Лечебното звено разполага с методи за модерна диагностика и апаратура за терапевтично повлияване, съобщи началникът му проф. д-р Пенка Атанасова на брифинг по повод Световния ден за борба с тази диагноза
Средно около 70 пациенти с болестта на Алцхаймер лекува годишно Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив. Освен тях през лечебното звено за амбулаторни процедури преминават над 150 души с тази диагноза. Заради пандемията от КОВИД-19 потокът от тези пациенти е редуциран. От началото на годината в Клиниката са лекувани 35 пациенти с болестта на Алцхаймер и са проведени 78 амбулаторни процедури.
Данните съобщи началникът на клиниката проф. д-р Пенка Атанасова на брифинг по повод Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер – 21 септември.
„Хората обикновено слагат знак на равенство между „деменция“ и „Болест на Алцхаймер“, уточни проф. д-р Пенка Атанасова. Деменцията е синдром, свързан не само с нарушение в паметта, но и в когнитивните функции – внимание, концентрация, планиране на сложни задачи, ориентация в пространството и други. Впоследствие към тях се добавят поведенчески отклонения и затруднение в ежедневните дейности. Всичко това оказва негативно влияние върху социалния живот на индивида и го прави зависим от околните. Над 100 заболявания могат да протекат с дементен синдром Болестта на Алцхаймер е най-честата форма на деменция (60 до 70%), като следващата по честота е съдовата деменция. Разликите между тях са големи – както в причините, които ги предизвикват, така и в клиничния ход и дългосрочната прогноза, каза проф. д-р Пенка Атанасова.
Болестта на Алцхаймер започва коварно около 20 години преди проявата на очевидните проблеми с паметта. „При разгърната клинична картина можем само да забавим процеса. Единственият ни полезен ход е профилактиката и ранната диагностика“, заяви проф. д-р Пенка Атанасова. Тя е категорична, че усилията за добра умствена форма трябва да започнат още след 50-55 годишна възраст.
„В Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ диагностиката е на достойно ниво“, категорична е проф. д-р Пенка Атанасова. Лечебното звено разполага с необходимия невропсихологичен инструментариум, невроизобразяващи и лабораторни методи. Извършва се ликворологично изследване, което допринася за повишаване на диагностичната точност при оценка на вида на дементния синдром.
От 3 месеца Клиниката по нервни болести разполага с апаратура за лечебна репетитивна транскраниална магнитна стимулация. С нея вече са извършени лечебни процедури при 5 пациенти с болест на Алцхаймер, както и при здрави възрастни с цел когнитивна стимулация. „Засега имаме обнадеждаващи резултати“, каза проф. д-р Пенка Атанасова.
Лекарства с намаление диагностицираните с Болест на Алцхаймер пациенти получават 2 пъти годишно след амбулаторна процедура. При необходимост те се хоспитализират, за да се извърши евентуална корекция на терапията.
„Усложненията от КОВИД-19 при пациентите с болест на Алцхаймер са същите, като при останалите. Съществената разлика е, че деменцията е значително по-трудна за обгрижване от страна на персонала при хоспитализираните лица“, каза проф. д-р Пенка Атанасова. Тя добави, че от началото на пандемията през март 2020 г. до момента в клиниката са лекувани не повече от 5 пациенти с КОВИД-19 и болест на Алцхаймер и не се е стигнало до фатален изход.
Проф. д-р Пенка Атанасова посочи факторите и групите хора, които са застрашени от развиване на Болест на Алцхаймер. Генетичните форми представляват не повече от 1%. Най-същественият немодифицируем рисков фактор е напредналата възраст, категорична е проф. д-р Пенка Атанасова. След него се нарежда високото кръвно налягане. Рискови са групите на страдащите от захарен диабет и хиперлипидемия, на пушачите, на хората без физическа активност и на тези с ограничени социални контакти. „Рискът е най-висок при съчетаване на няколко от споменатите фактори“, заяви проф. д-р Пенка Атанасова.
Болестта на Алцхаймер е заболяване, от което страдат всички в семейството на пациента. „Наличието на наследственост не означава, че непременно децата на пациентите ще се разболеят. Даже при хората, които имат 15 пъти по-голям генетичен риск да развият Алцхаймерова болест, могат да занулят опасността с 40-минутни разходки в парка 4 дни седмично“, увери проф. д-р Пенка Атанасова. В допълнение тя препоръча висока социална ангажираност, строг контрол на съдовите рискови фактори, избягване на стреса и вредносттите, ефективна почивка и пълноценен сън.
За профилактика на Болестта на Алцхаймер се прилага комплексен подход. Той включва контрол на кръвното налягане, стойностите на кръвната захар, лошия холестерол. Полезно е да се практикува ежедневна физическа активност, съчетана с пълноценно и здравословно хранене. „Всички трябва да се стремим към социална ангажираност, тренировки на ума – творчески занимания, четене“, посъветва проф. д-р Пенка Атанасова. Някои дейности предпазват мозъка – свиренето на музикален инструмент, рисуването, четенето и др. Възрастта не е порок и не бива да ни отказва и лишава от новостите, като например нов софтуер на телефона или компютъра, нови познанства, контакти с нови хора, пътуване до нови места.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.