Една от най-често срещаните венерически болести е хламидиалната инфекция. Хламидията не е просто сексуално преносима инфекция - тя атакува и други органи и предаването се осъществява в няколко форми.
Хламидиална инфекция на гениталиите
Най-голямата опасност от хламидия не е в инфекцията като такава, а във факта, че не се проявява дълго време и по този начин нанася огромни щети на тялото. Особено при жените, може изобщо да не се прояви с някакви външни симптоми, на които да се обърне внимание. Твърди се, че до осемдесет процента от сексуално активните жени са страдали от хламидия и не са знаели за това. Обикновено те разбират, че са развили заболяването случайно.
Къде се развива хламидията
Хламидиите са вътреклетъчни паразити, които най-често навлизат в организма при незащитен полов акт. След това при мъжете се установяват в уретрата, а при жените в шийката на матката. Оттам бактериите се разпространяват в други части на гениталиите. Колкото повече време прекарат в организма, толкова по-лоши са последиците от тяхното присъствие в тялото. Хламидиите постепенно увреждат лигавицата и фалопиевите тръби. Резултатът е риск от извънматочна бременност, спонтанен аборт и в най-тежките случаи загуба на плодовитост. За съжаление жената често разбира за развитата инфекция, когато се опитва да забременее. Тъй като това не е животозастрашаващо заболяване и няма много видими симптоми, хората подценяват неговите рискове.
Симптоми и прояви на хламидия
Във всеки случай трябва да бъдете по-внимателни и бдителни, ако забележите, че:
- имате по-тежък месечен цикъл от преди или кървите извън цикъла;
- усещате парене във влагалището или уретрата;
- по-често ходите по малка нужда;
- изпитвате болка в областта на таза;
- половият акт се превръща в болезнен процес;
- по гениталиите се появяват болезнени рани.
Всички тези явления често са придружени от други заболявания или нарушения (например възпаление на пикочните пътища, ендометриоза и др.). Във всеки случай те винаги са причина да посетите лекар. Ако се потвърди наличието на хламидия, лечението обикновено се провежда с антибиотици или химиотерапевтици за около четиринадесет дни. Важно е лекарството да се приема и от партньора на заразеното лице, в противен случай съществува риск те постоянно да предават инфекцията. Във всеки случай, по време на лечението и поне една седмица след прекратяването му, двойката трябва да избягва сексуалния контакт, информира MedConsult.bg.
Въпреки че хламидията е нещо, с което човек определено не се гордее, в случай на инфекция, човек трябва да остави срама настрана и да информира всички сексуални партньори, които могат да бъдат заразени. Ако жената не е сигурна къде се е заразила (а може и да не е било по време на полов акт), нейните партньори имат право да знаят за риска и е в техен интерес и в интерес на новите им партньори да бъдат прегледани.
Хламидията може да засегне и белите дробове
Паразитът Chlamydia trachomatis атакува не само гениталиите, а и белите дробове, например. Инфекцията достига до тях по въздушно-капков път, което означава, че сте били „напръскани“ от човек, който вече е заразен. Симптомите, които се появяват, когато хламидията засегне белите дробове са доста сходни с тези на обикновен грип и това отново е основният риск - заразеният човек не знае, че страда от хламидиална инфекция, лекува се от грип или настинка, а бактериите в тялото продължават да причиняват щети. В случай на всички често срещани симптоми на грип (умора, болки в ставите), но също така и на задушаваща кашлица или възпалено гърло, трябва да се обмисли тази опция.
Ако бъдат засегнати белите дробове лечението протича чрез употребата на антибиотици, но обикновено отнема много повече време и е необходима комбинация от няколко лекарства. Ако не се лекува, хламидията може да навлезе в мозъка, нервните тъкани или мускулите. Където и да попаднат, те унищожават имунната система, което прави човека податлив на други много по-сериозни заболявания, споделя МедКонсулт.бг.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.