Всяка една клетка в нашето тялото се нуждае от кислород и захар, за да продължи да живее и да изпълнява нормалните си функции. Но тя е обвита в мембрана, която я изолира от света - а също и от кръвната захар (глюкоза). Постъпването на захарни молекули в клетките е възможно чрез активиране на рецепторите, а за да ги активира е необходим хормонът инсулин, който се произвежда от бета клетки в панкреаса. В присъствието на захар инсулинът достига до рецепторната зона и го „възбужда“, рецепторът се активира и тя навлиза от кръвния поток в клетката.
Когато човек се храни и нивото на глюкозата се повиши, системата на инсулин и рецепторите ще започне да работи, за да прехвърли излишната захар от кръвоносните съдове в клетките и по този начин да регулира нивата на кръвната захар.
Диабетът е счита за хронично заболяване, което се определя с твърде високи нива на кръвната захар. При хората с диабет тип 1 заболяването е резултат от автоимунна реакция - имунната система по някаква неизвестна причина атакува бета клетките, “продуцентите” на инсулин, и ги унищожава, докато в тялото вече няма функциониращи бета клетки. При това състояние в тялото не се произвежда инсулин и пациентът се нуждае от външен източник от веществото, за да оцелее.
Диабет тип 2 се диагностицира при пациенти с наднормено тегло или със затлъстяване.
Етапи на развитие на заболяването
Болестта започва от леко високи нива на кръвната захар. Това повишаване обикновено е бавно, така че пациентът свиква и не забелязва никакви притеснителни симптоми. Но панкреасът усеща това изменение и следователно произвежда все повече инсулин, който се изпраща в кръвта. При това състояние повишаването на нивата на инсулин прави възможно поддържането на нормално или гранично ниво на глюкозата. Тогава стойностите на захарта се покачват и диабетът, който до този момент е бил скрит, става видим.
Диабет тип 2 е най-често срещаният тип. Заболяването се разпространява бързо през последните десетилетия в световен мащаб: ако през 80-те години около 108 милиона души са били диагностицирани по света, а днес има над 422 милиона пациенти.
Какво го причинява
Когато захарта се натрупва в кръвта, вместо да попадне в клетките, възникват два проблема: първият е, че клетките в тялото ще “гладуват” за енергия, а вторият е, че с течение на времето високите нива на кръвната захар увеличават риска от много сериозни усложнения, включително слепота, сърдечно-съдови заболявания, бъбречни заболявания, увреждане на нервите, диабетно стъпало и др. Това са сериозни увреждания на здравето, които влошават качеството и продължителността на живота на пациентите, информира MedConsult.bg.
От какво зависи появата на диабет
- Генетика - когато членове на семейството от първа степен - като братя и сестри или родители - са диабетици, рискът от заболяването се увеличава;
- Възраст - рискът от заболяването се увеличава с възрастта и е по-висок при хора на 40 и повече години, въпреки че то става все по-често срещано сред младите хора и дори при деца, поради епидемията от затлъстяване;
- Тегло - наднорменото тегло и затлъстяването, особено в областта на корема, увеличават риска от диабет. Затлъстяването активира двете причини за заболяването: отлагането на мазнини в панкреаса убива бета-клетките и предотвратява секрецията на инсулин в отговор на повишаване на глюкозата (разрушаване на бета-клетките). Втората причина е, че отлагането на мазнини в органите ги кара да не реагират на инсулин (инсулинова резистентност). Нормалното тегло обаче не гарантира пълна защита срещу болестта;
- Високи нива на кръвната захар - много хора живеят с високи нива на кръвна захар, които обаче не са достатъчно високи, за да бъде диагностициран диабет. Това състояние е важен рисков фактор. Жените, които са имали гестационен диабет, също имат повишен риск от развитие на захарната болест по-късно в живота си.
Как може болестта да се предотврати
За да се предотврати развитието на захарната болест, човек трябва да поддържа здравословно тегло, да консумира правилните храни и да води активен начин на живот. Ефективността на упражненията се дължи на факта, че активната мускулна тъкан по-добре абсорбира глюкозата от кръвта.
Как да разбера дали имам диабет тип 2
Заболяването често не се характеризира с очевидни симптоми, поне в ранните си етапи и често се открива чрез произволен кръвен тест. Симптомите, които могат да се появят, са
- повишена жажда и сухота в устата;
- уриниране повече от обикновено, особено през нощта - това е така, защото тялото се опитва да намали нивата на захар, като премахва излишната глюкоза чрез урината;
- чувство на умора;
- необяснима загуба на тегло и мускулна маса.
В случаите, когато високите нива на захар са причинили увреждане на нервите, може да има изтръпване и чувство на топлина, студ или загуба на усещане в крайниците - състояние, известно като „диабетна невропатия“. Тези симптоми обаче са по-характерни за диабет тип 1, споделя МедКонсулт.бг.
Диагностицирането на диабета е важно за лечение на болестта и предотвратяване на усложнения. С напредването на заболяването все повече бета клетки се унищожават. Когато то се диагностицира навреме, могат да се предприемат стъпки, които ще доведат до неговото спиране - преди всичко правилно хранене, загуба на тегло и физически упражнения. Въпреки че мъртвите бета клетки няма да се върнат, съществуващите ще могат да работят правилно и в много случаи ще бъде възможно да се поддържат нормални стойности на захарта без използването на лекарства.
Диагнозата на диабет или преддиабет (междинно състояние, което изисква проследяване) е проста и лесна - с помощта на кръвни тестове.
- нива под 5,7 процента се считат за нормални;
- ниво от 5,7- 6,4 процента ще се считат за преддиабет;
- ниво от 6,5 процента или повече - ще се диагностицира диабет.
По какви начини се лекува болестта
Както споменахме, при хора с диабет тип 2 в началото на заболяването все още се произвежда инсулин в организма. Проблемът им е, че рецепторите, на които той трябва да повлияе, не реагират правилно и не позволяват на захарта да влезе от кръвта в клетките. Тези пациенти в ранните години реагират отлично на упражнения и диета с ниско съдържание на въглехидрати и особено на загуба на тегло.
В много случаи в даден момент пациентите трябва да получат лекарства, които ще помогнат за намаляване на нивата на кръвната захар, като например, такива, които активират останалите бета-клетки или предотвратяват ненужното производство на захар в черния дроб.
След около десет години ефектът от леченията е отслабен при поне около половината от пациентите и освен лекарства, понякога се нуждаят и от инсулин. В повечето случаи, за да се постигне разумен баланс, е достатъчна само поне една инжекция базален инсулин, която обикновено действа около 24 часа. В някои случаи по-късно също ще са необходими краткосрочни инжекции с инсулин близо до хранене.
Друга възможност за лечение на диабет е бариатричната хирургия. През последното десетилетие се увеличава броят на бариатричните операции, които хирурзите извършват на затлъстяващи диабетици. Резултатите от проследяването на пациентите, претърпели такава операция, показват, че някои от тях изпитват ремисия на заболяването след процедурата и придружаващата я загуба на тегло. Проучванията показват успеваемост (нормални стойности на захар без използване на лекарства) от 70% или повече средно през първата половина година и около 40% среден успех до 5 години след операцията.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
