В широката общественост депресията има повече значения, отколкото в медицината. Обикновено се използва за описание на състояние на летаргия, тъга, мъка, безпокойство. Но какво означават клинично депресията и депресивното разстройство? Как се лекуват и как ги различаваме от гореспоменатите емоционални състояния?
Депресията е клинично дефинирано психично разстройство, което психиатрите разпознават въз основа на симптомите и тяхната тежест. Симптомите се изразяват в:
- понижено настроение;
- намалена енергия;
- липса на концентрация;
- поява на негативни мисли и мирогледи;
- чувство за вина или за малоценност;
- тревожност;
- страх.
Видове депресия
В зависимост от тежестта на симптомите, депресията се разделя на лека степен (характеризираща се с наличието на симптоми до известна степен, но човек все още може да продължи с повечето си нормални дейности), на умерена степен (има повече симптоми и пациентът е вече е сериозно възпрепятстван в дейностите си, но винаги може да ходи на работа) и тежка форма на заболяването (по-голямата част от симптоми са налице и пациентът не може да функционира).
Но как да различим депресията от подобни, по-дълготрайни емоционални състояния като тъга, скръб и други? Изброените състояния могат да бъдат класифицирани като вид лека до умерена форма на заболяването. Ако тези състояния са свързани с определени загуби (например смърт на роднина), това разбира се се нарича траур, ако причината е прекомерно натоварване, говорим за преумора, но това е и по-лека форма на депресивно разстройство. Депресията може да бъде придружена и от тревожност, симптомите е възможно да бъдат смесени, може да се появи и меланхолия. Това важи особено за мъжете, при които заболяването се проявява повече чрез тъга, раздразнителност и склонност към консумация на психоактивни вещества, като алкохол.
Вътрешни и външни фактори за развитието на депресия
Риска от появата й се увеличава при наличието на няколко фактора. Някои от тях са външни, като влиянието на стресорите, докато други са вътрешни, тоест генетична предразположеност, но в действителност всички тези фактори са преплетени. Когато сме под остър стрес, механизмите за справяне с него се засилват, работим с повече енергия и търсим решения, борим се. Депресията, от друга страна, е по-скоро като хроничен стрес, който продължава дълго време и при който постепенно губим енергия, за да се борим с него. В Европа съществува международна класификация на болестите, която описва, че симптомите трябва да появяват почти всеки ден в продължение на поне две седмици, за да може да се говори за депресия.
Колкото по-дълго продължава едно депресивно настроение, толкова по-вероятно е то да стане хронично и да се повтори, споделя МедКонсулт.бг.
Антидепресанти или психотерапия за преодоляване на депресията
Психотерапията е достатъчна за по-леки форми на депресия, т.е. когато при пациента се проявяват симптоми, но те не му пречат при изпълнение на ежедневните му задачи и способността му да функционира. За да се проведе психотерапията, е необходимо да бъдете мотивирани, готови за промени и действия, за разговор и мислене за себе си. Психотерапията е много ефективна и когато има външна причина, която предизвиква заболяването, като проблеми в междуличностните отношения, загуба на близък човек или на работна позиция, и други.
Също така, при тежки форми на депресия, психотерапията се добавя към медикаментозното лечение с течение на времето. Проблемът при лечението е, че често не се постига пълно подобрение. Хората остават в частично депресивно настроение - в този случай те са в състояние да функционират, но не така, по както биха искали, или по начина, по който са го правили преди.
Как се извършва медикаментозно лечение
На първите етапи от лечението се предписва определена група антидепресанти, обикновено серотонинови антидепресанти. Необходимо е внимателно наблюдение на пациента през първия период на лечение. Преди да започне да действа лекарството ще минат няколко седмици. Следователно след четири до шест седмици лекарите определят дали е настъпил терапевтичен отговор. Ако не е настъпило подобрение, е необходимо да се увеличи дозата на антидепресанта или да се провери дали има някакви причини, поради които лекарството не действа. Ако дори повишената доза не постига очакваните резултати, тогава лекарството се заменя с друго.
При около 20% от пациентите антидепресантната терапия не работи и пациентите не реагират добре, разбра MedConsult.bg.
Съществуват и биологични форми на лечение. Една от тях е транскраниалната магнитна стимулация, при която се възбуждат определени точки в мозъка с електромагнитни импулси с цел стимулиране на тези части да работят по-усилено.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
