Въпреки че наскоро публикуваният Световен доклад за щастието е показал, че COVID-19 не е повлиял значително на психичното благосъстояние, ново проучване, изследващо около 49 000 възрастни от различни страни, представя различна и по-мрачна картина.
Световният доклад за щастието е публикувал доста изненадващи резултати по отношение на психичното здраве на хората по света в сянката на епидемията. От представените данни изглежда, че COVID-19 и последиците, които има върху психиката, икономиката и здравето, не са били в състояние да повлияят на щастието на хората. Новото проучване, което е изследвало психологическите ефекти от глобалната здравна криза, поставя под съмнение публикуваните данни и разкрива, че COVID-19 е довел до значително увеличение на степента на травматичност, тревожност и разстройства на настроението.
Проучването, което включва 49 000 възрастни от различни страни по света, разкрива, че около 57% от анкетираните са преживели психично страдание или травма, свързани с епидемията от COVID-19. Около една четвърт от участниците развиват признаци или повишен риск от разстройства на настроението и само около 40% се определят като успешни в сянката на здравната криза. Данните предполагат, че епидемията от COVID-19 вероятно ще доведе до дългосрочни психологически последици.
Изследователите са разработили анонимен инструмент за оценка, който им позволява да изследват емоционалните, социалните и когнитивните способности на субектите след появата на световен мащаб на COVID-19. Въпросникът се е състоял от 47 елемента, а резултатите от проучването варират от 100 до 200+, като отрицателният резултат предполага по-лошо психично здраве. Респондентите са класифицирани като:
- страдат от клиничен психичен проблем;
- изложени на риск от развитие на различни психични състояния;
- управляват психичните симптоми;
- успяват да контролират състоянието си;
- не проявяват никакви симптоми.
COVID-19 се е отразил най-лошо на младите хора
Настоящата оценка разгледа данните на близо 49 000 респонденти от началото на април до края на декември 2020 г. Група от около 2000 респонденти, отговорили на анкетата през 2019 г., служи за сравнение, информира MedConsult.bg.
Резултатът за психично здраве през 2020 г. е с 8% по-нисък в сравнение с постигнатото през 2019 г. в изследваните страни. Освен това делът на респондентите, попаднали в категорията на страдащите от клинични симптоми, се е увеличил от 14% през 2019 г. на 26% през 2020 г.
Гражданите на Сингапур са имали най-висок резултат в проучването, следвани от гражданите на САЩ. В другия край са били хора от Великобритания и Южна Африка, които са показали най-ниски резултати. Изследователите обаче отбелязват, че респондентите от англоговорящите страни, както и тези с безплатен достъп до интернет, не представляват непременно цялата страна, вероятно поради потока от информация, на който са изложени респондентите.
Влошаването на благосъстоянието поради COVID-19 е най-значително изразено в младата възрастова категория (на възраст между 18 и 24 години), където средният резултат е с 29% по-нисък в сравнение с този, постигнат при лица на възраст 65 и повече години. Всъщност около 70% от по-възрастните респонденти попадат в категориите за постигане на контрол над състояние си, в сравнение с едва 17% от по-младите респонденти, разбра МедКонсулт.бг.
Групи с най-висок риск
Най-лошо психично здраве в следствие на COVID-19 е установено сред тези с полова идентичност (които не се определят като мъже или жени). Сред тази популационна група около 50% са определени като имащи клиничен риск за психичен проблем поради епидемията от COVID-19 в сравнение с мъжете и жените заедно. Също така, участниците, страдащи от лош сън, не са имали адекватно социално взаимодействие, а също и тези, чието ниво на физическа активност е било ниско, са постигнали по-ниски резултати от теста (съответно 82,66,46 точки).
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
