Психичните разстройства са един от глобалните медицински проблеми на нашето време. Само депресията представлява 4,3% от общата честота. Medconsult.bg съобщава, че според данните, повече от 260 милиона души живеят с тревожни разстройства.
1.Депресия
Това е комплекс от психични разстройства, свързани с емоционалната сфера. Това разстройство се характеризира с:
- продължително чувство на копнеж;
- вина;
- безпокойство;
- избягване на общуването и познатото забавление.
Човек може да изпита анхедония, тоест загуба на способността да изпитва удоволствие или апатия - емоционално откъсване, когато не се усещат положителни и отрицателни емоции. Хората с депресия се изморяват бързо, трудно им е да изпълняват ежедневните задачи, да поддържат концентрация, преследват ги мрачни мисли за себе си и собствената си среда.
Физиологичните прояви могат да бъдат:
- нарушения на съня;
- неправилна функция на червата;
- проблеми в сексуалната сфера;
- дискомфорт в тялото.
Причините за депресията могат да бъдат както физиологични (нарушения в обмена на невротрансмитери, като серотонин), така и психологически (нарушения в самочувствието, проблеми с отношенията с близките, драматични промени в начина на живот).
Като отделно заболяване се разграничава следродилната депресия , което е провокирано както от лошото физическо здраве на жената след раждането на детето, така и от промяната в социалната роля, придружена от принудителна изолация от обичайната среда.
Освен това депресията може да възникне в резултат на социални причини: чрез медиите и образованието се насажда култ към успеха и благополучието. В резултат на това човек приема критерии - често това е определен списък с постижения - спазването на които автоматично го прави „достоен член на обществото“. Ако, сравнявайки се с други хора, човек открие несъответствие с този образ, това се превръща в предпоставка за депресивно състояние. Лечението на депресия може да бъде фармакологично или психотерапевтично , като най-често тези методи са комбинирани.
2.Шизофрения
При шизофренията човек губи единството на психичните функции: мислене, емоции и двигателни умения. Проявите на това заболяване са изключително разнообразни. Може да се наблюдава:
- намаляване на умствената дейност:
- емоционално обедняване;
- халюцинации;
- невротични разстройства .
Хората с шизофрения могат да "чуят" мислите си и да чувстват, че другите знаят съдържанието им; те също така отбелязват наличието на "гласове", които коментират техните действия. Речта и поведението на човек с шизофрения може да бъде неорганизирано.
Причините за шизофренията са разнообразни: биологични, социални, психологически и дори екологични. Смята се, че хората с шизофрения имат генетично предразположение към нея, което се реализира под влияние на външни фактори. От гените обаче е невъзможно да се предвиди дали човек ще има шизофрения. Основният метод на лечение е психофармакология, може да се използва и психотерапия или психокорекция.
3.Паническо разстройство
Това разстройство се характеризира с чести спонтанни панически атаки. Това са много интензивни пристъпи на страх или паника, които винаги са придружени от телесни реакции
- налягането се повишава;
- сърдечни аритмии;
- втрисане;
- замаяност;
- различни части на тялото изтръпват;
- недостиг на въздух.
През цялото това време човек може да бъде преследван от вторични страхове: че ще умре или ще припадне (което е невъзможно с паническа атака), че ще бъде смятан за луд или болен, че ще загуби контрол над себе си.
Ако човек веднъж в живота си е изпитал паническа атака, това не означава, че те ще се случват редовно: разстройството се появява, когато има постоянни вторични страхове. Паническа атака може да възникне в условия на стрес, физическо или психическо изтощение, както и при злоупотреба с алкохол и психостимуланти. Поради страховете, присъстващи по време на и след паническата атака, човек започва да избягва активния начин на живот, защото вярва ,че няма да може да се справи по време на атака на обществено място.
4.Дисоциативно разстройство на идентичността
Това е много рядко заболяване, което често се бърка с шизофрения. Психичните разстройства, като пропуски в паметта, нарушено съзнание и чувства на лична идентичност, води до усещането, че в тялото на един човек съществуват няколко различни личности (его състояния). Тези лица могат да имат различен пол, възраст, социален статус, умствени способности и характер. Подобни усещания могат да се появят при човек с шизофрения, но в този случай сърцевината на самата личност се разрушава. При дисоциативно разстройство са включени основните механизми на психиката, но личността на човека е запазена.
Причините за това разстройство могат да бъдат:
- тежка емоционална травма в ранна детска възраст;
- многократно физическо, сексуално или емоционално насилие.
Задействат се психологически защитни механизми на човек, като репресия (премахване на травматичен епизод от съзнанието) или дисоциация - в това състояние човек възприема това, което му се случва, сякаш се случва на някой друг. По правило хората с дисоциативно разстройство на личността не показват други нарушения, с изключение на амнезията на някои епизоди, които се появяват, когато един човек замества другия. Преминаването между личности като правило се случва неочаквано, без определени предпоставки и периодичност.
5.Хранителни разстройства
Това са поведенчески психогенни синдроми, свързани с хранителни разстройства. Най-известните от тях са :
- анорексия ;
- булимия ;
- психогенно преяждане.
Анорексията се характеризира с умишлено отслабване, което се причинява или поддържа от самия човек. Освен това той има изкривен образ на собственото си тяло, което често води до изключителна степен на слабост и разрушаване на вътрешните органи.
При булимията човек е прекалено загрижен за теглото си, често има повтарящи се пристъпи на преяждане, които го карат да предприеме крайни мерки - предизвикване на повръщане или приемане на лаксативи.
При психогенното преяждане човек е склонен да яде храна в състояние на тъга, умора, тежък емоционален шок, без да чувства глад и да не контролира количеството изядена храна.
Развитието на хранителните разстройства се влияе от биологични, психологически, културни и социални фактори. Генетиката, както и анормалните нива на много хормони, особено серотонин, са често срещана причина. Тези разстройства засягат хора с определен тип личност. По-специално обсесивният тип често страда от анорексия, която се характеризира с желание за перфекционизъм, ниска самооценка и контролиращо поведение.
6.ПТСР - посттравматично стресово разстройство
Това състояние възниква в резултат на единична или повтаряща се травматична ситуация, като:
- война;
- физическа травма;
- сексуално насилие;
- заплаха от смърт.
Развива се само при някои хора. Критериите за диагнозата са минало изключително стресово събитие, свързано с опасност за живота и нарушаване на собствената физическа цялост или тази на другите хора, както и изживяването на силни емоции в този момент: страх, ужас и безпомощност. Преживяната ситуация и преживяванията, свързани с нея, се възпроизвеждат в кошмари, могат да възникнат неволно повтарящи се спомени. Човек избягва мислите и разговорите, както и действията, местата и хората, по един или друг начин свързани с травматичното преживяване: тези ситуации могат да послужат като тригери, които да предизвикат отново неприятни преживявания.
7.Имитирано разстройство или синдром на Мюнхаузен
Това психично разстройство принадлежи към групата на симулирани или имитирани разстройства. Човек имитира, преувеличава или изкуствено причинява симптомите на заболяването, за да му бъде оказана медицинска помощ: например той приема лекарства, които причиняват странични ефекти или се самонаранява. Това не означава, че човек се преструва на болен, за да избегне нежелани събития, като военна служба или наказателно преследване за извършено от него престъпление, или да се възползва от обезщетения например . Сред диагностичните критерии за синдрома е липсата на външна мотивация. Най-честата причина за синдрома на Мюнхаузен е несъзнателно желание за получаване на внимание и допълнителни грижи. Това може да се дължи на:
- психологическа травма;
- липса на любов;
- липса на грижи в детството.
Хората със синдрома могат да търсят или причиняват симптоми на заболяването в себе си или могат да го разпространят към близки, които по някаква причина са много зависими от тях, например деца или възрастни роднини. По правило лекарят разпознава симулираното разстройство по множеството симптоми, описани от пациента, които не се намират в това съотношение.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
