Свръхактивен пикочен мехур (СПМ) е симптомен комплекс, придружен от ноктурия (често уриниране през нощта) със или без уринарна инконтиненция, и бързо уриниране при липса на доказана инфекция на пикочните пътища, или друга очевидна патология на долните пикочни пътища.
Спешната инконтиненция на урина е периодично неконтролирано изтичане на урина на фона на внезапна нужда. Този порив е толкова категоричен, че човек просто няма време да стигне до тоалетната.
Заболяването е широко разпространен синдром. Medconsult.bg съобщава, че симптомите му се срещат при 17% от възрастното население на Европа. Трябва да се отбележи, че това състояние без уринарна инконтиненция се наблюдава при 7,6% от жените, а СПМ в комбинация със спешна инконтиненция на урина - при 9,3%.
Понастоящем има тенденция за увеличаване на случаите на СПМ с инконтиненция на урина при жени от 12% на възраст от 60 до 20% на възраст 65 и повече години. По принцип това е по-изразено при жените след 44 години, а при мъжете след 64 години.
Въпреки факта, че се диагностицира по-често в напреднала възраст, симптомите му се откриват и в други възрастови групи. Най-голям брой пациенти са отбелязани на възраст над 40 години. При мъжете над 60 години има явна тенденция към увеличаване на честотата, а при жените - намаляване. По този начин СПМ е доста често срещан клиничен синдром, който се среща в различни възрастови групи и води до физическа и социална дезадаптация.
Основната причина за спешно и бързо уриниране са специални промени в детрузора (мускулната мембрана на пикочния мехур), водещи до неволните му контракции. При пациенти с СПМ нервните окончания, разположени в пикочния мехур, са в състояние на хронично дразнене и случайно предават сигнали до мозъка. Това не позволява на пикочния мехур адекватно да натрупва урина и води до неволни контракции по време на пълнене, което се проявява като спешна инконтиненция.
Значението на проблема със заболяването се състои в ясно изразеното отрицателно въздействие върху качеството на живот на пациентите. СПМ става причина за:
• социална дезадаптация;
• сериозни психологически проблеми;
• изоставяне на обичайния начин на живот.
Пациентите се подлагат на основен преглед, за да се изключат урологични и други заболявания, които могат да причинят спешно и бързо уриниране. Диагнозата може да се извърши успешно в амбулаторни условия и в повечето случаи не изисква специални методи за изследване.
По правило при пациенти с често и неволно уриниране, за да се изключат други заболявания, се парви:
• оценка на честотата на уриниране;
• анализ на урината;
• ултразвук на бъбреците, пикочния мехур, простатата и обема на остатъчната урина.
Подходи за лечение
Лечението на СПМ започва с нелекарствени методи.
Поведенческата терапия при лечение на хипертония е насочена към формирането на нов модел на уриниране или възстановяване на предишния, при който този процес отново става контролиран за пациента.
Анализирайки данните на дневника за уриниране, лекарят трябва да обърне внимание на епизодите с най-дълъг период от време между уринирането и максималния обем на отделената урина. Заедно с Вашия лекар можете да определите минималния период от време, който трябва да се спазва между уринирането, например, на всеки 2 часа, не по-рано. Този режим се спазва в продължение на 2 седмици, след което, ако това условие бъде успешно изпълнено, интервалът между уриниране се удължава с 15 минути всяка седмица, докато се достигне 3- или 4-часов интервал.
Корекция на режима на пиене
Страдайки от уринарна инконтиненция и / или бързо уриниране, вие сами често ограничавате количеството на приетата течност, като по този начин се опитвате да намалите неволното уриниране. За да се намали честотата на уриниране през нощта, е необходимо да се ограничи приема на течности поне 4 часа преди лягане. Характерът на приетата течност е важен фактор, който увеличава интензивността на спешните нужди да отиде до тоалетна и количеството на образуваната урина. Така че кофеиновите течности (кафе, чай, кока-кола и др.) не само имат слаб диуретичен ефект, но и увеличават уринирането. Приемът на такива напитки трябва да бъде ограничен до 1-2 чаши на ден.
Таблетките обикновено се предписват от лекаря в началото на лечението, но трябва да се консултирате с Вашия лекар за възможните странични ефекти от такава терапия.
Използването на ботулинов невропротеин при лечението на урологични заболявания може успешно да се справи със симптомите на това състояние. Механизмът на действие на тип А ботулинов токсин (BTA) е да блокира отделянето на медиатор, ацетилхолин, което води до отпускане на детрузора и увеличаване на обема на пикочния мехур. Инжекциите на BTA се извършват интрадетузоро (интравезикално). За поддържане на стабилен положителен ефект е важно и необходимо от момента на поставяне на диагнозата да се спазва принципа на непрекъснато лечение на СПМ.
В клинични проучвания е показано, че еднократното интравезикално приложение на BTA е ефективно, намалява тежестта на симптомите на спешна уринарна инконтиненция, подобрявайки качеството на живот. Лечението се провежда средно на всеки 4-8 месеца.
Преди да се свържете със специалист, отговорете на следните въпроси:
• Имате ли често уриниране (през деня> 8 пъти, през нощта> 1 път)?
• Имате ли императивни (внезапни) нужди, които е трудно да се сдържат?
• Имате ли неволно отделяне на урина?
• Използвате ли урологични подложки?
• Имате ли неврологични или други заболявания, които могат да засегнат функцията на пикочния мехур (последици от инсулт, невропатия поради диабет, остеохондроза, херния дискове)?
• Имали ли сте някаква мозъчна / гръбначна или тазова операция?
• Имате ли възпалителни заболявания на пикочно-половата система, които трудно се лекуват с антибиотици?
• Има ли дискомфорт или болка в пикочния мехур, гениталиите, перинеума?
Ако сте отговорили положително на 2 или повече въпроса, Medconsult.bg съветва да се свържете със специалист.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
