Ревматоиден артрит е тежка хронична възпалителна автоимунна болест на ставите, но също и на бурсата, обвивките на сухожилията, кръвоносните съдове, очите, кожата и вътрешните органи. Болестта може да започне на всяка възраст, най-често между 35 и 45 години и след 60-годишна възраст. Ревматоидният артрит осезаемо намалява продължителността на живота (при мъжете до 5 години, при жените до 15 години). Прогнозата зависи от ранната адекватна терапия, която трябва да започне не по-късно от 4 месеца след началото на заболяването.
Симптоми на ревматоиден артрит
В началото заболяването се проявява чрез:
- временни болки в ставите и подуване;
- сутрешна скованост;
- общо симптоми като умора, загуба на тегло, лека температура;
- болка под налягане във всички метакарпални стави при ръкостискане;
- дифузна болка в обвивката на сухожилията.
На по-късните етапи възпалението се разпространява симетрично в други стави. В рамките на месеци са засегнати все повече стави, като коляното, ръката, глезена, рамото, основата на пръста, лакътя, тазобедрените стави и шийните прешлени, споделя MedConsult.bg.
Постепенно към споменатите симптоми на ревматоиден атрит се прибавят:
- различни деформации на крайниците;
- силна непрестанна болка;
- задух, причинен от плеврит и перикардит;
- кожни дефекти, особено на долната част на краката и задната част на стъпалото;
- болка в очите;
- сухота в устата и очите.
40% от пациентите страдат от необратимо увреждане на ставните кости през първите 6 месеца. След 10 години на 18 процента от пациентите трябва да им бъде поставена изкуствена тазобедрена или коленна става и 10 процента са с тежки увреждания.
Диагностика на ревматоиден артрит
Диагнозата на ревматоиден артрит се поставя въз основа на симптомите на заболяването и резултатите от проведените изследване. Кръвните тестове показват повишени нива на С-реактивният протеин и анемия. Ревматоидните фактори се откриват при около 70%, а антинуклеарните антитела (ANA) при около 20% от пациентите, но само след дългосрочен курс. Също така при 70% от засегнатите се откриват анти-CCP антитела.
Ултразвуковите изследвания предоставят допълнителна информация за засягането на меките тъкани. От април 2009 г. в ЕС е одобрена и процедура за образно изследване, чрез инжектирането на флуоресцентно багрило. Ако багрилото се събира в отделни стави, това е индикация за ревматичен фокус.
Диагнозата на ревматоиден артрит обикновено се определя като окончателна, ако четири от следващите седем Критериите са изпълнени:
- сутрешна скованост на ставите за поне 1 час;
- възпаление в три или повече ставни области;
- артрит на ръката;
- симетричен артрит: засягане на едни и същи ставни области на двете половини на тялото;
- наличие на ревматоидни възли;
- откриване на ревматоидни фактори в кръвта.
Изследователите критикуват тези критерии за класификация от известно време, тъй като тези симптоми се появяват, само когато ревматоидният артрит е напреднал и вече е налице увреждане на ставите. Това пречи на лекарите да разпознаят ревматоидния артрит на ранен етап и да го лекуват своевременно, като по този начин също така противодействат на дългосрочните ефекти.
Терапевтични методи
Терапията при ревматоиден артрит има за цел да облекчи болката, да спре възпалителните реакции и по този начин увреждането на ставите и да поддържа тяхната подвижност. Ревматологът трябва да намери правилния баланс за всеки пациент между достатъчно интензивна терапия и възможно най-малкото излагане на странични ефекти на лекарството и други ограничения.
При ревматоиден артрит пациентите се лекуват с комбинация от нестероидни противовъзпалителни лекарства и други медикаменти, научи МедКонсулт.бг.
Ако заболяването не спре, въпреки интензивната терапия, по-нататъшната процедура зависи от клиничните признаци. Ако само няколко стави са възпалени, се използват локални терапии като вътреставно лечение с кортизон или артроскопия. В противен случай дозата на основната терапия може да бъде увеличена, терапия с високи дози кортизон също може да се използва интравенозно или да се комбинират няколко основни терапевтични агента. Ако това не доведе до подобрение, лекарят ще предпише моноклонални антитела. Те включват инхибиторите на TNF-α и имуносупресора тоцилизумаб.
Физиотерапевтичните упражнения са от съществено значение за поддържане на функцията на ставите. Физическите терапии като масажи също са полезни, но никога не трябва да заменят активната (медицинска) гимнастика.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
