Здравната каса ще има актюер отново след 21 г. , съобщи нейният управител проф. Петко Салчев
От 1 април ваксините срещу COVID-19 ще се произвеждат с код за верификация, а в имунизационните пунктове ще го дезактивират
Електронното здравеопазване трябва да подобри достъпа до здравни услуги, като постави пациента в центъра на системата и повиши ефективността й, смятат участниците в уебинара „Е-решения за по-добро здраве“, организиран от в-к „Капитал“. Сред основните теми бяха промените в здравната система, които произтичат от COVID-кризата, следващите стъпки в дигитализацията, примери за полезни приложения за лекари и пациенти и дигиталната сигурност на пациентите.
В приветствието си към участниците във форума проф. Асена Сербезова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, обобщи, че чрез дигитализацията ще постигнем подобрен достъп до здравни услуги, по-голямо овластяване на пациентите, по-голяма продължителност на грижата. „Дигитализацията ни дава възможност да управляваме заболяванията, както никога досега и точно към това трябва да се стремим – управление на заболяванията и по-добър, и по-дълъг живот на пациентите, а не към елементарни за света неща като електронната рецепта или електронните платформи за общуване и обучение, чиято роля не омаловажавам“, уточни проф. Сербезова. Тя изтъкна ролята и позицията на фармацевта, който може да подпомага експертно и пациентите, и лекарите.
Пациентът трябва да бъде приобщен, като бъде поставен в центъра на грижата и да бъде информиран.
Здравната каса е една от здравните администрации, в които дигитализацията стартира от самото й създаване. Сега НЗОК пренастройва всички работни процеси и системи, така че да постигне по-високо ниво на електронизация, информационни услуги, обмен и съхранение на данни, съобщи нейният управител проф. Петко Салчев. Той отбеляза, че България изостава много с въвеждането на телемедицинските системи.
Въвеждането на телемедицината ще позволи освобождаване на човешки ресурс, поясни проф. Салчев и даде пример: защо всяка болница трябва да има специалист по образна диагностика, след като от едно място може да се консултират няколко болници.
Практически опит с телемедицината сподели д-р Асен Меджидиев от УМБАЛСМ „Пирогов“, който представи възможностите за консултиране на деца чрез телемедицина по програмата „Детско здраве“ на спешната болница. Водят се разговори с кметствата детските градини и училищата в София да бъдат оборудвани със системи за телемедицина, което дава възможност за директна връзка със специалисти в „Пирогов“ при необходимост, съобщи д-р Меджидиев.
Телемедицината е на по-добро ниво след началото на пандемията от COVID-19 според лекарите
„64% от лекарите вече мислят, че телемедицината е на по-добро ниво след началото на пандемията от COVID-19, а 50% се чувстват по-уверени да предлагат телемедицина. Само 33% от лекарите обаче намират телемедицината за по-удобна от срещите лице в лице“, каза Константин Боев, директор „Дигитални и многоканални стратегии“ в Astelas Pharma. Има положителна тенденция в нагласите на лекарите към дигиталните технологии, но има и доста бариери от гледна точка на това, на какво ниво са тези технологии и от финансов аспект, допълни той.Здравната каса пренастройва всичките си системи, като целта е процесът да бъде финализиран до 2 месеца. Вече работят нови сървъри, усъвършенстват се комуникацията и обменът на данни с външни партньори. Все още не са разработени в пълна степен информационната услуга и предоставянето на информация към гражданите и външните партньори. Има забавяне в разработването на електронните протоколи за отпускане на скъпоструващо лечение. Предстои въвеждане на електронни здравни книжки. Работи се и по електронните статистики – изключително важни за работата на НЗОК и особено за нейните актюери. За пръв път от 21 г. касата ще има свой актюер и той трябва да разполага с пълен обем електронни справки, каза проф. Салчев.
Електронизацията на здравеопазването ще помогне, но не е панацея – тя не може да измести човека и необходимостта от вземане на решения от човека, обясни той. Според него бъдещето е изнасяне на услугата в общността, бързи услуги на място, болничен престой от максимум 2-3 дни при остри състояния и край на необоснования дълъг престой на пациента в болница.
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е първата здравна администрация, която предоставя пълно електронно обслужване и достъп до данни в отворен формат, каза неговият председател проф. д-р Николай Данчев. Съветът има значим принос в дигитализацията чрез функционалните възможностите на своята информационна система, за което е носител на множество, включително и европейски награди.
Експертът на БЛС по дигигални решения д-р Костадин Сотиров акцентира, че електронното здравеопазване е отдавна очаквано от лекари, пациенти, институции. „Информацията сега е разпиляна на различни места и това я прави недостъпна. Това налага тя да бъде обединена в единна база данни – националната здравно-информационна система, сърцевината на електронното здравеопазване“, каза Сотиров. Той изрази благодарност към всички, които работят по реализацията на системата.
Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители, отбеляза: „Пандемията безпощадно ни посочи къде изоставаме в областта на дигитализацията и ни принуди да се дигитализираме бързо и категорично. Напредъкът в дигиталната сфера в публичното здравеопазване е безпрецедентен. В началото на пътя сме, но сме тръгнали и е много важно да не се препънем, докато вървим. Всички подкрепяме дигитализацията, но тя трябва да стане по начин, който не само не влошава, но подобрява достъпа на пациентите до медицински услуги, лекарства и т.н. Като фармацевтична индустрия подкрепяме безрезервно този процес, ще помагаме, така че да се случи по възможно най-ефективния начин и административните пречки, които спъваха пациентите в предходните години, да намаляват.
Проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, представи възможностите на информационната система.
Тя е на високо технологично ниво и включва електронни публични регистри със свободен достъп за цените на лекарствените продукти, заплащани с публични и частни средства, уеб портал, мобилно предложение и др. Публичните регистри, включително Позитивният лекарствен списък, дават възможност да се осигури контрол върху административните услуги. Гарантира се и по-високо ниво на обслужване на бизнеса. Правителственият портал дава пълен достъп на гражданите до информация за цените на лекарствата. Има връзка с над 30 болници, които проследяват ефектите на иновативните лекарства. Необходимо е изграждането на национална система, която да свърже данните на проследяващите болници. Разработеното мобилно приложение е полезно за лекарите и пациентите и позволява да се провери пределната цена на лекарството през телефон, както и крайната цена в аптеката.
Нова функция на информационната система на съвета е генерирането на национален номер за идентификация на лекарствените продукти
За връзката между този номер и кода на продукта, който се отпечатва върху опаковката за целите на системата за верификация на лекарствата говори Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата. „Важно е да се впишем в международния обмен на данни, за да има свързаност на българските с европейските системи за лекарствата. Тази връзка се извършва чрез кода на продукта, който служи за верификация на национално и европейско ниво. „Първият елемент от кода ще бъде свързан с националния номер и това ще позволи двете системи да взаимодействат“, обясни Паунова.
Тя говори и за възможните фалшификации на лекарствата и особено на ваксините срещу COVID-19, за каквито предупреди Интерпол. Една от важните задачи на европейската система за верификация на лекарствата е предпазването от подобни фалшификации, каза Паунова. Системата за верификация ще обхване и ваксините срещу COVID-19 от 1 април – от тази дата трябва да има сериализация за партидите ваксини и те ще бъдат качени в системата за верификация. В пунктовете за имунизация те трябва да се дезактивират. За първите партиди ваксини е бил даден гратисен срок за верификация с цел по-бързи доставки.
Деян Прокопов, управител на „Гама консулт“, представи някои проблеми, констатирани в хода на опита на обединените компании „Гама консулт“, „Интер системс“ и СТЕМО да направят прототип на национална здравна информационна система. Решаването им е задължително условие, за да имаме пълноценно работеща система и въобще електронно здравеопазване, каза той. За 5 месеца екипът е изготвил бизнес анализ и е изработил прототип.
Сачин Сони, старши мениджър „Сегментен маркетинг“ в Equinix, говори за дигиталните болници като болниците на бъдещето и представи процеса на пълна дигитализация, извършен от определена болница.
Ивайло Стоянов, мениджър „Корпоративни клиенти“ в Hewlett Packard, разказа как високите технологии помагат за по-ефективни решения за дигитализацията на фармацията и здравеопазването. Той бе модератор на втория панел на уебинара, чийто фокус бе върху примери за приложения и дигитални решения за пациенти, лекари и фармацевти. Текущи разработки и насоки за развитие при електронното направление и онлайн достъпа на пациенти до здравни услуги представи инж. Михаил Калъчев, управител на SKYWEAR Group. Той очерта пропуски, противоречия и проблеми, които трябва да бъдат решени чрез нормативната уредба.
За интензивните промени в дигиталната комуникация във фармацията говори д-р Петър Велев, управител на „КредоУеб“. От традиционното предлагане на продукти в днешно време фармацията преминава към предлагане на услуги, обясни той.
Фокусът на третия панел бе върху правата на пациентите в дигиталната среда. Модераторът Мария Шаркова, управляващ съдружник в „Шаркова и партньори“, обясни защо правата на пациентите в електронното здравеопазване трябва първо да се регламентират нормативно и очерта някои рискове за дискриминация и нерегламентирано използване на лични данни.
По темата говори и д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“.
Как пациентите с репродуктивни проблеми се справят с конкретни казуси, породени от епидемичната обстановка, с помощта на дигитални решения, разказа Радина Велчева, председател на фондация „Искам бебе“. Организацията осигурява онлайн консултации на пациентите с техните лекари, когато срещите в лекарския кабинет са невъзможни, както и множество други дигитални решения.
За инфодемията като съпътстващ COVID-пандемията проблем говори д-р Александър Симидчиев, началник на Отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР. Основните й измерения са липсата на информация и дезинформацията, с която трябва да се справяме чрез обучение на обществото, каза той.
Цялото събитие може да бъде проследено тук:
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
