При възрастните тази болест се нарича болест на "целувката", а при децата - болест на галените деца.
Мононуклеозата е остро инфекциозно заболяване, което може да бъде причинено от вируса на Епщайн-Бар или от цитомегаловирус.
Medconsult.bg ще ви запознае с най-честите симптоми при това заболяване.
Чести симптоми на заболяването
- повишаване на температурата- продължава от 5 до 10 дни;
- увеличение на периферните лимфни възли, най-често шийните лимфни възли (размерът на грахово зърно или дори орех);
- увеличен черен дроб и далак;
- характерна промяна в общия клиничен анализ на кръвта: появата на атипични моноядрени клетки в кръвта;
- сух ринит-този симптом е по-характерен за детската мононуклеоза. В този случай се наблюдават нощно хъркане, подуване на клепачите и на лицето. В допълнение възпалението на лимфоидната тъкан на сливиците (тонзилит) .
В ранна възраст (до 3 години) най-често се наблюдава атипичният ход на мононуклеозата. Заболяването протича малосимптомно, като се наблюдава :
- умерено уголемяване на черния дроб и далака;
- умерено възпаление на задните шийни лимфни възли;
- могат да се появят различни кожни обриви. В този случай обривът няма ясен характер, появява се на различни части на тялото, най-често на лицето и гърдите.
Как протича заболяването
Тази болест е слабо заразна. Следователно, няма епидемия от мононуклеоза поради факта, че заболяването принадлежи към групата на херпесните инфекции. Вирусът не е устойчив в околната среда, така че инфекцията става само при близък контакт. Вирусната инфекция се осъществява по въздушно-капков път. Първите симптоми на заболяването могат да се проявят от няколко дни до няколко седмици седмици.
При пациенти с мононуклеоза могат да се наблюдават следните усложнения
- Имунна недостатъчност . Вирусите на мононуклеозата са лимфотропни, тоест увреждат клетките на лимфоидната тъкан – лимфоцитите. Лимфоидната система е пряко свързана с имунната система.
- Присъединяване на бактериална флора . При заразяване с вирус може да се присъедини вторична бактериална флора (стрептококова или стафилококова инфекция). В този случай е възможен гноен или фоликуларен тонзилит, отит, бронхит или пневмония.
- Засегнати чернодробни клетки . Това води до хепатит, причинен от вируса Епщайн-Бар.
Много рядко :
- Ако мононуклеозата се появи на фона на по-сериозно заболяване, свързано с имунодефицит (ХИВ, рак), възникват кръвни заболявания: анемия, намаляване на броя на тромбоцитите, изразени промени в кръвната формула и др .;
- изключително рядко децата със слаба имунна система могат да имат заболявания на централната нервна система;
- увеит - очно заболяване;
- разкъсване на далака.
Диагностика на мононуклеоза
Най-често симптомите на заболяването са изразени, което ви позволява да го идентифицирате по време на рутинен преглед. Тестовете ще помогнат за потвърждаване на предварителната диагноза:
- откриване на атипични моноядрени клетки в кръвта. В зависимост от тежестта на заболяването те могат да присъстват в количество от 5 до 50% или повече;
- увеличаване на броя на лимфоцитите и моноцитите;
- определяне на ELISA на антитела имуноглобулин M и G, които се появяват на вируса на Epstein-Barr и на цитомегаловирус по време на обостряне или по време на остър процес;
Лечение на мононуклеоза
Специалист може да предпише лечение, след като има предвид факторите, включващи възрастта и тежестта на заболяването, както и от това кои органи са засегнати.
Няма специално лекарство, което да побеждава вируса на мононуклеозата, затова се предписва симптоматично лечение. Антивирусните медикаменти се предписват само при много тежки заболявания. Има и група лекарства - кортикостероиди, които могат да бъдат предписани в кратък курс само при тежък ход на заболяването. При увеличаване на черния дроб и далака се предписва диета, в зависимост от тежестта на чернодробната лезия се предписват билкови хепатопротектори.
Проявлението на симптомите може да продължи 10 дни, а лечението на болестта също може да бъде удължено. След третиране на мононуклеоза обикновено се появява астенизация и е налице вторичен имунодефицит. Това означава, че децата след инфекциозна мононуклеоза с по-слаб имунитет са по-податливи на настинки. В този случай възстановяването на черния дроб и далака става много бавно. Остатъчните ефекти след мононуклеозата могат да продължат до шест месеца, докато завърши процесът на пълно възстановяване.
Внимание! Деца, при които промените в общия кръвен тест се съхраняват за дълго време, трябва да се наблюдават от хематолог.
Medconsult.bg обръща внимание, че ако болестта не бъде лекувана или лечението се проведе неправилно, децата могат да останат носители на вируса. Ако той циркулира в кръвта повече от 6 месеца, понякога може да се появи хроничен ход на инфекцията. Вирусът Epstein-Barr може да се засели в други органи, където да причини възпаление. Ето защо след лечението се препоръчва да се провери дали все ощеима наличие на вирус в кръвта.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
