Въпреки че загубата на обоняние не е толкова тежко увреждане, колкото загубата на други сетива, като слух или зрение, това наистина може да притесни човека. Това е симптом на редица банални и сериозни заболявания, включително COVID-19. Какво се крие зад загубата на обоняние, как се лекува и защо определено не трябва да я подценявате?
Аносмията, както технически се нарича това явление, може да бъде предизвикана от много различни причини. Като цяло може да се определи като здравословно увреждане, което се характеризира със загуба на способността за възприемане на обонятелни усещания, т.е. миризми, като по този начин се ограничава нормалното функциониране на човек. Пациент, който е лишен напълно от тази способност, не може да разпознае дори най-силните аромати, включително миризмата на вредни вещества, които могат да застрашат живота му.
Защо обонянието е важно и как действа то
Докато днес значението на обонянието е леко пренебрегвано, в миналото това е било изключително важно усещане.
Миризмата ни дава информация за веществата, които се срещат в нашата среда. Обонянието е свързано с лимбичната система, поради което различните аромати имат различни ефекти върху нас. Например в лимбичната система инстинктът за самосъхранение се създава от миризмата. Всичко, което трябва да направите, е да помиришете дим или газ и инстинктивно да потърсите начин да избягате. Освен това за него се формира така наречената обонятелна памет, когато определени аромати могат например да ни напомнят за детския ни опит.
Здравият човек може да различи около 300 различни вида аромати, в зависимост от пола. Жените често са по-възприемчиви в това отношение и също така могат да разпознаят ароматите, които мъжът може да не успее да регистрира, споделя МедКонсулт.бг.
Причини за загуба на обоняние
Преди да стигнем до конкретни трудности, е необходимо да разделим загубата на миризма според нейния произход, на придобита и вродена.
- Придобитата обикновено е резултат от заболяване. Трудности могат да причинят, например, мозъчни тумори, които могат да причинят и загуба на вкус, появата на полипи и някои от неврологичните заболявания. Придобитата аносмия се развива и в резултат на изгаряния при вдишване на пари от различни вредни вещества. Може да се случи и след нараняване на черепа. Придобитата загуба на обоняние не винаги е постоянна, тъй като в някои случаи тя е и временен симптом, който е резултат от инфекциозно заболяване и изчезва сама след възстановяване. Обикновено върви ръка за ръка с тежък ринит или синузит;
- Вродената аносмия е аномалия, която е много рядка. Тя може да среща при недоносени бебета, при които все още не са развили обонятелни клетки или един от родителите вече е имал такъв проблем. Вродената аносмия също може да бъде наследствена.
COVID-19
В момента загубата на обоняние се свързва главно с COVID-19. Тя се проявява най-често при асимптоматични пациенти, т.е. при онези хора, които нямат други симптоми на заболяването. Разбира се, загубата на способността за усещане на миризми може да засегне и пациенти с леко, умерено и тежко протичане на болестта.
Учените все още не знаят защо настъпва това усложнение при хора, страдащи от COVID-19. Според тях обаче загубата на обоняние настъпва, когато коронавирусът зарази клетките, които поддържат невроните в носа. Те изведнъж стават уязвими и им липсва хранене, в резултат на което някои от тях изчезват и хората губят способността да възприемат миризми.
Връщането на усещането за миризми след излекуване от болестта е много индивидуален - при някои то се възвръща в рамките на няколко дни, при другите след седмици, дори месеци.
Полипи в носа
Полипите се образуват главно при хора, които страдат от алергии, или са претърпели продължително възпаление. Също така може да засегне лица, които страдат от хроничен синузит или пациенти с муковисцидоза и атопична екзема.
Въпреки че полипите са ясно видими, те понякога се разкриват само чрез рентгенова снимка на синусите или КТ.
Растежът определено не си струва да се подценява, защото не винаги трябва да са полипи, а например папиломи, т.е. доброкачествени тумори. Те могат да се превърнат в злокачествено заболяване, ако не се лекуват, разбра MedConsult.bg.
Болест на Паркинсон
Загубата на обоняние и болестта на Паркинсон, на пръв поглед не са свързани, но е точно обратното. Загубата на способността за разпознаване на миризми често е един от симптомите, който първо предупреждава за неврологичното заболяване. Според научните познания болестта на Паркинсон започва в нервните клетки, които осигуряват обонянието, след това патологичните промени преминават към стомаха и достигат по блуждаещия нерв до мозъка.
Болестта на Паркинсон засяга нервната система и се характеризира с нарушения на двигателната функция, причинени от смъртта на мозъчните клетки, необходими за пренос на информация между невроните. За съжаление в момента това е нелечима болест и единственото могат да бъдат облекчени симптомите.
Загубата на обоняние и болестта на Алцхаймер, която се характеризира с постепенни промени в мозъка, които водят до деменция, също имат много общи черти. Въпреки че не се говори много често за това, намалената способност или пълната загуба на възможността за разпознаване на различни миризми са сред най-честите симптоми на това заболяване. Според изследователите това се дължи на факта, че плаките, които запушват мозъчните клетки при болестта на Алцхаймер, могат да увредят обонятелния нерв в мозъка, преди да се появят други симптоми.
Други заболявани, които се проявяват чрез загубата на това сетиво са:
- рак на мозъка;
- епилепсия;
- шизофрения;
- множествена склероза;
- амиотрофична странична склероза;
- болест на Хънтингтън.
Разбира се, влошеното или напълно изчезнало обоняние не означава автоматично сериозно заболяване.
Диагностика и възвръщане на обонянието
Загубата на обоняние може да настъпи внезапно в резултат на вирусно заболяване или травма, но може и постепенно да ескалира. Диагнозата обикновено започва въз основа на информация от пациента. Лекарят обикновено се интересува от медицинската история на пациента. Например, той ще попита дали наскоро е имал някакви заболявания, наранявания на главата или лицето.
Той също така ще се интересува дали проблемът се е възникнал внезапно или се е появявал постепенно. Важна е и информацията за това дали има други симптоми.
След това самият преглед може да включва назална ендоскопия, която потвърждава или отхвърля обструктивни причини, като полипи или отоци, както и компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Пациентът може също да бъде помолен да извърши общ тест за миризма, за да се определи колко тежка е дисфункцията.
Лечението на аносмия винаги зависи от нейната причина и само в две трети от случаите с вирусен произход проблемите изчезват сами. Случаите, свързани с запушване на носа, като полипи или алергичен ринит, изискват лечение на основните причини. В случай на полипи или доброкачествени тумори, е необходимо тяхното хирургично отстраняване.
Тренировките на обонянието също играят важна роля по време на лечението, когато сетивото на пациента е изложено на набор от общи миризми всеки ден. В този случай някои билки също могат да помогнат и да ускорят връщането на изгубеното обоняние. Това са например евкалипт или мента.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
