Анкилозиращият спондилит е хронично възпалително заболяване на гръбначния стълб и ставите с прогресивно ограничаване на движението. Първите прояви са под формата на болка и скованост и се появяват първо в лумбалния гръбначен стълб, а след това се разпространяват нагоре по гръбнака. С течение на времето се образува патологична кифоза на гръдния кош. Обхватът на движение на ставите постепенно се ограничава, гръбначният стълб става неподвижен. Патологията се диагностицира, като се вземат предвид клиничните симптоми, КТ, ЯМР и лабораторни изследвания. Лечение се провежда чрез лекарствена терапия, лечебна физкултура, физиотерапия.
Статистика за анкилозиращия спондилит
МедКонсулт.бг разбра, че според проучванията заболяването се открива при 0,3% хората, като често засяга мъже на възраст от 15 до 30 години. Жените боледуват 9 пъти по-рядко от мъжете.
Причините за анкилозиращ спондилит
Причините за развитието на болестта не са напълно изяснени. Според много изследователи основната причина за развитието й е повишената агресия на имунните клетки във връзка с тъканите на собствените им връзки. Заболяването се развива при хора с наследствена предразположеност. Хората, страдащи от анкилозиращ спондилит, са носители на специфичен антиген (HLA-B27), което причинява промяна в имунната система.
Началната точка в развитието на болестта може да бъде промяна в имунния статус в резултат на хипотермия, остра или хронична инфекциозна болест. Анкилозиращ спондилит може да бъде предизвикан от травма на гръбначния стълб или таза, като рискови фактори при развитието й са хормонални нарушения, инфекциозни алергични заболявания, хронично възпаление на червата и урогениталните органи.
Патогенеза
Между прешлените има еластични междупрешленни дискове, осигуряващи подвижност на гръбначния стълб. На гърба, предната и страничната повърхност на гръбначния стълб са дълги плътни връзки, които правят гръбначния стълб по-стабилен. Всеки прешлен има четири процеса - два горни и два долни. Процесите на съседните прешлени са взаимосвързани от подвижни стави.
При анкилозиращ спондилит, в резултат на постоянна агресия на имунните клетки, се появява хроничен възпалителен процес в тъканта на ставите, връзките и междупрешленните дискове. Постепенно еластичните структури на съединителната тъкан се заменят с твърда костна тъкан, а гръбначният стълб губи подвижност. Имунните клетки при анкилозиращ спондилит атакуват не само гръбначния стълб. Големите стави могат да страдат. По-често заболяването засяга подвижна връзка между костите на долните крайници. В някои случаи възпалителният процес се развива в сърцето, белите дробове, бъбреците и пикочните пътища, информира MedConsult.bg.
Класификация
В зависимост от първичното увреждане на органите и системите в ревматологията, травматологията и ортопедията се разграничават следните форми на анкилозиращ спондилит:
- централна форма - засегнат е само гръбначният стълб. Разграничават се два вида централна форма на заболяването: първата е придружена от кифоза на гръдния кош и хиперлордоза на шийния отдел на гръбначния стълб, а при
- втората гърбът става прав, като дъска.
- ризомиелична форма - увреждането на гръбначния стълб е придружено от промени в тазобедрената и раменната.
- периферна форма - заболяването засяга гръбначния стълб и периферните стави (глезен, коляно, лакът).
- скандинавска форма - по клинични прояви прилича на началните етапи на ревматоиден артрит. Засягат се малки стави на ръцете, но не се наблюдава деформация и разрушаване.
Някои изследователи допълнително подчертават висцералната форма на анкилозиращия спондилит, при която увреждането на ставите и гръбначния стълб е придружено от промени във вътрешните органи (сърце, бъбреци, очи, аорта, пикочни пътища и др.).
Симптоми на анкилозиращ спондилит
Заболяването започва постепенно. Някои пациенти отбелязват, че в продължение на няколко месеца или дори години преди началото на заболяването са изпитвали постоянна слабост, сънливост, раздразнителност, слаби болки в ставите и мускулите. През този период симптомите са толкова слаби, че пациентите не се консултират с лекар. Понякога предвестник на анкилозиращия спондилит е персистираща, слабо лечима очна лезия (еписклерит, ирит, иридоциклит).
Характерен ранен симптом на анкилозиращия спондилит е болка и усещане за скованост в лумбалния гръбначен стълб. Симптомите се появяват през нощта, засилват се сутрин, намаляват след горещ душ и раздвижване. През деня болката и сковаността се появяват в състояние на покой, изчезват или намаляват при движение.
Постепенно болката се разпространява нагоре по гръбнака. Физиологичните извивки на гръбначния стълб са изгладени. Образува се патологична кифоза (изразено наклоняване) на гръдния кош. В резултат на възпаление в междупрешленните стави и връзките на гръбначния стълб се появява постоянно напрежение на мускулите на гърба.
В късните стадии на анкилозиращия спондилит ставите на прешлените се сливат. Образуват се междупрешленните костни "мостове", ясно видими на рентгенови снимки. Промените в гръбначния стълб се развиват бавно през няколко години. Периодите на обостряния се редуват с повече или по-малко продължителни ремисии.
Често един от първите клинично значими симптоми на анкилозиращ спондилит е сакроилеит (възпаление на ставите на сакрума). Пациентът се смущава от болка в дълбочината на задните части, понякога се простира до ингвиналната област и горната част на бедрата. Често тази болка се счита за признак на възпаление на седалищния нерв, дискова херния или радикулит. Болката в големите стави се появява при около половината от пациентите. Усещането за скованост и болка в ставите е по-изразено сутрин. Малките стави се засягат по-рядко.
В приблизително 30% от заболелите са придружени от проблеми с очите и вътрешните органи. Увреждане на сърдечната тъкан ( миокардит , понякога в резултат на възпаление се образува сърдечно заболяване ), аорта, бели дробове, бъбреци и пикочните пътища. При анкилозиращ спондилит често се засягат очните тъкани, развива се ирит, иридоциклит или увеит.
Диагностика
Анкилозиращ спондилит се диагностицира въз основа на преглед, медицинска анамнеза и данни от допълнителни изследвания. Пациентът се нуждае от консултация с ортопед и невролог. Правят се рентгенова снимка, ЯМР и компютърна томография на гръбначния стълб. Според резултатите от общ кръвен тест се открива увеличение на средното утаяване на еритроцитите. При съмнителни случаи се прави специален анализ за откриване на антигена HLA-B27.
Болестта на Бехтерев трябва да се разграничава от заболявания на гръбначния стълб с дегенеративен характер - спондилоза и остеохондроза. Анкилозиращият спондилит най-често засяга младите мъже, докато другите заболявания обикновено се развиват в по-напреднала възраст. Те се характеризират с повишена болка вечер и след физическо натоварване.
Скорост на утаяване на еритроцитите не се увеличава при изкривявания с дегенеративен характер, специфични промени в рентгенографията на гръбначния стълб не се откриват.
Скандинавската форма на анкилозиращ спондилит (първичната лезия на малките стави) трябва да се диференцира от ревматоиден артрит. За разлика от анкилозиращия спондилит, ревматоидният артрит обикновено засяга жените. При болестта на Бехтерев симетрично увреждане на ставите практически не се наблюдава. Пациентите нямат подкожни ревматоидни възли, при кръвен тест ревматоидният фактор се открива в 3-15% от случаите (при пациенти с ревматоиден артрит - в 80% от случаите).
Лечение на анкилозиращ спондилит
Терапията е сложна и дълга. Необходимо е да се наблюдава приемственост на всички етапи на лечение: болница (отделение по травматология) - клиника - санаториум. Използват се глюкокортикоиди и нестероидни противовъзпалителни средства. При тежко лечение се предписват имуносупресори. Важна роля в лечението оказват начин на живот и специални физически упражнения.
Програмата за терапевтична гимнастика се съставя индивидуално. Упражненията трябва да се изпълняват ежедневно. За да се предотврати развитието на изкривено състояние на тялото, на пациента се препоръчва да спи на твърдо легло без възглавница и редовно да се занимава със спорт, който укрепва мускулите на гърба (плуване, каране на ски). За да се поддържа мобилността на гръдния кош, трябва да се извършват дихателни упражнения. При лечението се използват масаж, магнитотерапия, рефлексология.
Прогноза и превенция
Невъзможно тялото да се възстанови напълно, но, следвайки препоръките и правилно подбрано лечение, развитието на болестта може да се забави. Пациентите, страдащи от това заболяване, трябва да бъдат постоянно наблюдавани от лекар, а през периода на обостряне да се подлагат на лечение в болница.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
