Лечение на рак на жлъчния мехур

Какво е рак на жлъчния мехур

От заболяванията на жлъчната система най-често се среща ракът на жлъчния мехур.

В долната част на десния черен дроб се намира жлъчният мехур, които е малък орган с форма на круша. Той е съставен от три части:

• Фундус - това е разширеният край на жлъчния мехур, който е близо до коремната стена;
• Тяло - частта, която свързва мехура с черния дроб;
• Шийка - частта, която свързва жлъчния мехур с жлъчните канали.

Жлъчният мехур е зеленикава течност, която се отделя от черния дроб и тече през жлъчните пътища към червата. Основната функция на жлъчката в червата помага за усвояването на мазната храна.

След хранене тялото отделя хормон, наречен холецистокинин, който причинява свиване на спомагателния орган на храносмилателната система, което позволява на жлъчката да влезе в червата и да помогне на храносмилането и усвояването му.

В ранните си стадии ракът обикновено не причинява симптоми, така че повечето пациенти се диагностицират, когато болестта вече е напреднала.

Какви са рисковите фактори

• Камъни, кисти или полипи в жлъчния мехур;
• Възпаление на жлъчния мехур;
• Хроничен холецистит;
• Коремен тиф (тифус) - тежко заболяване на стомашно-чревния тракт;
• Затлъстяване;
• Наследственост.

Какви са симптомите

Обикновено няма ранни симптоми или има неясни признаци, които не се усещат. Има пациенти - но със сигурност не всички - които съобщават за следните симптоми:

• Болка в горната част на корема и гърба;
• Гадене, повръщане и загуба на тегло;
• Усещане за парене в стомаха.

Как се поставя диагноза

Неспецифичните симптоми допринасят за факта, че само около 50% от пациентите с това заболяване се диагностицират преди операцията. Половината от тях се диагностицират след като е бил отстранен засегнатия орган, мислейки, че имат камъни в жлъчката. В такива случаи ракът се диагностицира или по време на операцията (когато хирургът, който е планирал операция за отстраняване на камъни в жлъчката, а се е оказал раков растеж), или след нея (когато патологът, който изследва изрязания жлъчен мехур, открива раков тумор, който не се наблюдава).
Ето защо, когато се подозира рак, е важно да се направи цялостно мулти-екипно изследване, включващо специалисти от различни области (като рентгенолози, гастроентеролози, онколози и патолози), които се подпомагат от изброените по-долу тестове.

За да се изгради най-добрият план за лечение, специалистите трябва да се уверят че предполагаемото заболяване е правилното, информира МедКонсулт.бг. За целта трябва да бъдат направени следните тестове (всички или част от тях):

• Кръвни изследвания - високите нива на билирубин показват тумор, който блокира жлъчните пътища, а наличието на маркери CA 19-9 и CEA показва съществуването на раков растеж;
• ЯМР (магнитен резонанс) - той дава възможност за диагностициране на тумора и определяне на местоположението и степента на неговото разпространение;
• CT сканиране дава подробно и триизмерно изображение на органите на тялото, местоположението и разпространението на тумора;
• Ултразвук - основава се на звукови вълни и дава възможност за разграничаване между доброкачествен и злокачествен тумор;
• Специално ЯМР сканиране (наречено магнитна резонансна холангиопанкреатография) позволява да се наблюдават жлъчните канали и панкреаса фокусирано;
• Ендоскопски ултразвук - Оптично влакно, което се вкарва през устата и ултразвуковото насочване позволява да се определи степента на тумора. Той също така позволява биопсия;

• Биопсия - ако някой от тези тестове покаже, че вероятно е рак и особено, ако е в напреднал стадий, препоръчително е да се направи биопсия, за да се потвърди диагнозата. При биопсия се взема проба от туморната тъкан.

Кой не трябва да се оперира

• Пациенти, които имат метастази в черния дроб или друг орган, защото операцията може да влоши болестта им и да съкрати живота им;
• Пациенти с рак на жлъчния мехур, който е иззел основните кръвоносни съдове на черния дроб;
• Жълтеница, която се диагностицира преди процедурата, е важен предупредителен знак, тъй като при по-голямата част от тези пациенти, операцията не помага, а изостря тяхната болест.

Как се лекува

• Ако се открие доброкачествено образувание, като например полип, трябва да се следи, то да не се превърне в злокачествено;
• Ако се открие раков растеж, лечението обикновено включва комбинация от хирургия и химиотерапия;
• Хирургията е най-добрият начин за удължаване на живота на пациента, а в някои случаи дори пълно оздравяване.

Кои са основните операции

• Холецистектомия - това е операция, при която спомагателния орган на храносмилателната система се изрязва заедно с част от чернодробната тъкан (освен ако не е рак в най-ранния етап). Резултатите от операцията (които се изследват с помощта на патолог) определят колко обширна ще бъде тя: понякога се изисква обширна резекция, която включва жлъчните пътища, регионалните лимфни възли, обширните части на черния дроб и други органи, които са засегнати от тумора;

• Проста операция за отстраняване на засегнатия орган - когато ракът се открие рано, преди да се е разпространил, може да е достатъчна проста операция за отстраняване на засегнатия орган (без обширна резекция, както е описано по-горе). Степента на излекуване при тази операция е близо 90%;
• Лечение, чрез роботът Da Vinci - това е един от най-модерните хирургически роботи в света, който намалява следоперативната болка и съкращава времето за възстановяване, споделя MedConsult.bg. Проучванията показват, че роботизираните операции нанасят по-малко наранявания;
• Палиативно заобикаляне на тумора - това лечение е насочено към разрешаване на проблема, който води до дискомфорт или инвалидност. Палиативната операция може да облекчи болка, която не се влияе от други методи или медикаменти. Тази операция помага за намаляване на симптомите, но не влияе върху самото заболяване.

Какви са последващите лечения

• Повечето пациенти се изписват от болничното заведение около седмица след операцията;
• Поради естеството на процедурата, тя трябва да бъде последвана от стриктни хранителни навици, което включва прилагането на хранителни добавки.

Какви са усложненията и смъртността

• Смъртност : През 70-те години смъртността по време на операцията е била 20%. Днес коефициентът на смъртност в най-добрите болници в света е спаднал под 2%. Една от основните причини за намаляване на смъртността е опитът, който са натрупали хирурзите;
• Усложнения : Най-добрите болници в света съобщават за усложнения (след операция) от 20% до 30%. Този процент илюстрира необходимостта от лекари, които са специализирани в това заболяване. Разбира се имайте предвид, че обширната хирургия има по-голям шанс за усложнения от обикновената хирургия.

Това са възможните усложнения:

• Загуба на кръв;
• Изтичане на панкреатични сокове;
• Вътреабдоминална инфекция;
• Изтичане на жлъчни сокове;
• Стеснение в хирургичните връзки (стеноза при изпускането на жлъчните пътища към тънките черва).

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.