fbpx

Хипертиреоидизъм

08 / 10 / 2020
Написана от

Хипертиреоидизмът (тиреотоксикоза или базедова болест) е клиничен синдром, причинен от повишаване на хормоналната активност на щитовидната жлеза и характеризиращ се с прекомерно производство на тиреоидни хормони - Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тироксин).

Пренасищането на кръвта с хормони на щитовидната жлеза предизвиква ускоряване на всички метаболитни процеси в организма. Това състояние е противоположно на хипотиреоидизма, при който метаболитните процеси се забавят поради намаляване на нивото на тези хормони. Хипертиреоидизмът се диагностицира предимно сред младите жени.

Причини за появата на синдрома

Обикновено хипертиреоидизмът се развива в резултат на други патологии на щитовидната жлеза, причинени както от нарушения в самата жлеза, така и от нейната регулация: в 70 - 80% от случаите развитието на синдрома се дължи на дифузна токсична гуша. Това е автоимунно разстройство, при което се произвеждат антитела срещу TSH рецепторите на хипофизната жлеза, които допринасят за постоянно стимулиране на щитовидната жлеза, нейното уголемяване и постоянно излишно производство на тиреоидни хормони.

При подостър тиреоидит или автоимунен тиреоидит на Хашимото се развива разрушаване на фоликуларните клетки на щитовидната жлеза и навлизането на нейни хормони в кръвния поток. В този случай хипертиреоидизмът е временен и лек, продължава няколко седмици или месеци, научи MedConsult.bg.

Наличието на TSH-секретиращи тумори на хипофизата, както и токсичен аденом на щитовидната жлеза, или струма на яйчниците води до развитие на хипертиреоидизъм. Синдромът може да се развие при неконтролиран прием на голямо количество синтетични хормони на щитовидната жлеза.

Класификация

В зависимост от нивото на увреждане се разграничава 3 вида хипертиреоидизъм: 

  • първичен - причинен от патология на щитовидната жлеза); 
  • вторичен - причинен от патология на хипофизната жлеза); 
  • третичен - причинен от патология на хипоталамуса. 

Как се проявява тиреотоксикозата

Проявите при различните лезии на щитовидната жлеза са сходни, въпреки че всяка патология, придружена от високо ниво на тиреоидни хормони, има свои собствени характеристики. Симптомите зависят от продължителността и тежестта на заболяването, от степента на увреждане на определена система, орган или тъкан.

При хипертиреоидизъм се развиват изразени нарушения на централната нервна система и умствена дейност:

  • нервност и повишена възбудимост; 
  • емоционален дисбаланс; 
  • чувство на страх и безпокойство; 
  • повишени психични процеси и бърза реч; 
  • нарушена концентрация на мислите и тяхната последователност; 
  • безсъние.

Сърдечно-съдовите нарушения при заболяването се характеризират със сърдечни аритмии, повишено кръвно налягане и сърдечен ритъм.

Офталмологични разстройства ( болест на Грейвс ) с хипертиреоидизъм се откриват при повече от 45% от пациентите. Проявява се с увеличаване на палпебралната цепнатина, изместване (изпъкване) на очната ябълка напред и ограничаване на нейната подвижност, рядко мигане, двойно виждане, оток на клепачите. Появява се сухота, ерозия на роговицата, болка в очите, поява на сълзене, слепота може да се развие в резултат на компресия и дистрофични промени в зрителния нерв.

Хипертиреоидизмът се характеризира с промени в метаболизма: 

  • загуба на тегло при повишен апетит; 
  • развитие на тирогенен диабет;
  • повишено производство на топлина (изпотяване, треска, непоносимост към топлина);
  • надбъбречна недостатъчност, в резултат на бързото разграждане на кортизола под въздействието на хормоните на щитовидната жлеза. 

При тиреотоксикозата настъпват и други промени:

  • кожа - тя става тънка, топла и влажна; 
  • коса - тя изтънява и посивява рано; 
  • ноктите започват да се цепят; 
  • меките тъкани на подбедрицата се подуват.

В резултат на отоци и задръствания в белите дробове се развива задух и намаляване на белодробния капацитет. Наблюдават се стомашни нарушения: повишен апетит, лошо храносмилане и образуване на жлъчка, нестабилни изпражнения ( чести диарии ), пристъпи на коремна болка, увеличен черен дроб (при тежки случаи, жълтеница). Пациентите в напреднала възраст могат да получат намаление на апетита до анорексия.

Нарушаването на водния метаболизъм се проявява с интензивна жажда, често и обилно уриниране (полиурия). Разстройството на функциите на гениталната област при хипертиреоидизъм се развива в резултат на нарушение на секрецията на мъжки и женски гонадотропини и може да причини безплодие . При жените се забелязват менструални нарушения (нередности и болезненост, оскъдни секрети), обща слабост, главоболие и припадък, а при мъжете - гинекомастия и намалена потентност, информира МедКонсулт.бг.

Какви са усложненията, които е възможно да настъпят

При неблагоприятен ход на хипертиреоидизъм може да се развие тиреотоксична криза. Може да бъде провокиран от инфекциозни заболявания, стрес, голяма физическа активност. Кризата се проявява с рязко обостряне на всички симптоми на тиреотоксикозата: треска, тежка тахикардия, признаци на сърдечна недостатъчност, делириум, прогресиране на кризата до кома и смърт. Възможна "апатична" версия на кризата - апатия, пълно безразличие, кахексия. Тиреотоксичната криза се среща само при жените.

Диагностика

Хипертиреоидизмът се диагностицира чрез характерните клинични прояви (външния вид и оплакванията на пациента), както и резултатите от изследванията. При хипертиреоидизъм е информативно да се определи съдържанието на хормоните TSH в кръвта (съдържанието е намалено), T3 и T4 (съдържанието е увеличено).

  • С ултразвук на щитовидната жлеза се определя нейният размер и наличието на възли в нея; 
  • С помощта на компютърна томография се посочва мястото на образуване на възли; 
  • Чрез ЕКГ записи се откриват отклонения в работата на сърдечно-съдовата система;
  • Радиоизотопната сцинтиграфия на щитовидната жлеза се извършва за оценка на функционалната й активност и за определяне на възлите.

Лечение на хипертиреоидизъм

Съвременната ендокринология има няколко лечения за хипертиреоидизъм, които могат да се използват самостоятелно или в комбинация помежду си. Тези методи включват:

  • Медикаментозно лечение и диета- то е насочено към потискане на секреторната активност на щитовидната жлеза и намаляване на производството на излишно производство на тиреоидни хормони. Използват антитиреоидни лекарства, които възпрепятстват натрупването на йод, необходим за секрецията на хормони в щитовидната жлеза. Диетата трябва да включва достатъчно съдържание на протеини, мазнини и въглехидрати, витамини и минерални соли, а продукти, които стимулират централната нервна система (кафе, силен чай, шоколад, подправки) трябва да бъдат ограничени;
  • Хирургия - преди да се вземе отговорно решение за хирургическа операция, всички алтернативни методи на лечение, както и видът и обхватът на възможната хирургическа интервенция, се обсъждат с пациента. Операцията се състои в отстраняване на част или цялата щитовидната жлеза;
  • Лечение с радиоактивен йод - то се състои в това, че пациентът приема капсула или воден разтвор на радиоактивен йод. Лекарството се приема еднократно, няма вкус или мирис. Попадайки в кръвта, йодът навлиза в свръхактивните клетки на щитовидната жлеза, натрупва се в тях и ги унищожава в рамките на няколко седмици.

Определено е невъзможно да се определи най-добрият метод, който би бил подходящ за абсолютно всички пациенти. Изборът на метод за лечение, който е оптимален за конкретен пациент с хипертиреоидизъм, се извършва от ендокринолог, като се вземат предвид много фактори: възрастта на пациента, заболяването, причинило хипертиреоидизма и неговата тежест, алергия към лекарства, наличие на съпътстващи заболявания, индивидуални характеристики на организма.

Прогноза и превенция

Пациентите с хипертиреоидизъм трябва да бъдат наблюдавани от ендокринолог. Навременното и адекватно подбрано лечение ви позволява бързо да възстановите доброто здраве и да предотвратите развитието на усложнения. Необходимо е лечението да започне веднага след поставяне на диагнозата и категорично не трябва да се самолекувате. Предотвратяването на развитието на хипертиреоидизъм се състои в правилно хранене, навременно лечение на съществуващата патология на щитовидната жлеза.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.