Бъбречната недостатъчност е хронично състояние, което също може да стане терминално. Независимо дали диализните лечения вече не помагат или пациентът съзнателно избира да ги спре, той и семейството му се оказват в сложна ситуация, която изисква комбинирана реакция – физическа, психическа и социална.
Какви са причините за бъбречна недостатъчност?
Функцията на бъбреците е да филтрират течности и разтворени вещества от кръвта и да ги отстраняват от тялото чрез урината. Нарушаването на тяхната функция може да доведе до натрупване на излишни течности и отпадни продукти в организма, да наруши баланса на основните минерали и да попречи на производството на витамин D и необходимите хормони. Намалената бъбречна функция е част от естествения процес на стареене на тялото, но има заболявания, които могат да ускорят и влошат процеса като сърдечна недостатъчност, диабет, хипертония, заболявания на имунната система или заболявания на самите бъбреци.
Какви са основните симптоми и как се диагностицира заболяването?
Човек, страдащ от хронична бъбречна недостатъчност, може да почувства:
- умора и слабост;
- загуба на апетит;
- задух;
- гадене и повръщане;
- влошаване при други състояния като диабет и сърдечна недостатъчност.
Изследванията на кръвта и урината ще разкрият, че бъбречната функция е намаляла значително и след това започва процес на диагностициране на проблема и оценка на неговата тежест: дали е вътре или извън бъбреците, дали може да бъде възстановена до частична или пълна функция, дали има лека или остра бъбречна недостатъчност и дали е необходима диализа. Понякога се взема проба от бъбрека, за да се установи причината за увреждането, научи medconsult.bg.
Как се лекува бъбречна недостатъчност?
Основното лечение е чрез диализа – изкуствен процес, който пречиства организма от отпадъчни продукти и излишни течности и ги извежда от кръвта. Обикновено пациентът трябва да идва болница за диализа два или три пъти седмично, но в недалечно бъдеще ще бъде възможно да се извършва процедурата у дома. По време на лечението в тялото се транспортират големи количества течност. Пациентът може да почувства дискомфорт, понижено кръвно налягане и слабост.
Но е важно да се изясни: това не е непременно крайна ситуация. Можете да живеете с диализа и да функционирате доста добре в продължение на много години. В някои случаи бъбреците се заменят с бъбречна трансплантация, елиминирайки необходимостта от диализа. Има пациенти, които се подпомагат от стриктно спазване на хранене и специални рецепти, които целят намаляване на нивото на креатинина в кръвта.
Кога бъбречната недостатъчност става терминална?
Има група пациенти, повечето от които в доста напреднала възраст, които не само не им помага, но и застрашават здравето им. В такъв случай медицинският персонал, заедно с пациента и неговото семейство, ще вземат решение за спиране на лечението.
Друга група са пациентите, които продължават да се подлагат на диализа, но поради влошаване на бъбречната недостатъчност или съпътстващи заболявания, лекуващият персонал осъзнава, че са стигнали до края на живота си.
Какви са възможностите за лечение на напреднало и терминално заболяване?
Прекратяването на диализата не означава, че краят е незабавен. Има случаи, при които продължителността на живота е била оценена на няколко месеца, но на практика пациентите са живели и година или година и половина. При неизлечимо болен пациент от бъбречна недостатъчност, палиативните грижи са относително интензивни: както по физикално ниво – независимо дали става дума за продължителна диализа, поддържане на баланса на захарта и солта, функционирането на системите, осигуряване на течности, намаляване на болката или лечение на съпътстващи заболявания, както и на социално-психологическо ниво. Много пъти основното усилие е пред семейството
Пациент с бъбреци, диагностициран с терминално състояние, има право на палиативни медицински грижи у дома. Целта на палиативните грижи е да намали страданието доколкото е възможно. Болният остава вкъщи, в познатата си и подкрепяща среда. Лечението включва чести посещения от лекар, медицински сестри и социален работник, които осигуряват цялостен отговор на всички нужди на пациента и членовете на семейството.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
