Тъй като бъбреците са един от най-важните органи, които изпълняват различни задачи в човешкото тяло, всяко увреждане на тяхната функция може да има много сериозни последици.
Какво представлява хроничното бъбречно заболяване
Лекарите наричат хроничното бъбречно заболяване (ХБН) увреждане на структурата или функцията на бъбреците, което продължава най-малко три месеца и значително засяга здравето на пациента.
Освен това може да срещнете термина хронична бъбречна недостатъчност, което е стадий на бъбречно заболяване, при което функцията на органа намалява и има значителни промени в състава на извънклетъчната течност.
Според епидемиологични проучвания, около 10-15% от възрастните страдат от хронично бъбречно заболяване. Разпространението на заболяването се увеличава с времето, главно поради застаряването на населението, но нарастващата честота на диабет тип 2 също играе роля.
Фактори, които се оказват рискови за хроничното бъбречно заболяване
Разбира се, редица различни фактори влияят върху развитието на заболяването. Те могат да бъдат външни или вътрешни и някои от тях могат да бъдат повлияни от пациента.
Неконтролируеми рискови фактори:
- възрастта на пациента;
- пол;
- генетика;
- етнически фактори;
- семейна история;
- друг вид заболяване на бъбреците.
Фактори, които е възможно да бъдат отстранени:
- високо кръвно налягане;
- гликемия;
- хранителни навици;
- хиперурикемия;
- протеинурия;
- затлъстяване;
- пушене;
- кръвни липиди;
- метаболитен синдром.
Какви са симптомите на болестта
Хроничното бъбречно заболяване има тенденция да бъде прогресивно, което означава, че може да доведе до бъбречна недостатъчност, която изисква лечение за заместване на бъбречната функция.
Първите значими симптоми започват да се появяват, когато функцията на бъбреците спадне до 35 до 40% от първоначалния си капацитет. На ранен етап лекарите наблюдават например полиурия при пациенти, състояние, при което отделянето на урина за 24 часа надвишава 2-3 литра. Освен това се появяват подуване, болка в тазобедрената става и други симптоми като бледа кожа, жажда, слабост, загуба на апетит и повръщане, научи МедКонсулт.бг.
Ако бъбречната функция се влоши значително, може да се наблюдава апатия, обща отпадналост, силно главоболие, задух, диария, болка в гърдите, сърбяща кожа или болки в костите.
Други възможни симптоми
- неприятен мирис на урината;
- тромбоцитопатия;
- метаболитна ацидоза;
- съдова калцификация;
- уремична енцефалопатия;
- уремичен перикардит;
- периферна невропатия;
- стомашно-чревно кървене;
- промяна на цвета на кожата;
- диспепсия;
- дислипидемия;
- недохранване.
Как се лекуват пациентите
Ранното започване на консервативна терапия може да забави необходимостта от бъбречна трансплантация за много години.
Консервативна терапия
Като част от консервативното лечение е необходимо лекарите да се съсредоточат предимно върху основното заболяване, което може да бъде захарен диабет или гломерулонефрит. Друга важна част от терапията е контролът на кръвното налягане, което е един от най-важните фактори, влияещи върху прогресията на болестта, и освен това увеличава сърдечно-съдовия риск, споделя MedConsult.bg.
Проблемът обикновено се решава с антихипертензивни средства, които са лекарства, използвани за намаляване на патологично високото кръвно налягане. Най-често това е комбинирана терапия.
Друга част от консервативната терапия е диета с ниско съдържание на протеини, с възможно добавяне на кето аналози на незаменими аминокиселини. В допълнение, някои от следните мерки също могат да помогнат:
- ограничаване на приема на сол и калий;
- лечение на наднормено тегло или затлъстяване;
- спиране на тютюнопушенето;
- лечение на дислипидемия със статини;
- терапия на метаболитна ацидоза;
- корекция на хиперурикемия;
- коригиране на нарушения на калциево-фосфатния метаболизъм;
- лечение на анемия.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
