Сифилисът е полово предавана инфекция, причинена от бактерия, наречена Treponema pallidum. Проявява се в разнообразна гама от симптоми, които засягат главно гениталиите, но заболяването може да повлияе и на сърдечно-съдовата система, мускулно-скелетната и централната нервна система. Характерно е редуването на симптоматични и асимптоматични периоди, когато пациентът се чувства по-добре.
Сифилис и неговата история
Що се отнася до историята, според една от най-широко разпространените теории, сифилисът не навлиза в Европа до края на 15 век, когато моряците на Христофор Колумб отплават от новооткрития континент. Първата европейска епидемия се е състояла през 1495 г. около Неапол.
Няколко от моряците на Колумб са били вербувани във френската армия, която след това е продължила към Италия. Тъй като войниците не оставят сами, те предават болестта един на друг и избухва епидемия. От там идва името „френска болест“.
Причината за развитие на заболяването
Причинителят на сифилис е бактерията Treponema pallidum, по-специално подвидът pallidum от щама spirochete. Други подвидове на тази бактерия са отговорни за развитието на заболявания като фрамбезия или ендемичен сифилис. Въпреки това, за разлика от подвида pallidum, те не причиняват неврологични заболявания, разбра МедКонсулт.бг.
Заболяването се предава главно чрез сексуален контакт, независимо дали става въпрос само за целувка или полов акт. Болестта обаче може да се предаде и чрез кръвни продукти или от болна майка на плода. Големият брой на заразените днес се дължи главно на проституцията, блудството, рисковите сексуални практики и намаляването на използването на бариерни методи за защита.
Инкубационният период е от 9 до 90 дни. Предаването на инфекцията не може да стане чрез допир до тоалетната чиния, използването на общи съдове и прибори за хранене, дрехи и др.
По какви начини се проявява
Проявите на сифилис варират на различните етапи на развитие на инфекцията. След това отделните симптоми се появяват в даден интервал от време от първоначалната проява на заболяването.
Етапи на развитие
Първичен сифилис
Сифилисът първо се проявява в образуването на твърда червена язва, която не боли и не сърби. Засегнатият човек обикновено я открива в областта на гениталиите и ректума, но в редки случаи може да се появи и на устните, гърлото или сливиците.
Вторичен сифилис
Около седмица след първите прояви лимфните възли се подуват. Язвата постепенно изчезва и след 4-10 седмици болестта преминава във втората фаза, когато инфекцията се разпространява в тялото. Вторичният етап се характеризира с дифузен червен обрив, който засяга торса, дланите, стъпалата и устата. Ако се появи обрив по главата, косата може да започне да пада.
Чести нежелани реакции:
- повишена температура;
- възпаление на гърлото;
- болка в ставите;
- отслабване.
Латентен стадий
Ако сифилисът не бъде лекуван през първите два етапа, видимите симптоми изчезват в рамките на две години и болестта преминава в латентна фаза. Характеризира се само с леки прояви или е напълно асимптоматична. Заразността на пациента е много по-ниска за околната среда, отколкото в други стадии на заболяването, но сифилисът уврежда тялото му. Латентният период приключва след около 10-20 години.
Третичен стадий
Ако болестта премине към третичен стадий, отново се появяват активни прояви. Те включват основно неврологични и сърдечно-съдови симптоми. Типично се срещат и червено-лилави отлагания в засегнатите области, причинени от специален тип хронично възпаление. Те могат да отделят гной и появата им във връзка с увреждане на нервните тъкани и органи често води до психологически проблеми (речеви нарушения или деменция).
Сифилисът се проявява с различни симптоми. Поради способността си да имитира редица други заболявания, той е известен и като „великия имитатор“. Ако пациентът не започне лечение навреме, късният стадий може да причини смърт или увреждането на пациента.
Как се открива заболяването
Ако човек има някакво подозрение, че симптомите, които са налице, за свързани със сифилис е необходимо да се обърне към лекар възможно най-скоро. Поради високата инфекциозност заразеното лице е задължено по закон да се подложи на преглед, да докладва в съответната хигиенна служба и да се подложи на лечение.
За поставяне на диагноза обикновено се използва кръвен тест. По-рядко срещана форма на изследване може да бъде директното микроскопско изследване на проба, взета от засегнатата област.
Всички сексуални партньори на заразеното лице, които са били в контакт с него през последните шест месеца, също трябва да бъдат изследвани.
По какви начини се лекува полово-предаваната инфекция
Продължителността на лечението варира между етапите на заболяването. В ранния стадий сифилисът може ефективно да се лекува с антибиотици. Една доза пеницилин G се инжектира в мускул, но при хора с тежка алергия към лекарството може да се използват азитромицин или доксициклин. В някои случаи заразеното лице дори трябва да бъде хоспитализирано.
Пациентът се наблюдава внимателно по време на лечението, а също и през следващите две години, като се правят редовни профилактични прегледи. През първата половина на лечението инспекциите се поставят веднъж на два месеца, през втората половина е достатъчно посещение при лекар през три месеца.
В случай на невросифилис, който засяга централната нервна система в третичния стадий, лекарите трябва да изберат друг вид лечение. Поради слабото проникване на пеницилин G в ЦНС, на заразените лица се дават високи дози интравенозен пеницилин в продължение на поне 10 дни. Други прояви могат да бъдат лекувани чрез интрамускулно приложение на пеницилин G. Лечението на този етап може да предотврати по-нататъшното разпространение на болестта. Нанесените дотогава увреждания на тялото вече няма да се лекуват.
Сифилис по време на бременност
Ако майката зарази бебето си по време на бременност или раждане, това е вродена форма на сифилис. След раждането болестта може да се предаде и на бебето чрез кърмата. Две трети от заразените новородени не проявяват никакви симптоми. През първите години от живота обаче те могат да развият следните симптоми:
- обрив;
- висока температура;
- невросифилис;
- пневмотит;
- костни сраствания и деформации;
- едновременно необичайно увеличение на черния дроб и далака.
Бременните жени, които имат сифилис, трябва да бъдат лекувани по време на бременност. Чрез вземането на кръв от пъпна връв също е възможно да се определи дали новороденото също е заразено. Ако тестът е положителен, лекарите ще започнат да лекуват детето с пеницилин, научи MedConsult.bg.
Профилактика
За всички венерически болести основната превенция е безопасното сексуално поведение, което означава избягване на незащитен секс. Бдителността е важна и по отношение на инфекциите, пренасяни с кръв по време на често срещани наранявания. Жените трябва да се подлагат на всички задължителни прегледи по време на бременност.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
