Хранопроводът (езофагус) е част от храносмилателния тракт. Това е еластична тръба с дължина 23-28 см, разположена от долната част на шията до прехода на гръдната кухина в коремната кухина. Използва се предимно за транспортиране на храна с помощта на така наречените перисталтични вълни (редовни контракции на стената на хранопровода, преместване на храната във вълнообразен модел).
Какво представляват туморите на хранопровода
Езофагусът е изграден от няколко вида клетки. Най-често срещаните видове са плоскоклетъчен карцином (възникващ от плоскоклетъчни клетки, покриващи вътрешната част на хранопровода) и аденокарцином (възникващ от жлези в стената на езофагуса), но разбира се има и смесени видове. Всяка част може да бъде засегната, но най-често средната и долната трета, споделя МедКонсулт.бг.
Езофагеален тумор може да се разпространи по няколко начина:
- чрез нарастване през стената на хранопровода (в този случай може да засегне околните структури като дихателните пътища, стомаха, големите съдове и нервите, които заобикалят хранопровода);
- чрез освобождаване на клетки в лимфата, която ги отвежда до най-близката лимфна система, която чрез кръвта ги транспортира до по-отдалечени органи.
В зависимост от вида на тумора е възможно да се прецени в кои органи е най-вероятно да метастазира. При рак на хранопровода това са предимно белите дробове и черния дроб, по-рядко мозъкът и костите.
Какви са симптомите на рак на хранопровода
Ракът обикновено не създава никакви проблеми в ранните стадии на заболяването. Този факт обикновено е причината за откриването му във вече напреднал стадий, а лечение вече е доста проблематично.
Симптомите започват да се проявяват едва когато туморът достигне определен размер. Най-често срещаните включват:
- проблеми при преглъщането;
- чувство на ситост;
- парене и натиск зад гръдната кост;
- гадене;
- липса на апетит;
- загуба на тегло;
- обща слабост;
- затруднено дишане (когато туморът прерасне в дихателната тръба);
- дрезгавост (когато е засегнат нервът, инервиращ гласната струна).
Нито един от тези симптоми обаче не е специфичен за рака и може да се появи при други заболявания.
Как се диагностицира рак на хранопровода
За да определи точната причина за проблемите на пациента, лекарят трябва да получи подробна информация за общото му здравословно състояние и да го прегледа задълбочено. На този етап сътрудничеството на пациентите е изключително важно. Най-често използваните методи са:
- Рентгеново изследване на хранопровода с помощта на контрастен агент, което ще позволи откриването на нередности във вътрешната стена на езофагуса;
- Езофагоскопията е вид ендоскопско изследване, състоящо се от поставяне на тънка гъвкава тръба (ендоскоп) през устата, която изследва вътрешността на хранопровода с помощта на малка камера в края на устройството, която предава изображението на телевизионен екран;
- Ендосонографията се състои във въвеждането на устройство с ултразвукова сонда, която позволява да се оцени езофагеалната стена в нейната цялост. Изследването позволява да се диагностицират процеси, които са разположени вътре в стената на езофагуса;
- КТ на гръдния кош е изследване, основано на подобен принцип като рентгеновата снимка, но позволява да се направи поредица от изображения (отделни секции на гръдния кош), които в крайна сметка ще осигурят добра пространствена ориентация, включително оценка на връзката на тумора с околните структури.
Как се определя степента на рака (стадирането)
Ако лекарят диагностицира рак при пациент (т.е. хистологията е положителна), е необходимо да се извърши допълнително изследване, за да се определи точната степен на развитие на заболяването, особено за откриване на възможни метастази. Поради факта, че този вид рак често засяга белите дробове и черния дроб, лекарите също изследват тези органи, обикновено с помощта на CT или ултразвук. В случай на подозрение за костни метастази, лекарят посочва така наречената сцинтиграфия (изследване с помощта на радионуклиди).
От какво зависи лечението на рак на хранопровода
Както вече споменахме, методът на лечение зависи главно от степента на заболяването (размера на самия тумор и участието на други структури).
Основните методи за лечение на тумори на хранопровода са хирургия, лъчетерапия и химиотерапия , като лекарите обикновено ги прилагат едновременно.
- Хирургията е най-често срещаният метод за лечение на повечето видове рак. Операцията, която пациентите обикновено претърпяват, се нарича езофагектомия, което означава отстраняване на тумора със съседните хранопровод, лимфни възли и околните тъкани, които също могат да бъдат засегнати. След това останалата част на хранопровода е свързана със стомаха. Ако туморът вече е толкова напреднал, че не може да бъде отстранен, се извършват така наречените байпас операции, при които хирурзите създават напълно нов път за храна, който заобикаля тумора. В някои случаи хирургът се приближава към поставянето на така наречения стент, който представлява телена тръба, която се разширява след въвеждането в мястото на тумора, притискайки го по-близо до стената на езофагуса, позволявайки на хранителния път да премине отново;
- Лъчетерапията е метод за лечение на рак, основан на разрушителните ефекти на йонизиращото лъчение върху туморните клетки. Недостатъкът на този метод (както и на операцията) е само неговият локален ефект (действащ само на мястото на облъчване). Може да се използва предоперативно, за да се намали размерът на тумора и следоперативно за унищожаване на останалите туморни клетки. Често се използва като самостоятелен метод при пациенти, които не могат да бъдат оперирани, независимо дали при значително напреднал рак или при сериозни съпътстващи заболявания. Понякога лъчетерапията се използва и за премахване на болка или други симптоми на заболяването. Лечението се провежда в така наречените фракции (пациентът ходи на облъчване всеки делничен ден), в продължение на 5-6 седмици. В случай на сериозни усложнения по време на лечението, лекарят може да обмисли прекратяване на лъчетерапията, научи MedConsult.bg;
- Химиотерапията е метод за лечение, при който се използват лекарства (цитостатици) за унищожаване на рака. Видът на използвания цитостатик зависи от вида на рака. Предимството на този метод на лечение е действието върху всички туморни клетки в тялото, където и да се намират (т.е. в сравнение с предишните методи, той не работи само на едно място), така че се използва главно в случаите на разпространение на болестта в други органи. Цитостатиците могат да се използват самостоятелно. Те се дават в така наречените цикли, където дните на химиотерапия и дни без лечение се редуват. Времето между отделните цикли обикновено продължава 2-4 седмици (в зависимост от вида на използвания режим), но е необходимо да се подчертае, че интервалите на отделните цикли са избрани така, че дори в дни без приложението на лекарството, химиотерапията все още действа в организма и по този начин пациентът се лекува постоянно. При рак на хранопровода, химиотерапията често се прилага едновременно с лъчетерапия.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
