай на тежък миокарден инфаркт или усложнения може да настъпи хирургично лечение с коронарна ангиопластика или байпас.
Възможни усложнения
Има редица усложнения, които могат да възникнат в зависимост от състоянието на пациента. Колкото повече е засегната лявата камера, толкова по-малко белите дробове получават кислородна кръв и може да се получи подуване на белите дробове (белодробен оток).
Промяна в активността на сърдечния мускул може да доведе до животозастрашаващи аритмии, споделя МедКонсулт.бг.
Тъканта след прекаран миокарден инфаркт зараства с фиброзен белег, който може да се издуе (аневризма) под натиска на течаща кръв.
Сърдечната тъкан може да се разкъса. Кръвта се излива в перикарда, където постепенно потиска сърцето, докато настъпи сърдечен арест.
Кои са симптоми на сърдечна невроза лечение?
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
