fbpx

Синдром на Кон - характеристика, прояви, диагностика, лечение

14 / 05 / 2021
Написана от

Синдромът на Кон или първичен хипералдостеронизъм е не толкова рядко срещано хормонално (ендокринно) заболяване, което се характеризира с повишени нива на алдостерон в кръвта. Алдостеронът е важен хормон, произведен от надбъбречните жлези. Излишъкът има неприятни последици за организма, най-сериозният от които вероятно е повишаването на кръвното налягане. Дори и днес синдромът на Кон е най-честата причина за така наречената вторична хипертония. Въпреки че по-рано се е считало за рядко заболяване, в последно време синдромът на Кон се диагностицира все по-често от много лекари като обяснение за високото кръвно налягане при редица пациенти, които не реагират добре на терапията.

Рискови фактори за синдрома на Кон  

Жените на възраст между тридесет и петдесет години биват засегнати най-често, така че те трябва да бъдат особено бдителни. Разбира се, рисковите фактори за синдрома на Кон са вече споменатите различни промени и аномалии на надбъбречните жлези, тяхното уголемяване, вродена хиперплазия, доброкачествени и злокачествени тумори и други подобни.

Симптоми и прояви на синдрома на Кон

Надбъбречните жлези са много малки органи, но са изключително важни за цялото тяло. Те имат триъгълна форма и се намират в задната част на коремната кухина зад перитонеума над двата бъбрека. Тези органи произвеждат редица различни хормони. 

  • катехоламините (адреналин и норадреналин) се произвеждат в сърцевитаната на надбъбречните жлези;
  • андрогени и минералкортикоиди (алдостерон) - се произвеждат от кората. Функцията на алдостерона е да поддържа йонен баланс и по този начин да допринася за управлението на водите. Благодарение на действието си, натрият се абсорбира обратно в бъбреците и калият се екскретира. 

Причините за синдрома на Кон често са например доброкачествен растеж на надбъбречната жлеза, особено от клетки, произвеждащи алдостерон. Най-честата причина, до седемдесет процента, може да бъде хиперплазия или подуване и висока реактивност на двете надбъбречни жлези. Рядко синдромът на Кон може да възникне поради генетична мутация или злокачествен рак в надбъбречната кора, научи МедКонсулт.бг.

Рядък тип първичен хипералдостеронизъм е фамилно явление - засяга цели семейства, включително деца, които имат много високо кръвно налягане от ранна възраст. Доста често причината изобщо не може да бъде проследена, тогава говорим за идиопатичен синдром на Кон.

Основните симптоми са високо кръвно налягане и хипокалиемия (ниски нива на калий в кръвта). Това е свързано с повишено рН на кръвта, т.е. метаболитна алкалоза, тъй като бъбреците отделят повече водородни катиони. В тази ситуация наличността на калций в тъканите е намалена.

Най-често срещаните симптоми включват:

  • често уриниране (особено през нощта);
  • жажда; 
  • слабост;
  • умора;
  • мускулни крампи;
  • временна и преходна парализа; 
  • сърцебиене и силен пулс;
  • главоболие;
  • чувство на изтръпване.

Първичният хипералдостеронизъм трябва да се разграничава от вторичния. Това е резултат от всеки процес, който повишава стойностите на ренин в кръвта (ренинът е хормон, произведен от бъбреците и има основен ефект върху производството, освобождаването и нивото на алдостерон). Причината за повишаването на нивата на ренин може да бъде например намален бъбречен кръвоток, ниско кръвно налягане или ниски стойности на натрий в урината. Най-важната и често срещана причина обаче е стесняването или запушването на бъбречните артерии. Те обаче включват и застойна сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза, бъбречни заболявания и бременност.

Диагностика на заболяването  

Диагнозата на синдрома на Кон е много важна. Тъй като е една от причини за високо кръвно налягане то трябва да се лекува ефективно.

Необходимо е да се мисли за тази възможност, особено при пациенти, които не се повлияват от конвенционалното антихипертензивно лечение.

Основните методи за диагностика са лабораторни тестове, които се състоят в вземане на кръв и определяне на нивото на главно ренин и алдостерон. Съотношението на стойностите на тези хормони е особено важно: ако нивото на ренин и алдостерон е ниско, съотношението се увеличава значително, което показва първичен хипералдостеронизъм. Лекарят може да извърши други тестове, при които след приложение на, например, натриев хлорид, той следи дали нивото на алдостерон намалява.

Измерват се и нивата на електролити.

Тези тестове могат да бъдат допълнени и от КТ на надбъбречните жлези, където е възможно да се открие тумор. Доброкачествени надбъбречни тумори са изненадващо чести, особено при възрастните хора. Също така се наблюдава дали надбъбречните жлези са подути, но това е сложно, тъй като размерът им варира значително от човек на човек.

Лечение на синдрома на Кон  

Основната цел на лечението на първичния хипералдостеронизъм е да облекчи неговия основен и най-опасен симптом, т.е. високо кръвно налягане, да намали твърде високите нива на алдостерон и да коригира отново електролитния баланс, т.е. нивата на натрий и калий. Използваното лечение зависи главно от това колко “лоши” са нивата на алдостерон. Ако заболяването се дължи на един доброкачествен надбъбречен тумор, той се отстранява хирургично. Това често е достатъчно, за да се излекува хипертонията, но понякога все пак е необходимо лечението да се допълни с други средства.

В редките случаи, когато синдромът на Кон е причинен от злокачествен тумор, страничните органи като бъбреците трябва да бъдат внимателно изследвани по време на процедурата и има възможност не само надбъбречната жлеза да бъде отстранена.

Ако причината за синдрома на Кон не може да бъде определена, това е така нареченият идиопатичен вариант или ако и двете надбъбречни жлези са се подули, хирургично решение не се препоръчва. За лечение се използват само лекарства, които блокират алдостероновата функция. 

Лекар може да предпише различни антихипертензивни средства, които понижават кръвното налягане, информира MedConsult.bg.

Възможни усложнение  

Отново трябва да се подчертае, че основното усложнение на синдрома на Кон е високото кръвно налягане. След това той има редица свои усложнения, които могат да бъдат много сериозни. Ако не се лекува, е възможно да доведе до инфаркт на миокарда или дори до сърдечна недостатъчност. Може да възникне и инсулт, а увреждането на бъбреците може да се развие до бъбречна недостатъчност, което да доведе до преждевременна смърт. 

Разбира се, всичко това може да бъде предотвратено много ефективно чрез навременно и целенасочено лечение. Ако нивото на натрий в кръвта е значително намалено, пациентът може да изпита проблеми като мускулни крампи, умора, прекомерно уриниране и сърдечна аритмия.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.