Откриване и лечение на инфаркт

22 / 07 / 2021

Написана от Е. Илиева

Клетките на сърдечния мускул умират при инфаркт. Причината обикновено е острото запушване на коронарната артерия. Ако притока на кръв не може да бъде възстановен бързо, клетките на сърдечния мускул ще умрат най-късно след два до четири часа. Това прави инфаркта животозастрашаващо събитие.

Нарушенията на кръвообращението на сърдечния мускул, предимно инфаркти, са причина за около 20 процента от всички смъртни случаи в Европа.

От какво се предизвиква развитието на инфаркт

Инфарктът обикновено се основава на атеросклероза на коронарните съдове. Лекарите наричат това и произтичащите от него симптоми като коронарна артериална болест.

Поради увреждащия ефект на определени рискови фактори (напр. повишени липиди в кръвта, пушене, захарен диабет, високо кръвно налягане и др.) върху клетките на вътрешната стена на кръвоносните съдове се образуват така наречените плаки. Това са отлагания, които съдържат основно холестерол, калций и възпалителни клетки, научи МедКонсулт.бг.

Какво има влияние върху появата на инфаркта

Най-важните рискови фактори, които могат да бъдат повлияни от начина на живот и лекарствата, включват:

повишени липиди в кръвта;
високо кръвно налягане;
диабет;
употреба на тютюневи изделия;
нездравословна диета;
затлъстяване;
заседнал начин на живот;
стрес;

Наследствеността е рисков фактор, на които не може да се повлияе.

По какъв начин се проявява

Типични признаци на сърдечен удар са внезапна поява на силна болка, която продължава повече от пет минути или чувство на натиск, или тежест зад гръдната кост. Болката може да излъчва в лявата ръка, във врата или челюстта. Честите нежелани реакции са студена пот, бледност, стягане в гърдите, гадене, задух, безпокойство и страх.

Други животозастрашаващи заболявания също могат да предизвикат симптоми, които приличат на тези на инфаркта. Те включват например разкъсване на голямата артерия на тялото, пневмоторакс или белодробна емболия.

Методи за диагностика

Лекарят първоначално се ориентира чрез оплакванията на пациента. Той измерва кръвното налягане и пулса и преслушва сърцето и белите дробове.

Електрокардиограмата предоставя важна информация. Устройство записва функцията на сърцето и лекарят я анализира за признаци на инфаркт.

Ултразвуковото изследване на сърцето може да покаже дали и до каква степен инфарктът нарушава помпената функция на лявата камера.

Ако диагнозата се потвърди от тези изследвания, трябва коронарната ангиография да се извърши възможно най-бързо. Коронарните съдове е възможно да бъдат показани чрез прилагане на контрастно вещество. По този начин лекарят може да види дали и къде са стеснени или запушени, и кой метод на лечение е най-подходящ, разбра MedConsult.bg.

Какви са целите на терапията

Целта на терапията е да отвори възможно най-бързо затворената коронарна артерия, която е причинила инфаркта, като по този начин да запази увреждането на сърдечния мускул възможно най-малко.

Има два подхода към това:

перкутанна коронарна интервенция - запушването на коронарната артерия се “отваря” с балонен катетър и се поставя съдова протеза, така нареченият стент;
прилагане на активни вещества във вената на ръката, които ще помогнат за разтварянето на кръвният съсирек, който запушва кръвоносния съд.

Хирургичната намеса е необходима само в изключителни случаи в острата фаза на инфаркт. Това може да бъде например в случай на тежка клапна недостатъчност между лявото предсърдие и вентрикула или разкъсване на преградата между камерите на сърцето.

Последващо лечение

Престоят в болницата, който може да продължи от дни до няколко седмици в зависимост от тежестта на инфаркта, обикновено е последван от рехабилитационно лечение, с помощта на което пациентите по-лесно е връща към нормалния си живот.

Лекарства

Лекарствата играят основна роля в последващото лечение на пациента с инфаркт, като:

медикаментите предотвратяват повторно запушване на съда;
намаляват рисковите фактори за прогресия на коронарната артериална болест и калцификация на съдовете;
предотвратяват развитието на сърдечна недостатъчност.