Мозъчен тумор - видове, рискови фактори, симптоми, лечение

Мозъчният тумор е резултат от анормален растеж на мозъчните клетки. Въпреки че може да засегне хора от всички възрастови групи, най-често се развива при над 60 години или, обратно, при деца под 5-годишна възраст. Въпреки че не е един от най-срещаните видове рак, той може да бъде много агресивен. Появява се малко по-често като метастази на продължаващо онкологично заболяване.

Туморът на мозъка се определя като анормален или неконтролируем растеж на мозъчни клетки. Тези получени образувания могат да бъдат злокачествени или доброкачествени. Тъй като мозъкът се съхранява в черепа, ракът няма къде да расте и с увеличаването си потиска околните тъкани, което може да ги увреди трайно.

Видове мозъчни тумори

В допълнение към това дали става дума за злокачествено или доброкачествено образувание, лекарите разграничават и произхода на тумора. Нарастването, което се случва директно в мозъка, се нарича първичен мозъчен тумор, но в случай на злокачествени структури могат да възникнат и така наречените метастази, което с други думи означава, че раковите клетки са се разпространили в мозъка от друга, засегната преди това област, като белите дробове или гърдите. Мозъчните туморни образувания са допълнително разделени на две основни групи, а именно глиоми и други тумори.

Глиоми

Около 46% от всички първични тумори принадлежат към категорията глиоми, т.е. туморни клетки, които растат директно от глиални клетки (поддържащи клетки на неврони). Повечето от тях са злокачествени, с преживяемост между 6 месеца и 5 до 7 години. Традиционно глиомите се срещат в мозъчните полукълба, но могат да засегнат и други области, главно зрителния нерв, мозъчния ствол и при децата малкия мозък. Поради факта, че има няколко вида глиални клетки, те са разделени на няколко групи.

• астроцитоми - това е най-често срещаният вид глиома. Астроцитомът може да се появи във всяка част на централната нервна система и лечението му обикновено включва операция, в случай на висока степен на злокачествено заболяване обикновено също химиотерапия и лъчетерапия;
• мултиформен глиобластом - освен че съдържа туморни клетки, които са много агресивни, той също има способността да прониква в околните тъкани много бързо. Обикновено времето за оцеляване е около 1 година. Това е един от най-често срещаните тумори от първичен тип при възрастни, но може да се появи и при деца. Обикновено се лекуват с операция, последвана от облъчване, което може да се комбинира с химиотерапия;
• глиом на мозъчния ствол - развива се често при деца на възраст от 3 до 10 години. Глиомът на мозъчния ствол включва както астроцитоми от най-нисък клас, така и бързо нарастващия мултиформен глиобластом. Това обикновено са опасни мозъчни тумори с много дълъг период на ремисия. Хирургията обикновено не се използва за лечение на този вид. Мозъчният ствол е много уязвим. За намаляване на симптомите се използва лъчетерапия, която също помага да се удължи времето за оцеляване;
• олигодендроглиом - олигодендроглиомът има относително ниска честота, което представлява около 5% от всички глиоми. Среща се главно при млади хора, при които често атакува областта между мозъчните полукълба. Лечението зависи от степента на злокачествено заболяване. В случай на ниска степен, туморите се лекуват хирургично, в случай на висока злокачественост, хирургичното лечение се комбинира с последваща радиация и химиотерапия;
• епендимом - според статистиката епендимомът се среща най-често при 5-годишни, а след това при 34-годишни пациенти, което представлява около 10% от тумори в детска възраст. При възрастни заболеваемостта е два пъти по-ниска. Добрата новина е, че повечето от тези тумори не са злокачествени. Епендимомът обикновено се лекува с лъчетерапия, но някои от тях изискват пълно хирургично отстраняване.

Други тумори

• медулобластоми - туморният растеж обикновено започва в най-ниската част на мозъка, т.е. в малкия мозък, откъдето раковите клетки могат да се разпространят в гръбначния мозък или други части на тялото. Въпреки че това са бързо растящи ракови образувания, те са много чувствителни към лъчетерапия и химиотерапия. Разбира се, могат да бъдат лекувани и хирургично;
• менингиоми - съставляват около 27% от всички първични тумори в мозъка особено при жените. Въпреки че обикновено са доброкачествени, те могат директно да застрашат живота на пациента, тъй като потискат околната мозъчна тъкан, докато растат. Темпът на растеж на менингиомите е много индивидуален. Докато някои растат бавно, други могат да растат по-бързо или да имат само периоди на бърз растеж. Връщането на болестта е много непредсказуемо в този случай. Следователно редовните медицински прегледи са в основата на превенцията;
• шваноми - обикновено са доброкачествени и, ако е възможно, се отстраняват хирургично. Този вид засяга главно VIII черепномозъчен нерв, който съдържа клетки, важни за баланса и слуха. Шваномите могат да растат от едната или от двете страни на мозъка.

Симптоми на мозъчен тумор

Както бе посочено по-горе, независимо дали става дума за злокачествено или доброкачествено образувание, ако се намира на мозъка, то представлява значителна опасност за пациента, тъй като с нарастването си потиска околните тъкани. Тогава симптомите са резултат от този натиск и в зависимост от местоположението на мозъчния тумор, проявите могат да бъдат различни. Въпреки че заболяването може да бъде потвърдено само с подходяща медицинска диагноза, има симптоми, които биха предизвикали подозрение. Такива са:

• повръщане;
• припадъци (без предишни случаи);
• загуба на слуха;
• проблеми с говора, заекване;
• трудно преглъщане;
• намалена преценка;
• затруднено изразяване;
• слабост;
• летаргия;
• намалено обоняние;
• неконтролируемо или нефункционално движение, треперене;
• загуба на менструация;
• парализа на мускулите на лицето;
• объркване, необичайно поведение;
• краткотраен спиране на дишането;
• намалена чувствителност или слабост на някои части на тялото.

Рискови фактори за появата на заболяването

Както при другите видове рак, механизмите за задействане не са известни при мозъчните тумори. Сигурното обаче е, че наследствеността играе роля. Според статистиката около 5% от случаите са генетично обусловени. Според експерти радиоактивното излъчване и някои химикали и вируси също имат отрицателен ефект. И тъй като ракът е едно от така наречените заболявания на цивилизацията, нездравословният начин на живот също може да повлияе на неговото развитие.

Диагностика на онкологичното заболяване

Пациентите обикновено се подлагат на ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография, което позволява на лекаря да види анатомичен изглед на мозъка с неговите вътрешни структури. В някои от случаите са необходими и други методи за диагностика, за да се извърши по-добро характеризиране, като скоростта на туморен растеж, неговата относителна стабилност и агресивността на проникване в околните тъкани. Въз основа на тези изследвания впоследствие се определя оптималният метод на лечение, споделя МедКонсулт.бг.

Ако не е възможно да се определи диагнозата директно от гореспоменатите изследвания, лекарят прибягва до туморна биопсия. По-специално, видът на клетките, които съставляват тумора, и скоростта, с която те растат, играят важна роля за определяне на прогнозата.

Методи за лечение

Тъй като туморите разрушават мозъчната тъкан, докато растат, те трябва да бъдат лекувани възможно най-скоро. Следните методи се прилагат най-често:

• хирургично отстраняване;
• лъчетерапия;
• брахитерапия;
• химиотерапия;
• комбиниране на лъчетерапия и химиотерапия;
• радиохирургия.

Странични ефекти от лечението

Недостатъците на различните методи е, че те могат да причинят редица странични ефекти. В някои случаи се появяват веднага, друг път възникват чак през следващите няколко дни или дори седмици. Тежестта на страничните ефекти върви ръка за ръка с количеството дозирано лекарство или продължителността на самото лечение, разбра MedConsult.bg.

Ремисия при рак на дебелото черво.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.