Булимията е психично заболяване, което подобно на анорексията е хранително разстройство. Проявява се чрез преяждане, последвано от угризения за поддаване на храна и накрая умишлено повръщане или използване на лаксативи. Всичко това, за да не напълнее въпросният човек. Булимията най-често засяга момичета на възраст от 13 до 18 години, но също може да се прояви и при мъжете.
Подобно на пациентите с анорексия, хората, които страдат от булимия обръщат прекомерно внимание на външния вид на тялото си и са прекалено критични към него.
Какви са причините за възникването на хранителното разстройство
Причините за заболяването са различни за всеки пациент, като развитието му обикновено се влияе от няколко фактора едновременно:
- генетика;
- психологическа травма;
- ниско самочувствие;
- емоционална нестабилност;
- социокултурни фактори (слаби модели и актриси на първите страници на списанията и др.)
Рискът от булимия се увеличава допълнително от спазването на диети, когато обкръжението на пациента го похвали за отслабване. По този начин предразположеният човек към развитието на булимия е още по-мотивиран да отслабне. Юношеството е особено рисков период, който е свързан със значителни промени във фигурата. Стресови ситуации и социални групи, с които човекът е в контакт също играе важна роля (например при моделите булимията е много често явление).
Как да разпознаем булимията
Първоначално е много трудно да се разпознаят симптомите на хранителното разстройство. Появяват се обаче признаци, които могат да подскажат неговото наличие:
- Пациентът много често казва, че не изпитва глад и отказва да се храни със семейството и приятелите си;
- След като се нахрани, той отива до тоалетната;
- Престава да се интересува от настоящите хобита и се отдава само на онези дейности, които по някакъв начин са свързани с теглото или храната;
- Пациентът обикновено е раздразнен и невнимателен. Той е затворен в себе си и често е в лошо настроение, което може да граничи с депресия;
- Има резки промени в настроението;
- Резултатите от училище или работа се влошават.
Както бе споменато по-горе, булимията обикновено се проявява в преяждане и последващ опит за коригиране на това поведение. Следователно човекът посяга към лаксативи, лекарства за дехидратация и отслабване, и умишлено повръща малко след консумация на храна. По този начин те искат да избегнат напълняване. Количеството храна, което ядат, дори не трябва да е необичайно.
Болестта обикновено е придружена от депресия и тревожност. Пациентът страда от вина и се наказва за своите „неуспехи“. За него е много трудно да потърси медицинска помощ, защото се срамува от пристъпите си на преяждане. В крайна сметка може да има самонараняване, мисли или опит за самоубийство, споделя МедКонсулт.бг.
Булимия и бременност
Тъй като един от симптомите на булимия е загубата на менструалния цикъл, пациентите много често имат проблем с бременността.
Как протича лечението на психическото заболяване
В напреднал стадий лечението на булимия не е възможно без помощта на специалист, като в някои от случаите са необходими хоспитализация и строг надзор. Лечението е насочено към премахване на физическите проблеми, но психологическата терапия е не по-малко важна. Обикновено се фокусира върху:
- промяна в отношението към собственото тяло;
- промяна във връзката с храната;
- смяна на приоритетите и навиците.
Подкрепата на семейството е много важна, а груповата терапия или когнитивно-поведенческата терапия са особено ефективни в това отношение. В някои случаи се дават и психотропни лекарства, научи MedConsult.bg.
Какви могат да бъдат последиците
Мерките, които пациентите предприемат срещу затлъстяването, водят до метаболитни нарушения и увреждане на храносмилателния тракт. Поради честото повръщане и стомашните сокове значително се влошава състоянието на зъбите и венците. В някои случаи дори настъпва пълна загуба на зъби. Други прояви могат да бъдат:
- кожен обрив;
- дехидратация;
- умора;
- сърдечни нарушения;
- косопад;
- загуба на менструация;
- запек.
Превенция на булимия
Основата на превенцията е правилната връзка с храната. Особено при децата е важно тя да не е свързана нито с положителни, нито с отрицателни чувства. Следователно децата не трябва да получават сладки като награда, да се хранят бързо или да ядат останалата храна в чинията си, въпреки че се чувстват сити. Храната също не трябва да се използва като инструмент за насърчаване на родителската воля. Тогава може да се случи, че отказът от храна се превръща в средство за постигане на целта на детето.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
