На 12 декември 2018 г., под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-ото Народно събрание се проведе кръгла маса на тема: „Психиатрията в България – предизвикателства и перспективи“.
Националният консултант по психиатрия проф. Дроздстой Стоянов представи на участниците във форума доклад на Европейската психиатрична асоциация (ЕПА) от началото на м. ноември 2018 г., който съдържа основни препоръки за психиатричното обслужване в България. Докладът е изготвен на база на наблюденията на експертите върху историята на психичноздравните услуги в България, правната рамка и икономическите показатели на страната ни, инфраструктурата и работната сила в тази област и с оценките на СЗО за психичноздравните услуги у нас. По време на визитата си представителите на ЕПА посетиха също Клиниката по психиатрия към УМБАЛ „Александровска“, Клиниката по психиатрия към МБАЛНП „Св. Наум“, Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“, Центъра за психично здраве „Никола Шипковенски“, Центъра за психично здраве – София област и Центъра за психосоциална рехабилитация „Слатина“.
В доклада се посочва, че сред проблемите и предизвикателствата в предоставянето на психичноздравни услуги в България са нарушаването на човешките права и неприемливите условия, разпокъсаните грижи и липсата на съвместно планиране и отчетност. Констатирани са финансови проблеми, както и проблеми, свързани с персонала. От ЕПА установяват също, че има липса на консенсус между заинтересованите страни, както и негативни обществени нагласи към промени в организацията на психичноздравните грижи, които се отчитат като добра причина необходимата промяна да бъде избягвана. В доклада се посочва още, че е налице маргинализация на психиатрията като медицинска специалност.
Според ЕПА трябва да се отделят 10% от бюджета за здравеопазване за психично здраве и да се увеличат заплатите на квалифицирания персонал, като същевременно се подобряват чрез обучения уменията и моралът на работещите в сферата
В своя доклад ЕПА препоръчва да се определи национален клиничен ръководител с изпълнителна оперативна отговорност и власт за вземане на решения за програмата за реформа, който да бъде избран съвместно от МЗ и Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и да докладва директно и на двамата министри. Експертите препоръчват още да се създаде национална работна група под председателството на националния клиничен ръководител, която да ръководи и изпълнява програмата за реформа.
В реформата успоредно с научните и професионалните организации трябва да се включат пациентските и семейните сдружения. Трябва да се осигурят различни, но еднакво хуманни и висококачествени среди за грижи за всички пациенти с психични заболявания, зависимости, умствено увреждане и съдебна психиатрия.
От ЕПА препоръчват и да се изпълняват национални планове за преодоляване на дискриминацията и подобряване на отношението към хората с психични заболявания, както и за подобряване на имиджа на психиатрите и всички работещи в областта на психичното здраве. Нужно е да се обърне внимание на подобряването обучението по психотерапия и психосоциални интервенции, както и значително да се увеличи броят на обучаваните във всички психиатрични специалности, включително детска и съдебна психиатрия.
Не на последно място е и извършването на перманентен мониторинг на напредъка в реформата на психичноздравните услуги в България. От ЕПА препоръчват да се определи метод, основан на доказателства, за измерване на качеството на услугите и резултатите от програмата (например продължителност на престоя, разходи за грижи, качество на обслужване) и на ниво пациент (например възстановяване, удовлетвореност, маркери за социално приобщаване).
Резултатите от доклада бяха обявени от националния консултант по психиатрия проф. Дроздстой Стоянов по време на кръглата маса „Психиатрията в България – предизвикателства и перспективи“, която се проведе вчера в парламента.
По време на дискусията стана ясно, че Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) стартира поредица от обучителни семинари за общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници от цялата страна. Сред темите са: психичното здраве като част от общественото здраве; депресия, тревожност и самоубийство; епидемиология на хроничните незаразни болести и др. Предвидено е и обучение за журналисти на тема „Извори и измерения на психиатричната стигма”. Семинарите са в рамките на проект „Повишаване на капацитета на специалистите от първичната здравна помощ в България за ранно откриване и превенция на психичноздравни проблеми”, подкрепен от СЗО с финансиране от Германия.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова посочи, че психиатричната помощ в България се нуждае от организационно и финансово укрепване, а решаването на натрупаните проблеми може да се постигне чрез обединяване усилията на отговорните институции, медицинските специалисти и неправителствените организации.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
