Ракът на белия дроб е най-често срещан при мъжете и вторият по честота при жените след рака на гърдата и най-често се свързва с тютюнопушенето. Смъртността от заболяването е висока и се дължи основно на късно диагностициране.
Ракът на белия дроб е грубо разделен на две основни групи, които се различават по своята клетъчна характеристика:
1. Дребноклетъчен рак на белия дроб, който представлява около 20 процента от всички онкоболни пациенти.
2. Недребноклетъчен рак на белия дроб – представлява около 80% от всички злокачествени заболявания.
Болестите, включени в първата група, не са операбилни и се лекуват по други начини. Много белодробни ракови заболявания от втория вид също са неоперабилни, тъй като до момента на откриване на тумора болестта се е разпространила извън белите дробове и няма смисъл от операция. Само 20% от раковите заболявания се отстраняват по време на диагностицирането.
Хирургична операция и лечение при рак на белия дроб
В случаите, когато са диагностицирани белодробни тумори от 2-ри тип, които все още не са се разпространили, те могат да бъдат отстранени хирургично. Хирургичната операция на рак на белия дроб включва: Резекция на лезията, когато е заобиколена от здрава белодробна тъкан, за да се осигури максимално отстраняване на лезията, за предотвратяване на локален рецидив.
Степента на резекцията се определя в резултат на естеството и местоположението на тумора:
- отстраняване на малка част - операция, която понякога се извършва за диагностични цели, когато това не е сигурно и сред пациенти, чиито бели дробове не функционират правилно и съществува риск по-широката хирургична резекция да наруши сериозно дихателния им капацитет.
- Резекция на лоб – отстраняване на част от белия дроб се извършва с цел предотвратяване на локален рецидив.
- Резекция на ц елия бял дроб - Отстраняване, когато става въпрос за тумори, които проникват извън границата на лоба или са близо до големите кръвоносни съдове на белия дроб.
При традиционния метод е обичайно гръдният кош да се отваря чрез изрязване и създаване на отвор между ребрата за поставяне на прибиращото устройство, един вид обърнати скоби между ребрата, с цел разширяване на междуребрието и отваряне на гръдния кош, като по този начин се позволява хирургът да достигне до заразената област. Дължината на разреза е около 15 до 20 см. Този разрез се нарича торакотомия. Широчината на интеркосталното пространство е около 1,5 см и следователно необходимата резекция на тумора не може да се извърши през него и трябва да се разшири мястото. При подготовката за тази процедура е необходимо да се изрежат меките тъкани и мускулите на гръдния кош.
Това причинява значителна болка в ребрата, понякога дори в продължение на няколко месеца след операцията, поради непрекъснатия натиск на хирургическия инструмент върху нервите, разположени под ребрата, по време на разширяване на интеркосталното пространство.
Интензивната болка сред някои от пациентите, подложени на този вид операция, също се отразява негативно върху ефективността на дишането им, като в резултат се увеличава честотата на усложненията след операцията.
Поради тези причини е разработен нов, минимално инвазивен метод за операция за отстраняване на здрави тумори, който в повечето случаи е подходящ за болните.
Белодробна операция с минимално инвазивен метод
При метода на видео-асистираната торакоскопска хирургия (VATS) се извършват минимално инвазивни операции с помощта на камери и специално оборудване, благодарение на което се правят само три или четири малки разреза, през които се извършва цялата операция.
За камерата (торакоскоп) се прави един разрез с размер около пет милиметра. Като работни отвори се използват допълнителни разрези с размер около два см. Лезията е отстранена в специална торбичка, за да се предотврати възможно разпръскване на злокачествени клетки.
Този метод е въведен като терапевтичен вариант при рак на белия дроб още в края на 20-ти век, но едва през последните години се наблюдава увеличаване на прилагането му поради съобщения за много успехи в областта.
Освен това отстраняването на лимфни възли, за да се определи степента на метастатично разсейване, е неразделна част от минимално инвазивната хирургия и се извършва със същата степен на успех, както при „отворената“ хирургия. Като цяло извършването на лобектомия с помощта на тороскопския метод е една и съща по отношение на етапите на операцията и начина, по който се третира тъканта. Хирургията се използва и като средство за отстраняване на метастази и диагностициране на белодробни и медиални находки (средната част на гръдния кош), в допълнение към лечението на първични белодробни тумори.
Обратно към рутинния живот
Предимството на ендоскопската хирургия е, че значително намалява болката. Още след операцията сред пациентите се забелязва, че дишат по-дълбоко, като по този начин намаляват шанса за развитие на респираторни усложнения, особено пневмония. Те движат ръцете си по-свободно, по-малко се оплакват от болка и в резултат приемат по-малко болкоуспокояващи. Времето, прекарано в отделението, е по-кратко и времето за възстановяване е по-бързо, както и връщане към рутинен живот и активност, научи medconsult.bg.
Наскоро бяха публикувани проучвания, които показват намаляване на смъртността от рак на белия дроб поради намаляване на болката, което води до повишаване на отговора на пациентите към продължаване на химио и лъчетерапия.
Проучване, публикувано от група лекари от Медицински център Mount Sinai в Ню Йорк, изследва безопасността и приложимостта на тази хирургична техника. Проучването включва 180 пациенти, претърпели белодробна резекция по този метод. След 106 операции, преживяемостта е средно около 14 месеца - 97% през първата година, 86% през втората година и 72% през третата година след операцията. Тези данни показват, че има връщане към по-бърза рутина при минимално инвазивния хирургичен метод.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
