В България публичните средства от държавния бюджет се харчат без оценка на въздействието, което касае тяхната ефективност и ефикасност. Ситуацията е сходна и по отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в който здравноосигурителните разходи се увеличават с всяка следваща година, а заедно с тях се увеличават и исканията за допълнителни разходи. Това споделят специалистите на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), които са анализирали разходите на НЗОК за 4 групи лекарства – за диабет, рак, сърдечносъдови и ревматологични заболявания, за периода 2014-2016 г.
Според ЕКИП през 2016 г. над 2,5 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с оригинални лекарства, за които НЗОК е платила над 535 млн. лв. или 208 лв. на човек. В същото време близо 3,9 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с генерични медикаменти, за които НЗОК е платила близо 97 млн. лв. или 25 лв. на човек. От данните се вижда, че лечението с оригинални лекарства обхваща 1,5 пъти по-малко пациенти, но струва 5,5 пъти повече.
Според тях трябва да се обърне и специално внимание на достъпа до лекарствена помощ, за сърдечно-съдови заболявания. Те са една от водещите причини както за смъртност в страната, така и за предотвратимата смъртност в България. Предотвратимата смъртност в България през 2014 г. е на нива от 289 на 100 000 души население в сравнение със средно ниво за ЕС от 126 на 100 000 души население.
Средните нива на реимбурсиране на лекарствените продукти за сърдечно и мозъчно съдови заболявания е на ниво от около 33%, докато останалата част се доплаща от пациентите. Допълнително влошаващо обстоятелство е, че реалното реимбурсиране е още по-ниско , което увеличава финансовата тежест за пациентите.
Специалистите на ЕКИП препоръчват слдните оптимизации на разходите на НЗОК:
-Провеждане на широка информационна кампания от страна на Министерство на здравеопазването и подопечните му институции за ползата от употребата на генерични медикаменти сред населението, медицинските специалисти и фармацевтите.
- Поетапно повишаване на процента на реимбурсация на лекарствените продукти, касаещи лечението на заболявания на системата на кръвообращението (сърдечно и мозъчно-съдови).
-Забрана за прехвърляне на средства от лекарствените продукти за домашно лечение към другите пера в ЗБНЗОК с цел солидарен и целогодишен достъп до медикаменти за всички пациенти в България.
- Осигуряване на подходящи конкурентни, административни и регулаторни условия за предотвратяване на липса на лекарства за масови заболявания и животоспасяващи медикаменти.
-Реформа в механизма за ценово рефериране с цел осигуряване на достъпа до масови терапии и животоспасяващи медикаменти.
- Въвеждане на електронната рецепта до края на 2019 г. с цел навременен анализ на лекарствения пазар и проследяване за спазване на чл. 92, т. 4 от Закона за здравето, а именно: Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно диагностичните и терапевтичните алтернативи.
Всички предложения и цялото изследване на ЕКИП може да видите ТУК.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
